Президентски обещания за културата
На 29 септември в Дома на киното се проведе кандидатпрезидентски дебат “Политика и култура”.
По време на предизборна кампания политиците са сговорчиви и склонни да обръщат внимание на по-малки социални групи като творците, тъй като всеки глас е важен. На това са разчитали и организаторите на дебата от Обсерватория по икономика на културата, отправяйки покана към петте водещи, според социологическите проучвания, претенденти за поста президент. За съжаление, обаче, в щабовете на Росен Плевнелиев и Румен Христов или не споделят това съждение, или са имали по-важни ангажименти, защото отказаха участие в диспута. Въпреки това, отзовалите се Ивайло Калфин, Меглена Кунева и Волен Сидеров нямаха проблем със запълването на определеното време. Като се премахнат пластовете политическа схоластика, тавтология, клишета и нападки, присъстващите успяха да се запознаят с визията на тримата кандидати за развитието на българската култура и ролята й в техните политически програми. Представям ви ги по реда на изказване.
Според Ивайло Калфин: “Президентът би трябвало да търси пътища за диалог чрез културата... Президентът е човекът, който трябва да задава основната насока, а не толкова да разработва конкретните елементи на тази политика... Постоянно и достатъчно високо (държавно) финансиране, което да гарантира предвидимост при производството на културни продукти като филми... Съхраняване на културната инфраструктура като НДК, който е застрашен от фалит, творческо обединение “Орфей”, което беше извадено от забранителния списък за приватизация, културните центрове в чужбина и т.н., които да дават възможност за изява на български творци...”
Според Меглена Кунева: “Държавност и духовност - чрез култура... Създаване на оперативна програма “Култура” по примера на Португалия...
Организация на голям фолклорен събор... Инициатива “Преведена България” - превод на български автори. Много е важно българската култура да избира правилния самолет и да знае къде да отиде”, визирайки случая с филма “Сбогом, мамо” и субсидирането на проекти... Културата е отвъд печалбата, но трябва да се мисли за нейното икономизиране и оптимизиране, например създаване на пътуващи кина за малките населени места... “Приятелски натиск” от страна на президента върху другите държавни институции за спазването на законовите параметри за културата и спазване на сроковете за създаване на програмни документи като “Националната стратегия за култура”... Създаване на културен институт, наречен примерно “Иван Вазов”, по подобие на Гьоте институт и другите чуждестранни културни институти”.
Според Волен Сидеров: “Културно-информационната ни среда е чалгизирана... Макар да съм се борил за свалянето на комунистическия режим, той имаше много добра културна политика..., след 89-та държавата се отдалечи от културата... Създаване на фонд за училища за деца таланти... Субсидиране на културните сектори, които не са комерсиални. Превръщане на НДК в сграда на Националния исторически музей... Създаване на “Институт за България”, който да генерира идеи. Президентът трябва да дава идеи и стратегии, а изпълнителната власт да ги реализира”.
При последвалия дебат се чуха още интересни идеи. Амбицията на Обсерватория по икономика на културата е след изборите “обещанията”, поети на дебата и в хода на кампанията, да бъдат включени в “Харта за култура” между новоизбрания президента и гражданското общество.
Остава да видим кой ще е новият държавен глава и дали ще успее да реализира “културната си програма”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
