Вечното битие на Поета
След малко прекрасният художник Атанас Хранов ще ни покаже положения в подножието на дома на Веселин Сариев чугунен блок, пластиката във вид на бордюр със стиховете и името му, и така и неговото име ще влезе в този нов пловдивски пантеон на словото, щастливо и същевременно полемично наречен „Седмото тепе”. Няма по-добро място за това изписване от началото на улицата „Отец Паисий” - там, където тя е на път да се влее в площада на Джумаята. Защото, след дълги миграции из Пловдив, Веселин Сариев избра окончателно точно успоредната на Главната, вътрешната търговска улица, за обиталище на семейството си, а съвсем неотдавна съпругата му, мъдрата историчка Катрин Сариева, написа своята чудесна брошура за къщите и дюкяните на улица „Отец Паисий”. Тук, в другия край, се намира знаменитата вече, благодарение на плодотворните и така стряскащи ни понякога дейности на дъщеря му Веселина Сариева, Галерия „Сариев” с прилежащото арткафе, залепена за къщата на дядото на Катрин - д-р Кирил Николов. Като за всеки истински филибелия, за Веселин Сариев естествено имаше в града и много други важни места - включително бащиният дом на ул. „Филип Македонски”. На тези места той бе посветил своите добре известни, печатани в местната периодика „Скици от Пловдив” (нека ги наричаме така) - пъстри разкази по градските пейзажи от старите пощенски картички, възкресяващи видни люде на древния град отпреди столетие. А днес ние, на този празник, възкресяваме този поет, този елегантен мъж, който сякаш не е престанал да крачи по Главната и по „Отец Паисий”. Нещо повече, с двата тома, които подготвихме за юбилея му, той продължава да ни дава своите послания, своите неизвестни досега стихотворения и прозаични текстове.
Добре известно е, че Веселин Сариев подготвяше бавно, извънредно грижливо своите поетически книги. Всъщност, до 1989 г. това бяха 2 издания - сбирките „Здраво утро” от 1982 г. и „Пред края на кръга” от 1989 г. А в годините на краевековието той ни дари с три малки и изящни книжки, които бяха неговите поетически диалози с творбите на художниците Румен Жеков, Атанас Хранов и Даниел Дянков. Това бяха книжки-подаръци, самите те наистина комплексни произведения на изкуството. Някои дори ги намираха прекалено претенциозни, преценяваха ги като екстравагантни капризи на един надвил си на харча и всъщност позамлъкнал силен поет. Днес, обаче, когато разтваряме грижливо пазените архиви на Веселин Сариев, виждаме, че той има готови в различни варианти най-малко две завършени поетически сбирки със зряла, спиритуална, мъжествена, трагически мъдра поезия - „Сънища” и „Опити”. Към тях се прибавя и незавършената поема „Балканите” - един останал неразгърнат опит за поетическа философия на българската история, една мощна геопоетика на полуострова. И, разбира се, фантастичният и уютен по пловдивски Двор, поместил реалните и същевременно митологически фигури на любимите приятели-художници и на техния Поет. Веселин Сариев пишеше наистина жанрово неопределимата книга „Дворът” до последните си дни, прекомпозираше, прибавяше, редактираше. Дворът бе преизпълнен с неповторимата атмосфера на веселие и на взаимно възхищение при приятелското общение в името на Изкуството. Ето всички тези дарове намираме сред ръкописите на Веселин Сариев и сега, чрез новото издание на „Жанет-45”, те се прибавят към добре познатите ни строфи от „Здраво утро” и „Пред края на кръга”. А какво да кажем за също така неизвестните досега на широката публика, на ценители и почитатели строфи с политическа поезия от месеците на рухването на комунистическата система, или за трите последни, предсмъртни стихотворения, където смъртта е погледната мъжествено право в очите, където спокойно се мисли за отвъдното. Така Веселин Сариев логично е развил мотивите от „Пред края на кръга” за другия живот, за надсетивното ни знание за вечното битие.
Ето, цялото това богатство ни е дарено на днешния ден...
Не по-малко значими дарове съдържа и прозата на Веселин Сариев. Заедно с неговата знаменита книга за диарбекирските заточеници и българите (всъщност книгата, която направи името му известно и сред по-широки читателски кръгове), тук е и опитът му да се справи с връхлитащите го спомени от поклонническите пътешествия до Атон, до Света Гора, до Беломорието във всичките му посоки, да осмисли значението на Зографския манастир като свято и даряващо просветление и мъдрост място на всички българи, като място, което днес прекалено ревниво крие своите тайни. Тук, наред с приятелските послания до художници при откриване на изложби, с посмъртната притча-изповед пред събрата по поезия Добромир Тонев, са и ритуалните като слог писма до тези по-възрастни майстори, които Веселин Сариев е избрал за свои учители по изкуство - поета Иван Теофилов и художника Иван Кирков.
Прозата на Веселин Сариев, неговите размисли и дръзки формулировки за изкуството и поезията (не трябва да забравяме и неговата експериментална визуална поезия, уникалното му международно списание СВЕП), свидетелства, че - макар и толкова ексцентричен и сякаш самотно обособен - той винаги се е чувствал като един от това прекрасно поколение пловдивски поети, дебютиращи в края на 70-те години: Добромир Тонев, Тодор Чонов, Недялко Славов, София Несторова, Йордан Велчев, Божана Апостолова, Иван Странджев...
Честит празник на Веселин Сариев!
Произнесено в Пловдив, 22 септември 2011
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
