Крешендо/декрешендо (музика), брой 37 (2920), 04 ноември 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Подходи, проекти и комбинации
Български  |  English

Подходи, проекти и комбинации

 
Напоследък все по-често ми се налага да слушам някого от фамилията Пантелееви-Ешкенази. Давам си сметка, че колкото по-световна става тяхната кариера, толкова по-често се изявяват в София. Единственият, когото искам да слушам постоянно, Веско Пантелеев-Ешкенази, идва най-рядко и само в определени периоди, защото е със съвсем реалните си, много важни ангажименти - повече от 10 години на концертмайсторския стол в оркестър “Концертгебау”, Амстердам, пост, действително за избрани музиканти-инструменталисти, какъвто Веско е.
Не бих казала, че такъв е случаят с Максим Ешкенази. И в това не би имало драма, ако той развиваше реален възглед за елементарно съответствие между талант и амбиции. Не е така. И това пак не би било страшно при нормално протичане на един, не толкова добър, концерт. Но енергията на амбицията му вече става застрашителна за идеите и за развитието им в музикалната творба с печалната доза дилетантщина в подхода. На концерта в зала 1 на НДК от втората серия на тазгодишния му фестивал “Фортисимо фест” (впрочем, името е много сполучливо – изцяло в синхрон с вкуса и естетиката на своя създател), Максим Ешкенази реши да съчетае две “пера” на фондацията “Америка за България” - “звездното” и “образователното” - в едно. Няколко (5-6) деца от Софийското музикално училище седяха до артистите от Софийската филхармония, като свиреха с тях това, което Максим бе извършил с пиесите от първата част на концерта. Две много известни сюити – из балета “Родео” (1942) на американеца Аарон Копланд (1900-1990) и Симфоничната сюита “Тракийски танци” (1925-26) на българина Петко Стайнов (1896-1977) се изпълняваха в следното чудовищно обединение - две първи, две втори, две трети и две четвърти части (конферирани и обяснявани от младежа). Не можах да проумея нито какво му беше по-интересното, нито какво му бе образователното на това извержение (пардон, но думата дори е недостатъчна). Обясненията бяха невероятни, сякаш в залата седяха аборигени, невиждали и нечували. Всъщност, такова действително не бяхме виждали и чували. Господинът сподели, че той прави същото там, в Калифорния. Не се съмнявам, той друго трудно може да измисли. Светът на креативните идеи стои някак далеч от него. И това не е образователна и концертна практика за столица и за Национален симфоничен оркестър, пък било то и в личен фестивал. Не съм сигурна и че семейството на Петко Стайнов се е съгласило с “раздвижения” начин да се представи една от най-популярните ни родни творби - като “донаждане на части” на американската, въпреки че Ешкенази намеси и него в тази работа.
За втората си среща със софийската публика Сара Чанг бе избрала Концерта за цигулка от Сибелиус. В същата тази зала я слушахме на Новогодишния фестивал преди близо 7 години заедно с радиооркестъра и Росен Миланов. Тогава тя  свири Кармен-фантазията от Сарасате, доколкото си спомням. През годините Чанг записа почти всички концерти за цигулка за EMI, започна да се занимава и с образование, и с музикално възпитание, сътрудничи и на президента Барак Обама.
Допускам, че това й е първият концертен контакт с диригента. На съвместното им музициране съдействаше опитният оркестров състав, за който концертът е репертоарен и е в състояние да помага, когато трябва. (Въпреки че на чисто диригентски места проблемите победиха). Този път, обаче, неприятностите дойдоха от озвучаването. Не знам дали навсякъде е било така, но на първи балкон, до винаги празния правителствен сектор, прекрасната цигулка на Чанг звучеше много, много лошо – по-силна от оркестъра, с премодулиран, изкривен звук и от изпълнението, колкото и да исках, не разбрах почти нищо. Не познавам новите технологии в озвучаването на залата (на концерта на радиооркестъра на 7 октомври то бе напълно прилично), още повече, че звукът на филхармонията тук бе много по-различен от този на солистката – дори с обертоновост, която изглеждаше почти естествена. Струва ми се, че бе някакъв лош шанс за слушателите на тези места. Сред които бях и аз, за съжаление. Чанг обикновено свири този концерт с плътна експресия на израза – някъде с доста по-щедра емоция за леко мистичната сумрачност на творбата, въпреки танцовите моменти, които могат да се разчитат и със съвсем различен знак. Но в софийската й изява прекомерната манипулация й направи лоша услуга.
И накрая бих искала да благодаря на фондация “Америка за България” за възможността да присъствам на този звездно-образователен проект. Пътят на парите понякога лъкатуши твърде много, докато намери целта. Понякога изобщо не я намира. Тук залата беше пълна и, следователно, проектът е бил успешен. Музиката бе средството да се усвоят парите на този проект. А аз мислех, че проектът трябва да е в името на музиката. Голяма грешка, непростима наивност!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”