Camera Obscura
Галя Йотова, Светла Петкова, Софийски истории в кадър, Скалино, София, 2011, цена 16 лв.
Някога, сякаш много отдавна, когато София изглеждаше като един голям прозорец към един малък свят в моите очи, един странник на една странно централна гара ми каза, че мрази този град, но всъщност го обича повече от всичко. Тогава не го разбрах. След години започнах да го разбирам, да виждам картините в навалицата и ронещите се сгради и да чета обърканите изречения, написани от всекидневния и непрекъснат прозаичен ход на многоръкия писател, наречен софийски живот, който всяка вечер се превръщаше в един истински поет из кътчетата на тъмните стаи, облечени в лек и безароматен неон.
Завист. Малка несмъртоносна доза гняв. Не съм объркал книгата и това не се отнася за съдържанието. Книгата е „Софийски истории в кадър“, а предишните изречения – моето първосигнално и егоистично усещане при първото разлистване на книгата, пътувайки към София. Защо завист и малко гняв? Когато видях фотографиите за първи път, докато пътувах, обиколил хиляди мъртви кадри и безименни места, ме хвана страшен яд, че не съм бил на тези места в София точно в този момент – моментът, запазен на всеки един фотос в книгата. Всяка фотография е есе само по себе си. С минало. Без настояще. С бъдеще. Всеки може да доразвие всеки кадър и да се впусне в онова пропуснато удавяне в точния момент, след като е бутнат от кея на слепотата от авторките Галя Йотова и Светла Петкова.
Никое платно не е останало незасегнато от напора на времето, но София е като странен негатив, устоял на различни времеви, идеологични и чисто човешки щрихи и редакции. Сякаш цялата вода от Водната кула, която присъства на няколко кадъра в книгата, се е изпарила и под натиска на хилядите стъпки по булевардите и уличките е попила в платното, за да му придаде още по-загадъчен вид. В книгата платното оживява или умира ту в арматурно оголената реалност на София, ту в цветния ъгъл на забравена улица с котка насред тухлен дворец, а на моменти и в зелената тройка… круши… на разсъмване.
Всеки би имал собствена интимна заигравка с фотографиите, която е лична и не подлежи на чуждо тълкуване, а все пак интимните неща престават да бъдат такива, ако се разтръбят и споделят. Въпреки всичко това, всеки читател трябва да има едно наум – когато двама странници си легнат в този град, то те винаги се събуждат трима – градът също се буди до тях и попива сред бившата биполярност. Просто няма как иначе. И с доброто, и с лошото, и със светлото, и със сивото - този град оставя трайна диря, а трайните дири са цветовете и издраните места по платното на живота.
Защото всички тези елементи правят София това, което е. Разкъсвана от бури, емоции, плач, усмивки и какво ли още не, но никога без минало и история, която само чака да се разкаже, покаже или просто казано – сподели.
Защото дори и най-добрите истории не означават и не струват нищо, ако не бъдат разказани. Запознайте се със софийските. И не забравяйте сутринта да пуснете три кафета в онази тъмна стая, преди електричеството и слънцето да осветят нея, душите ни и самотните, но същевременно препълнени софийски булеварди.
Camera obscura, лат. - тъмна стая (бел. а.)
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
