Гняв и страх
или нищо не може да бъде както преди
Мащабните мобилизации в страната след случилото се в Катуница трябва да ни накарат сериозно да се замислим за състоянието на българското общество. Но не защото такива акции са новост или без прецедент – за съжаление, антиромските настроения все по-често се развиват като антиромски действия. Няма съмнение, че не всичко в днешните мобилизации носи расистки оттенък, те не са непременно антиромски, а в подкрепа на нещо, което още в първия момент изразиха жителите на Катуница – желание за справедливост. Тревожното е, че един, иначе криминален инцидент, убийство, което не изглежда нито планирано, нито подготвено, породи такава мащабна реакция. Въпросът е дали, ако виновниците не бяха роми, щеше да има такива мащабни мобилизации? Ще потърсим отговора му по-надолу, но засега приемаме, че не го знаем.
Властите: между безметежната пасивност и манипулацията.
На всички направи впечатление разминаването в оценката за действията на полицията между премиера и вътрешния министър. Ако говорим конкретно за сравнително сдържаното поведение на полицаите пред развилнелите се футболни фенове (засега ще ги наричаме така), то изглежда това беше оправдано на самото място и след като вече беше късно за каквото и да било друго.
Публиката беше смаяна пред вида на бездействащи полицаи, които просто наблюдаваха как се хвърлят камъни и запалителни бутилки по къщите на цар Киро. Той сигурно не е невинен, но такова самоуправство на една разярена тълпа (неорганизирана?) не може да не предизвика страх и ужас – утре това може да се случи и на други, не толкова виновни. И съм убеден, че макар у някои от мирно протестиращите жители на Катуница тези палежи първоначално да са се сторили като една позакъсняла справедливост, макар и отвъд закона, по-късно те със сигурност са изпитали страх, че това може да се повтори, но спрямо всеки.
Как реагираха властите по отношение на тази мобилизация на футболните фенове (сред които очевидно се виждаха хора, татуирани с нацистка символика и изразяващи достатъчно недвусмислено отношението си към ромите и турците). Катуница е на 20 километра от Пловдив, пътят минава или през Ягодово, или директно от главния път между Пловдив и Садово – два входа, които не изглежда да са били блокирани от полицията, след като е станало ясно, че в социалните мрежи въпросните фенове са се мобилизирали, „за да въздадат справедливост”. Можем да се питаме защо полицията допусна феновете до къщите, преди да я критикуваме, защо бездействаше по време на палежите.
Въпроси възникват и около отвеждането и последвалия арест на цар Киро. Отвеждането като мярка за полицейска закрила е разбираемо, но неразбираемо е, че досега властите изобщо са се отнасяли закрилнически към тази фамилия, явно в замяна на някакви услуги. Например, ромски гласове за изборите... Закрилата промени формата си в арест (по някои информации, самият акт на задържане е станал в 1:00 през нощта, което също е странно като стил за задържане на лице, което вече е в ръцете на полицията).
Ромите: между страха и липсата на перспектива
Една цяла общност, ромската, в продължение на двадесет години е усилено маргинализирана, така че днес има второ поколение, което почти не е ходило на училище и не е виждало никога родителите си да имат платена работа. Цяла една общност, която е станала зависима от държавните помощи и която вече е на път да забрави окончателно какво означава да работиш срещу възнаграждение. Вината, обаче, не е изцяло нейна. Малцина са късметлиите сред ромите, които са успели да се изучат и които някой е наел на работа. Повечето са останали зависими, включително, което е дори по-страшното, от „ромските барони” (като цар Киро), които най-безжалостно експлоатират и държат в подчинение общността.
Ако си спомним за прогонването на прословутата фамилия Зрънкови от самата ромска общност във Видин през 2002 г., ще разберем, че сред ромите има достатъчно много натрупан гняв към собствените им „барони”. За съжаление, както властите, така и политическите партии предпочитат да използват услугите на „бароните”, когато имат нужда от гласовете на общността.
Най-смущаващото е, че властите, в крайна сметка, просто оставиха антиромската истерия да вземе връх над гражданския протест, поне в началото. Това породи основателни страхове в цялата ромска общност (а и сред другите български граждани) – страхове от хаос и насилие. Тези страхове чудесно се вписват в една едва започнала изборна кампания – вече няма нужда да се купуват гласовете на ромите, те са така наплашени, че със сигурност ще гласуват за онзи, когото припознават като „силния на деня”, единствено способния да наложи реда.
