Съзвучието като откровение
Концертът на акордеонното трио от Полша „Motion Trio” (зала 3 на НДК) по повод полското председателство на Съвета на ЕС бе истинско свидетелство за това как вкусът, съчетан с изключителен професионализъм, артистичност и отдаденост, разрушава духовните и емоционални бариери, прекрачва с лекота стилове, попада на нови форми на вдъхновение, но най-вече препотвърждава забравеното - чрез музиката човек оцелостява своето битие.
Motion Trio са новатори, звукови изобретатели. Триото е основано през 1996 от Януш Войтарович, Павел Баранек и Мартин Галажин. Не е учудващо, че правят проекти за съвременна музика. Дискографията им се състои от пет албума. Последният им проект е с аранжирана музика на Шопен, изтръгване на непредполагана емоционална гама от твърде познатите мелодии и шаблонни подстъпи към меланхоличната емблема на Романтизма.
Парадоксално, но тъкмо възможностите на инструмента подпомагат търсенията и стиловите им находки. Акордеонът трудно си пробива път във високата музика. Пословично е презрението, което изпитва Григ към него, оприличил звука му като рев на прасе по време на заколение. Предразсъдъците, обаче, са опровергани едва от Пиацола, освободил акордеона от усещането, че е инструмент само за фолклорни ансамбли, произвеждащ еднопланово бодри, груби и дразнещи звуци.
При Motion Trio, обаче, външните ефекти от възможностите на инструмента са подчинени на дълбоко промислени сугестивни търсения. Музиката им изненадва, очарова, поразява с акустичните обрати, с изобретателността и ненакърнената си от маниер непринуденост, въпреки осезаемата виртуозност. Докато музицират, тримата сякаш пребивават в свят на поразителна хармония, а артистичността им по време на изпълненията е неустоимо заразителна. Виртуозността, доведена сякаш до самия максимум, и изравнеността на възможностите им дава свободата за безкрайни импровизации, артистични приумици, дръзки перкусионни ефекти, ритмувания ту с корпуса, ту с меховете на инструментите.
Пластиката на пиесите се гради от един основен и втори поддържащ глас, който често играе ролята на ритмична пулсация или бас. Към тях не рядко се появява и нов, диалогично или контрастно намесващ се мотив. Всички пиеси търсят звуково многообразие и се разгъват в неочаквани драматургични линии – започват тихо, за да достигнат до мощни и екзалтирани изблици или пък намират все нови и нови оттенъци на ведри, пъргави, пасторално весели интонации, на тишини, наситени с едва доловими тъмни и мистични реверберации. Акустичното многоцветие е изумяващо от силни, почти тръбни звуци и ефекти, през органово могъщество, до разлети плавни и копнежно притихнали вопли с вокална топлина.
Музиката на Motion Trio въздейства масирано и стихийно като енергийно трансформиране на пространството, уплътнено или от страховита непонятна тишина, или от звукови взривове и екстазна всеогласеност. Всичко се намира в шеметно движение, обладано е от пулсации, от дихания, а самата музика е изява, ехо на някаква надвишаваща ни, но отразяваща се в нас хармония.
Оригиналността и освободеността на музикантите от Motion Trio, стиловата им дързост са истинско пиршество за сетивата. Изкуството им сякаш за кой ли път напомня, че музиката е пряк път до истината, живо откровение за многоликостта на вътрешния свят, където бушува нещо, иначе неизразимо, което придобива плът и сътворява неподозирани светове.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар