Алцек - концертно
Поклон и признание на делото на скромния и много талантлив български музикант Маестро Георги Атанасов бе концертното изпълнение на последната му опера „Алцек”. И за да се подчертае значимостта на събитието, с него бе открит 121-ят сезон на Националната опера и балет. След 80-годишно забвение (поставена и изпълнявана в сезона 1930-31г.), „Алцек” прозвуча, напомняйки ни за твърде нихилистичното ни отношение към родното музикално изкуство, за пренебрежението, с което често се отнасяме към автори и творби. Това е творба-знак, показваща колко бързо и ефикасно българският талант е навлизал в европейската модерност от началото на ХХ век; как композитор, започнал с една шаблонна опера (така е била преценявана преди почти век историческата „Борислав”) и две оперетки, стига до въвеждане на символизма, на митологичното и мистериалното в последните си опуси. Очевидно е експонентното натрупване на музикантски и интелектуален опит, който го отвежда към непознати за българската музика от епохата хоризонти. Резултатът е: сложно и компактно построена музикална драма, с която трасира пътя към ново естетическо мислене, при което националното не се дефинира единствено от вмъкването/цитирането на фолклора, а от индивидуалното интонационно и ладово-хармонично осмисляне на неговите характеристики. „Алцек” е пример и за комбиниране на ораториално, мистериално и драматично. При което е естествено голямото участие на хора, в частност мъжкия. Много старателно бе подготвен хорът на Софийската опера с диригент Виолета Димитрова. Мелодиката на произведението е ярка и сугестивна. Доминират няколко мотива, свързани с новата вяра (църковният химн ”Христос воскресе..”), с любовта на Княгинята и Светозар, с Хан Борис, с езичниците и болярина Алцек. Религиозно-апотеозните епизоди (оставят впечатлението за пресилен акцент) се редуват с проникновено лирични, а една от силните драматични кулминации бе сцената на езическото шествие за жертвоприношение с невинна девойка, спасена от воините на Светозар. В размереността и суровостта на мелодията и в събитието, излъчващо първичност и дивост, усещаме повея на варваризмите, на „Пролетно тайнство” и древните обредности, вълнували композиторите Римски-Корсаков, Стравински, Барток. Непозната за нашите тонови творци е и специфичната мело-речитативност, елегантно преливаща в ариозност, функционално ангажирана с формообразуването и развитието на действието. В операта има и оркестрови интерлюдии (битката на Борис с Алцек), и лайт-тембри като камбаните или медните, свързани с християнството. Маестрото владее изкуството да се изказва вокално, да използва богатството от тембри, теситури, динамики без преднамерени ефекти.
За съжаление, историята, която несръчно е съставил либретистът Петър Карапетров, е конвенционална, не блести с инвенция, езикът му, лишен от поетика, на места „слиза” на профанно битово ниво; смесени са реални с измислени лица и дразнещо нелогично е присъствието в двореца на Симеон, който във времето на действието може да е бил най-много бебе, преекспонира се темата Христос... Банален е любовният триъгълник: двама млади силни воини – съперници и една Княгиня, която отхвърля езичника Алцек, признавайки му, че обича християнина Светозар. Алцек смазва християните, Светозар е хвърлен в тъмница, където идва Княгинята, за да умре с любимия си. Обратът е в завръщането и победата на Хан Борис. Има и много втори роли със собствени драматургически задачи.
Реализацията на „Алцек” е осъществена от отличен екип, воден много вдъхновено от диригента Григор Паликаров, който, сигурна съм, има принос в оформянето на оркестровата партитура, която някога не е била изписвана в детайли. В главната партия се открои дарованието на баса Ангел Христов, който пресъздаде с много нюанси образа на суровия, верен на убежденията и вярата си, влюбен Алцек, загинал в пожара на крепостта. Любов Методиева, Княгинята, е певица с красив и изразителен пълнозвучен глас, моделиран адекватно на състоянията и чувствата на героинята. Тенорът Даниел Дамянов – Светозар, изпя с много благородство и емоция единствената обособена ария в операта. Ще отбележа още баса Димитър Станчев, звучащ внушително като Скитника, доносник на Алцек; достойно се представиха всички солисти в малките партии.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар