Български  |  English

Пластиките на Снежана Симеонова

 

Снежана Симеонова е чудесен скулптор. Не само защото отлично владее т.нар. занаят, но и защото непрекъснато експериментира с материали и форми. И не защото всичките й експерименти са успешни, а поради факта, че изложбите й винаги проблематизират, поне за мен, важни аспекти на изкуството и неговото битие.
Сегашното й представяне в Градската галерия в Пловдив, например, ме постави в упор пред въпроса за скулптурата и сувенирната статуетка – за позицията им в художествената йерархия, за мястото и функцията им в съвременността... Може би защото изложбата се състои от малки пластики, половината от които са съчетание на камък и метал. В част от тях Снежана Симеонова внася някои „прелъстителни” елементи от сувенирната статуетка (която по принцип компенсира недостига на художественост с видима прелест, а понякога и с известна функционалност). Сред успешните работи по тази линия в изложбата е „Седнала фигура”, в която от обема на декоративно разработените бели мраморни гънки на дрехата излизат реалистично-експресивните бронзови глава, ръце и ходила. При „Алегория” ходът е обратен – мраморният торс извежда под гънките си пластиката на тялото, докато бронзовите елементи са декоративни и подчертано орнаментални. Харесах „Самурай”, може би защото художничката е успяла да постигне внушението за легендарните воини, без да влиза в стилистиката на японското изкуство. Не така е при „Кабуки”, обаче – там „сувенирният” момент леко надделява, струва ми се. Със смесени чувства ме остави „Пиано”: жена (с глава и ръце от бронз) свири или слуша, или си представя музика сред дипли от мрамор и орнаментални „архитектурни” елементи. Прехласването й е някак забавно, въпреки (или защото) усещането ми бе, че звучи музика на Хайдн...
Другата доминираща група произведения в изложбата са конструктивни (почти кубистични) пластики в черен метал. Телесните форми, обеми и движения са предадени много убедително, въпреки че са изрязани и изградени сякаш само от нагъната „ламарина”. Харесах „Двойка” – ажурно „кълбо”, в което ъгловатите гънки на метала създават внушението за нежно преплетени тела и само две дупки в ъглите на лентата указват къде са главите. „Двойка - танц” е вариант на това ажурно кълбо, но тук ъгловатите гънки пресъздават не телесни обеми, а увличащо, почти опияняващо движение. Другаде твърдите и резки метални гънки изграждат състояния – в „Майчинство”, например, или в „Легнала фигура”, странно съчетаваща покой и движение едновременно. Така е и при „Фигура II”, при която главата увенчава динамично нагъната и извита „ламарина” и е трудно да се каже дали тя танцува, разговаря или е просто нервна. Което, всъщност, е и нейното очарование. И в тази група открих забавно, макар и малко стряскащо произведение: „Тълпа” – това еднотелесно и многоглаво страховито същество, което с лекота ни всмуква в себе си, но обикновено трудно се откопчваме от него...
В изложбата има още много произведения, разбира се, но тези ме привлякоха и задържаха най-дълго при себе си. И това е третата причина да харесвам художничката Снежана Симеонова – в нейните изложби винаги намирам своя важен и смислен избор.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”