От пръв поглед ( кино), брой 37 (2920), 04 ноември 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Децата на пропиляното време
Български  |  English

Децата на пропиляното време

 

„Кецове”, 2011, България, 100 минути, режисьори: Иван Владимиров, Валери Йорданов; сценарий - Валери Йорданов, продуцент: Гала филм ООД - Галина Тонева, Киприл Кирилов, копродуцент Софилм - Патрик Сандрен, оператор – Рали Ралчев, музика – Кирил Добрев. В ролите: Ина Николова, Филип Аврамов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Васил Драганов, Иво Аръков, Яна Титова, Мариан Вълев и др.
Награди: Москва 2011 - почетен диплом на журито и награда на руските киноклубове, „Златна роза” – Специалната награда на град Варна.
Разпространява „А + филмс”
Премиера – 28.10. 2011 г.
 
Не ми излиза от душата този филм. А по време на прожекцията ме изнерви.
Започва като ребус из софийската маргиналия, където младежи се опитват да преживяват. Обстоятелствата, обаче, са така враждебни, че пишман-бояджиите Ема (Ина Николова) и Сивия (Валери Йорданов), отнесеният китарист Коса (Филип Аврамов) и припреният му спътник Малкия (Иво Аръков), актьорът Иво (Иван Бърнев) и Дебелия с мечта за кино (Васил Драганов) скъсват прангите на градския невървеж и отпрашват към морето. Дългокосият Кос, закъснял дори за погребението на баща си, и Малкия са единствените, които бягат, защото ги гонят наистина. При това – със свит от гадната жертва (ченге) патлак. След тръскане из прахоляк и диалози като къси пасове, най-сетне шестимата се срещат на морския бряг на Кара дере – див като порив, чист като надежда, красив като любов, застрашен като всички нас. Разполагат свободата си там, създавайки алтернативна България – от креативността до знамето. Започват да прииждат и други скандално млади къмпингари, любителската камера запечатва монолози на темата-рефрен „Кой си ти и каква е твоята идея?” и случки от хипарското битие, а на фона на запечатаното от Рали Ралчев безвремие филмът във филма изглежда като инсталация. Бивакът набъбва, появяват се бебе и дори чернокож гайдар, припламват емоционални искрички, но иначе нищо особено не се случва, освен първичният секс и набезите на мутренски концесионери с хавайки и атевета (отново страхотен Мариян Вълев). Младежите разсъждават върху смисъла и безсмислието, пред очите ни се нижат баналности, а екранът се нажежава от напрежение. Дори вълнисто-бозавото море е в унисон с мнимата идилия. Няма измъкване. Няма бъдеще. Няма мечти в държава, доминирана от силовата простащина. И тогава идва краят на лятото и закономерният в радикалността си първи финал (вече на Яйлата) – може би най-зверският и най-прекрасният в новото българско кино.
„Кецове” продължава традицията на екзистенциалната безутешност в киното – можем да го положим в контекста на „Волният ездач” или „Телма и Луиз”, например. Но, според мен, като че ли по-адекватно се чувства той в нонконформистката линия на българското кино - от „Парчета любов” до „Раци” на Иван Черкелов, от „Бягащи кучета” и „Любовното лято на един льохман” до „Емигранти” на Людмил Тодоров (с Ивайло Христов) и „Шивачки”. Нещо повече – Валери Йорданов и Филип Аврамов са играли днешни млади и маргинални несретници в някои от тези филми, включително и в „Емигранти” – първият, артикулирал директно травматичната тема за днешната българска безнадеждност и вътрешната емиграция. И, ако на миналогодишната „Златна роза” неудовлетворението на младите свистеше като съпротива през хъса за оцеляване, сега станахме свидетели на бунта като отказ от всякакви съглашателства със статуквото. „Кецове” го показва най-лежерно и най-крайно. Искреността му тушира недоволството от нестройността на филма, от драматургичната и словесната логорея, често превръщаща се в какофония (филмът е сниман синхронно и вълните заглушават думите). Щеше да е по-силен, ако режисьорите ни бяха спестили поне 15 минути...
Гледам на „Кецове” като на лична версия за пропиляното българско време, обезкръвило най-ценното – децата си. Те, обаче, за разлика от родителите си и техните родители, се чувстват истински свободни. И когато не могат да напуснат тази зомбирана страна, се оставят на преселението. Жертвата не е един, както беше досега, а всички. Вторият финал с шестимата на сала е колкото вторичен, толкова и важен – в отвъдността те са най-сетне ведри, а морето – гладко и тюркоазено.
Заради адреналинния двоен финал си струва да отидете на кино. И още – заради чудесните актьори и особено дебютантката Ина Николова, която, подобно на героинята си, се боксира и рисува (всъщност е аниматор).
Не пропускайте автентичния поколенски крясък на „Кецове”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”