Ходене по буквите , брой 32 (2915), 30 септември 2011" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Амели Нотомб. „Зимно пътуване”. Превела от френски Светла Лекарска. ИК „Колибри”, С., 2011, цена 11 лева
Възможно ли е иронията на Нотомб да бъде разграничена от характеропатиите на собствените й персонажи, от непроницаемата им твърдоглавост. И 18-ият микророман на белгийската писателка отговаря остро: “Не.” А и „Зимно пътуване” не предполага да се сгушиш в думите му тъй, както представената в него писателка-аутистка със знаковото име Алиенор прави, щом получи комплимент. Похвалата иде от ухажора на нейната секретарка и опекун Астролаб, който пък носи знаковото име Зоил – най-злостния критик в античността... Самата Астролаб казва: „Всеки читател би трябвало да преписва текстовете, които харесва – това е най-добрият начин да проумее защо го възхищават. Прекалено бързият прочит не дава възможност да се разбере какво се крие зад привидната простота.” (Прочее, и тази книга на Нотомб може да бъде “прочетена” за един астрономически час.) Та влюбеният в Астролаб Зоил е отхвърлен, за да може тя да продължи беззаветно да се грижи за безпомощната Алиенор – и това го превръща в терорист без кауза. Той ще вгради любовта си в най-разрушителното деяние на своя живот – отвличането на самолет и разбиването му в Айфеловата кула. Прочутият архитект построява кулата в чест на любовта на живота си Амели, а гигантското А над Париж е началното А и на Алиенор, и на Астролаб, и на самата писателка. Зоил пише за всичко това на летище „Шарл де Гол”, изчаквайки полета си, докато слуша „Зимно пътуване” на Шуберт. „Пролетта може да започне”, казва той, вече в самолета. Но дали терористичният (критическият??) акт се е състоял, след като четем записките на Зоил, с които той никога не се разделя?
Кенет Греъм. „Шумът на върбите”. Превели от английски Богдан и Христина Атанасови. Художник Виктор Паунов. Издателство Enthusiast, С., 2011, цена 12 лева
Първото издание у нас през 1981 г. е с илюстрациите на Петър Чуклев. Второто, през 1996, е с илюстрации на Любен Зидаров. