Джонатан Харви и неговият Световен етос
В брой 29 на вестника бе публикувано интервю, което информира за уникалния проект на Берлинските филхармоници и Саймън Ратъл – дигитална концертна зала в Интернет. Тъй като съм любознателен човек, но и практичен - също, отскоро съм абонат за концертите през този сезон. Както и за огромен архив от концертната практика на световния оркестър, чийто списък е подреден на определено място в залата. Много навреме сторих това, защото точно тази седмица Берлинската филхармония излъчи световната премиера на сериозна музикална творба с още по сериозно политическо послание. Става сума за крупната (85 минути) вокално-инструментална композиция “Световен етос” на англичанина Джонатан Харви (1939) за четец - Дейл Дюзинг, смесен хор - Берлински радиохор, детски хор - при гимназия Георг Фридрих Хендел в Берлин, и голям оркестър с орган. Диригент бе Саймън Ратъл. Произведението е поръчано на композитора през 2006 г. по желание на музикантите от оркестъра! Задачата била формулирана така: да се напише вокално-оркестрова композиция с времетраене 90 минути – за цяла концертна вечер. Идеята за съдържанието на творбата е на най-известния теолог в света Ханс Кюнг. От момента на разрива си с римокатолическата църква през 1995 г., 83-годишният днес швейцарски професор ръководи основаната от него фондация “Weltethos”, мисловната фабрика на Кюнг, която финансира създаването на музикалното произведение. Както е известно, постоянната теза на Кюнг е: ”Не можем да оцелеем без световен етос. Няма световен мир без религиозен мир. Няма религиозен мир без диалог между религиите..." Тази идея е основополагаща и в неговото либрето на творбата. Изборът на Джонатан Харви за написването на тази композиция не е случаен. Харви пише често сакрална музика, а и е много известен в Германия.
“Световен етос” е в шест части, всяка от които е посветена на отделна религия или философско учение: конфуцианство, хиндуизъм, будизъм, юдаизъм, ислям и християнство. Структурата на творбата е семпла, за което разказва и композиторът: “Текстът на Ханс Кюнг е във формата на огромна песен с шест куплета, всеки от които е една част на композицията”.
Всяка част е със следната структура: оркестрова интерлюдия, въведение на говорителя към културата и основната фигура в тази култура и няколко изречения за идеите, които представлява... След това хор и оркестър интерпретират – с най-различни похвати, но никога без шепот в хора словата на говорителя; накрая идва рефренът на детския хор. По най-простичката логика: децата символизират бъдещето и не случайно техният рефрен гласи точно това: “Ние, децата, имаме бъдеще, ако винаги сме с ум и сърце”. От една страна, тази “подредба” подпомага възприятието, от друга – води до известен схематизъм на внушението.
Оркестърът е огромен, най-вече в секцията на ударните, чрез които се осъществява диференциране на всяка една част/религия/учение. Харви не търси типична мелодична характеристика на всяка от религиите (поне това е впечатлението от едно слушане), което би било доста по-елементарно като подход. Търси го чрез темброви и полиметрични комбинации – затова за някои моменти има и втори диригент (Саймън Хълси, диригентът на берлинския радиохор). Последната част, отредена за християнството, е може би най-лиричната, най-емоционално открита, с много педал в оркестъра и най-малко ударни. Музиката напомня големи сакрални композиции на Месиен, без да достига до тяхната завладяваща извисеност. Тъй като, видно е, Харви се стреми към пределна обективност на музикалното развитие: това не е послание от първо лице; това е философия чрез музика, която трябва да бъде разбрана от днешния свят. Мисля, че, в лицето на публиката, светът разбра посланието, но остана леко хладен към него. Може би защото стремежът на композитора да спази проповедническия тон на Кюнг е довел до известна трафаретност в музикалната му реализация.
Вероятно творбата ще бъде изпълнена отново през юни 2012-а на Олимпийските игри в Лондон.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
