Импресии от звук
На 21 септември в Археологическия музей на концерт на „Софийски солисти” под диригентството на Пламен Джуров, бяха връчени наградите на победителите и изпълнени наградените творби от тазгодишния международен конкурса за композиция, по идея на нашите изтъкнати музиканти.
Този конкурс се провежда за трети път – първият е в 2009 г. по случай 130-годишнината от обявяването на София за столица на България. Съорганизатори са Съюзът на българските композитори и Столична община - Общинският културен институт „Красно село”. Идеята е престижна (няма нищо общо с конкурси от типа „7/8” ) и показва сериозно отношение към културните стойности. Над 40 партитури е трябвало да оценява тази година журито в състав Паул-Хайнц Дитрих, Зигмунд Краузе, Велислав Заимов, Пламен Джуров, председателствано от Георги Минчев. Трите наградени творби – на италианеца Марко Регеца, на Стиил Стилиану - от Германия и Дринор Зимбери – от Косово имат различен емоционален заряд, а общото е високото професионално майсторство. „Звукови импресии” е, може би, най-точното определение за изпълнените творби - заради филигранната работа със звук и тембър при изплитането на звукови конструкции, което пък създава особена стилистична близост между тях. Тази година конкурсът е за струнни и солиращ дървен духов инструмент. И в трите произведения солира флейтата, но не като водеща в традиционен инструментален концерт, а по-скоро като антипод на щрайховия тембър, като допълнителен цвят в ефирен художествен диалог. Свободната форма на всяка от творбите се дозавършва от внимателно дозирани импровизационни моменти, великолепно усетени и водени от диригента. Във всяка пиеса енергийното зареждане протича по свой начин, ненатрапчиво, естествено.
В „Екстаз” от Дринор Замбери (трета награда) енергийните полета се променят чрез особена темброва репризност, без тематично или динамично налагане. „Кентавър” на Стиил Стилиану (втора награда) практически е пиеса за 15 солиращи инструмента – изпълнителите развиват свои звукови пространства, много фино и симетрично интерферирани помежду си. Така музикалната тъкан протича на отделни звукови вълни, чието стремително развитие отваря място за нови и нови звукови формули. Особено непосредствено и силно е емоционалното въздействие на пиесата на Марко Регеца (първа награда) „Звукът на сезоните”. Тук тембровото въображение се развихря в различни образи – ту романтично-наситени, ту примамливо-импресионистични, обагрени с някаква митологична хубост.
Във формален смисъл произведението на Петър Петров „Канто лонтано” (спечелило наградата на КАСС) до голяма степен прилича на останалите наградени творби. И тук солиращият инструмент (кларинет) се откроява като антипод във вълнуващ контекст. Но внушението е много по-различно. Звуковата маса е определено по-плътна, в почти тонални на места взаимоотношения. Щрайхът се движи спокойно, като фино исо, на фона на което кларинетът сякаш лее своята далечна, изключително красива в езическата си простота мелодия .
Трябва да се отбележи изключителната работа на диригента Пламен Джуров и оркестъра над сложните партитури. И на двамата солисти: Росен Идеалов, чиито темброви идеи са неизчерпаеми и Явор Желев, прочел и осмислил блестящо 3 различни флейтови образа. При липсата на всякакъв акустичен комфорт в Археологическия музей (ехото, което се носи от всички точки на старата Буюк башия, трябва да е било примамливо някога за нуждите на имамите, но напълно неподходящо за провеждане на деликатни темброви линии) музиката все пак стигна до публиката. Оставаме с очакването че тази програма ще бъде повторена при подходящи акустични условия.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
