Магда Абазова (1923 – 2011)
Почина Магда Абазова. Вечерта на 1 октомври си отиде голямата художничка, за която не стигат думите, които биха описали нейния сложен, последователен и невероятен като творческа реализация живот.
От поколенията след нея Магда бе наричана Майка на новото изкуство. Тя беше наша опора, наше упование и наша обич. Днес, когато вече я няма, едва ли можем да обемем в представите си, да осмислим в оценките си всичко, което тя направи и остави. От 50-те години на ХХ век до най-ново време, художничката постоянно и неуморно запълваше пространствата на онова, което наричаме лично дело, с образи, които очароваха, провокираха и изненадваха. Собственият й стил се състоеше в смисъла на посланието, а не само в средствата. Живопис, рисунки и по-малко познатите на публиката експериментални композиции населяваха ателието и дома й, а там, където се появяваха в изложбения живот, бяха обект на специално внимание.
Учудващо е количеството на това, което създаде Магда Абазова. Последните й изложби в София и Пловдив показаха част от „непознатата художничка”. Става въпрос за безброй великолепни рисунки, които авторката им е създавала и буквално разхвърляла, без да подпише. Същото се отнася и до множеството, пак неподписани, живописи върху хартия, картон, платна...
Магда никога не се натрапваше на публиката и ценителите. Творбите й рядко заемаха централни места в общите изложби. Центърът на изложбата, обаче, се обособяваше около това, което тя представяше.
Трудно е да определим към кои тенденции се отнася нейното изкуство, също така и на коя генерация типичен представител е тя. Нейното присъствие бе толкова красиво, човешко и чувствително, че творбите й приемаха множество характеристики и съотнасяния. Тя бе с класиците класик и спрямо младите – новаторка. Множеството изложби, награди и признания не са в състояние да изразят всичко онова, което тя представлява.
Магда Абазова си замина тихо и някак си поетично и замечтано – каквато винаги е била. Не може да се осъзнае стойността на нейното присъствие като личност, но болезнено осъзнаваме нейното отсъствие. Дано имаме сили и възможности да съзрем всичко онова, което тя бе и което остави като наследие. Засега определенията са неуловими, освен с един израз – светлина.
Сбогом, Магда, и ти благодарим именно за светлината, която ни завеща.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
