Ходене по буквите , брой 34 (2917), 14 октомври 2011" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Светлана Станкова. „Пресата – политически посредник”. Медийни рефлексии на кандидатпрезидентските кампании на България и Чехия (2006-2008). УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010, неотбелязана цена
Прецизното изследване на д-р Станкова е на книжния подиум от началото на лятото, но в хода на кандидатпрезидентската предизборна кампания у нас неговите твърдения и изводи стават непренебрежима отправна точка и за анализ и оценка на текущата българска обстановка. Авторката прави мониторинг на смятани за независими и непартийни печатни медии чрез контент анализ, с помощта на систематична таблица по специално изготвена за целта регистрационна карта. Предмет на анализ са националните всекидневници вестниците „Стандарт” и „Хосподаржске новини” и седмичните списания „Тема” и „Тиден”, наблюдавани в горещата фаза на предизборните кампании, като основанията за сравнение между българската (октомври 2006) и чешката (февруари 2008) медийни ситуации са: 1.) относително сходните икономико-политически условия в двете страни в началото на демократичния преход след 1989 г.; 2.) сходните (2006) показатели и равните (2008) показатели в рейтинга за равнището на демократичен прогрес, според Фрийдъм хаус. Проблематична обаче е свободата на медиите в двете държави – у нас „частично свободни”, в Чехия – „свободни”... Това, което почтените хора тревожно усещат, Станкова рационално аргументира. Тя е изключително внимателен анализатор и не си позволява непремерени твърдения, затова аз ще рискувам да заявя, че драматичната разлика в медийната рефлексия на кандидатпрезидентските кампании между двете страни е въпрос преди всичко на култура. След скрупульозни описания и количествен и качествен контент анализ на изследвания масив във в. „Стандарт” изследователката си позволява да заяви, че отразяването на президентската кампания на страниците на в. „Стандарт” отклонява общественото внимание от дълбоките социални, икономически и политически язви в българското общества, от „развода” между политическия елит и искаията на гражданското общество, очертаващи оста на необходимия политически сблъсък – за справедливостта на прехода, корупцията, престъпността и бедността. „Правенето на същинската политика сякаш протича задкулисно, а аудиторията е изправена пред необходимостта да идентифицира къде всъщност е центърът на властта”, продължава Станкова. Тя убедително показва, че „Стандарт” транслира преобладаващо размити, фигуративни политически послания, принизени до водевилното и жълтото, до скандалното и нумерологичното, като смесва границите между социално значимо и незначително, между сериозно и забавно, между високо и ниско. Поредното разкритие „живее” най-много в няколко поредни броя – липсва поглед назад, липсва и разнищване на историята. Да спрем дотук и да прескочим към „Хосподаржске новини”: той следва принципа на равнопоставеност между различни и разнообразни персонализирани интерпретативни логики. Чешкият вестник непрекъснато се опитва да води, а не да следва общественото мнение. Само един от множеството точни изводи на Станкова: Докато чешката преса е свободна откъм вмешателство в редакционната политика от страна на политически и бизнес интереси, българските медии са „белязани” от политическо влияние и икономически интереси...    
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”