Косъмче от четка (изкуство), брой 36 (2919), 28 октомври 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Наместване във времето и пространството
Български  |  English

Наместване във времето и пространството

 
Контакт София, Работи от колекцията съвременно изкуство “Контакт”. Куратори: Мария Василева, Валтер Зайдл. Художници: Павел Алтхамер, Лъчезар Бояджиев, Джета Братеску, Петер Вайбел, Марина Гржинич, Йон Григореску, Горгона, Карола Дертниг, ВАЛИ ЕКСПОРТ, Наталия ЕлЕл, Артур Жмиевски, Саня Ивекович, ИРВИН, Шейла Камерич, Джули Книфер, Иржи Кованда, Юлиус Колер, Едвард Красински, Каталин Ладик, Казимир Малевич, Владо Мартек, Далибор Мартинис, Иван Мудов, Роман Ондак, Таня Остоич, ОХО, Неша Парипович, Боряна Росса, Младен Стилинович, Раша Тодосиевич, Стано Филко, Катаржина Шеда, Айна Шмид. СГХГ, 21 октомври – 27 ноември 2011
 
Колекцията на Ерсте Груп изследва изкуството на Централна, Източна и Югоизточна Европа. Така започва концепцията, описана в сайта й. Но от изложбата, която гостува сега в София, се вижда най-добре, че това не е просто сбор от произведения, а проект, който представя тази част от света като един монолитен терен на сродни и взаимосвързани процеси и явления, в които е въвлечена, най-общо казано, нейната политическа, социална и културна история през последните 50-60 години.
Акцентът попада именно върху историзирането, проследяването на генезиса и трансформациите, които допринасят за актуалния образ на изкуството в страните от района. Разбира се, още от самото начало в перцепцията на тази изложба са заложени и стандартните стереотипи в западното понятие за Новата Европа. Но те са доста успешно туширани в призмата на модернизма и авангарда, през която се отразява цялата история на соц и пост-соц авангардизмите в Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния, Словакия, Словения, Полша, Унгария, Чехия. Австрия е съвсем закономерно добавена дестинация, не само защото Виена е база на самата колекция, но и защото официално е една от границите на споменатия географски район със Запада. Сред изброените държави се е озовала и България.
На въпроса доколко изобщо ние познаваме или те познават (става дума за “външния”, западен поглед) изкуството в тези страни, словенската група ИРВИН отговаря с проекта “East Art Map”, започнал през 2002 г., който картотекира в сложна диаграма с данни за съотнасянията, позоваванията между различни проекти, автори, произведения в района, в същия времеви отрязък като този, който обхваща колекцията. Структурата, използвана от словенците, може да се приложи и като подходящ ключ за разбирането на настоящата изложба, както и другото им произведение, включено в нея - “Ретроавангард” (1997 – 2002). Синтетичните връзки между тенденциите, групите, процесите, които протичат синхронно в Белград, Любляна, Загреб в периода 60-те – 80-те години, изковават и въпросното понятие “ретро-авангард”, към което се отнася и цяла серия антиисторични мистификации и анонимни възстановки на големи събития, превъртащи традицията на класическия авангард в съвременна пост-концептуална практика. Доста по-подробно е изложен анализът върху тези явления и техните теоретични основания в работата на Марина Гржинич и Айна Шмид “Постсоциализъм+Ретроавангард+ИРВИН” (1997). Като нагледен пример може да се вземе проектът “Последната футуристична изложба”, реализиран за първи път през 1985 г. в един частен апартамент в Белград от името на Казимир Малевич, също представен в колекцията. Черният квадрат – жалонът на модернистичното наследство – се появява после и в работата на Таня Остоич “Черен квадрат върху бяло” (1996/2001), отново ИРВИН с “Черен квадрат на червен площад” (1992/2004), в конструктивистката живопис на Джули Книфер от 1978. Неговата монохромност пък е употребена вече в друг контекст от Младен Стилинович в проекта “Червено-розово”, стартирал през 1973 като серия от различни изображения - снимки, принтове, рисунки, в които въпросните два цвята и техните комбинации със синьо доставят съответната политическа и критическа семантика. А минималистичните му стойности са изпробвани от Едвард Красински в Полша през 1988.
Какво е изкуство? Този въпрос, слава богу, ще си остане без еднозначен отговор може би завинаги. И това става ясно още през 1978, когато сръбският класик на концептуализма Раша Тодосиевич започва да го повтаря до безкрай – видеодокументация от пърформанса “Was ist Kunst?”. Но възможните отговори, които колекцията на Ерсте предлага сега, са доста изчерпателни и задоволителни. Изкуство е обикновената размяна по Каталин Ладик от 1975; клюката, интригата и предизвикателството към властовите йерархии в акцията на Таня Остоич от 2001, когато тя следва легендарния Харолд Зееман по време на всички официални събития по откриването на Венецианското биенале, курирано от него; аналитичната скулптура на Неша Парипович от 1978; рязането, телесното наместване сред пейзаж, намесата и “Body-Sign Action” по названията от работите на ВАЛИ ЕКСПОРТ от края на 60-те и началото на 70-те години; личният опит в екстремните условия на средата в иконичната за войната в бивша Югославия работа на Шейла Камрич “Момиче от Босна” (2003) и напрегнатият ефект от тайно заснетата серия фотографии “Митинг на избиратели” на Йон Григуреску от 1975; погазването на закона, буквално илюстрирано от Петър Вайбел през 1967; абсурдизмът и осмиването във видеото “Почетният караул на полската армия” на Артур Жмиевски от 2000; анти-хепънингите с обикновени предмети, като пощенските картички на Юлиус Колер от 1968 и т.н.
Тогава-сега, авангард-концептуализъм - в изложбата са събрани най-значителни автори и произведения от историята на съвременното изкуство. Нарочно не добавям тук дежурното географско определение, защото техният принос отдавна го е надскочил. Изложбата е изключително ценна като музеен запас от знания.
Къде сме ние? Ние сме чак в края на 90-те. Вписваме се доста убедително - не само заради множеството аналогии със съвременния български пост-концептуализъм, които разпознавам сред станалите вече класически произведения на другите автори в изложбата, но и заради последователния интерес на Боряна Росса (“Празнуване на следващия миг”, 1999) към самите исторически основи на акционизма и вече солидния й опит в ангажираното изкуство; заради дългогодишните визуални изследвания на Лъчезар Бояджиев (“Дом/Град”, 1998) върху социалния и икономически урбанизъм; стратегиите на интервенция и масова манипулация в публично пространство, развивани от Иван Мудов (“Трафик контрол”, 2001).
В по-голямата част от засегнатия в колекцията период страната ни се намира в изолация (тук бих си позволила да нанеса една поправка към текста на Мария Василева в каталога на изложбата, защото не става дума за “самоизолация”, а за съвсем целенасочена, политически мотивирана и насилствено наложена изолация), която я държи на значителна дистанция в културно отношение не само от Запада, но и от изброените държави – нейни идеологически посестрими и географски съседки. Тоест, ние не участваме интегрално в целия този синтетичен процес на развитие, за който стана дума по-горе.
Но все пак тук градивното съмнение, изникнало от въпроса „Какво е изкуство?”, също проблясва в малко по-ранен етап с тези “адекватни на съвременните художествени процеси работи”[1], споменати и от Мария Василева. В духа на преобръщане на модела на отношение, любопитен е просто примерът каква/чия перспектива към историята на собственото ни изкуство попада в една такава мрежа от произведения, връзки и взаимозависимости, които имат „решаващо значение в изграждането на обща европейска история” (отново по концепцията на колекцията). Което пак ни връща по някакъв начин към темата за изолацията и самоизолацията.
 


[1]При липсата на каквато и да било алтернативна сцена в продължение на десетилетия България постепенно изпада от картата на интереса и обратното включване е много бавно. Най-малкото защото все още не е изследван фактът как след втората половина на 80-те години изведнъж и много бързо се появяват адекватни на съвременните художествени процеси работи. Независимо от днешните успехи на българските художници, преобръщането на модела на отношение е трудно...(Мария Василева, текст към каталога на изложбата, с. 15)
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”