Колкото до интеграцията на ромите, справедливото недоволство срещу това, че мнозина от тях не плащат сметките си и не спазват елементарните правила, може лесно да се манипулира. Най-вече в посоката на стария предразсъдък, че „ромите не могат да живеят като нас”. Днес в Столипиново EVN успя за три години без истерия да повиши събираемостта на сметките за ток от 3% до 80% (това, последното, широката публика май не го знае). Просто като направи нещата нормални и всяко домакинство се сдоби с електромер.
Не, ромите, както и всички други хора по света, искат да живеят в общество, което означава и в определени задължителни за всички правила и норми. И ако масово не ги спазват, това в най-честия случай е заради отчайващата им бедност и изолация от останалото общество. Ситуацията изисква една цялостна публична политика за социална интеграция – вместо да имаме министър на спорта, по-добре е да имаме министър на социалната интеграция. Публична политика, която непременно да ангажира ромската общност, не „ромските барони”, обаче, а именно разумните и почтени граждани от тази общност. Досега властите се отнасяха по този въпрос неолиберално – laissez-faire – или всеки да се оправя сам.
Гражданите: между безсилието и гнева
Новото е, че отговорът на поставения в началото въпрос вече е положителен – инцидентът засяга чувството за справедливост на много граждани, което за все по-широки кръгове от българското общество изглежда дълбоко накърнено и незачитано от държавата. Макар да няма нищо общо с Катуница, си спомняме за мирните шествия след убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина в София през юли 2011 г. И двете събития са свързани с едно много по-изострено чувство на неудовлетвореност от властта.
Гневът на гражданите срещу беззаконието, срещу свободата на няколко криминално забогатели да не спазват законите, да не плащат данъци, да не живеят по правилата, изглежда е минал някаква важна линия. Нищо не може да бъде както преди.Този гняв ще определя все повече поведението на обществото.
От друга страна, в реакциите имаше и друг елемент, който трябва да ни държи нащрек. Виждаме множество футболни фенове, скинари, националисти и неособено ориентирани тийнейджъри, които не правят мирни шествия, а, напротив, отправят явни закани за физическа разправа с ромите. „Атака” разпространи брошура, озаглавена „Циганската престъпност – опасност за държавата”. Това е сборник с кратки текстове, които са датирани, без да е посочен източник. Всички заглавия звучат еднакво: „Цигани обраха”, „Цигани убиха” и т.н. Всичко завършва с препечатка на статия на Волен Сидеров във в. „Монитор” от 2000 г., озаглавена „Циганизира ли се България?”, както и с нова негова статия, която обвинява всички правителства, че са сложили „политически чадър над ромската престъпност”.
В много случаи и дори независимо от намеренията на инициаторите, мирните шествия бяха доста бързо „замърсени” от антиромска реторика и от участници с откровени расистки настроения. Но също така правят впечатление все по-видимите реакции на гражданите, които се разграничават от езика на омразата и антиромските и екстремистките участници в протестите. Не всички искат да бъдат манипулирани.
Но със сигурност са манипулирани онези многобройни младежи, много от които непълнолетни, които пълнят протестите и които, без много да му мислят, си поставят нацистки символи по татуировките, използват хитлеристкия поздрав, скандират антиромски лозунги. Тези младежи са част от нашето общество също. Повечето не са маргинализирани, имат семейства, които се грижат за тях. Повечето със сигурност ходят на училище и имат шансовете, когато завършат, да си намерят някаква платена работа или да подхванат, най-късметлиите, собствен бизнес. Но какво правят те в тази истерия? Кой ги е учил, образовал, възпитавал? Те несъмнено умеят да си служат със съвременните технологии. Но дали умеят да разсъждават съвременно? Какво им обещава днешното ни общество, освен да консумират още повече (ако могат)? Защо подпалиха имотите на цар Киро, а не на някой от всеизвестните „олигарси”? Отговорът е прост – те, онези, са много силни и дори (в тайните мисли на мнозина от младежите) могат да бъдат модел за социален успех. Докато ромите са едно, все пак, безпомощно малцинство. Тези младежи са завладени от максимата „Прав съм, защото съм по-силен”.
Катуница е симптом на сериозна обществена болест. И лечението не е в повече полиция или в разрешаване на убийството при самоотбрана, както поиска Волен Сидеров. Лечението е както в една мащабна политика на интеграция, така и в образованието, такова, което отваря очите, сърцата и разума към другия, а не създава нови предразсъдъци и националистически митове.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
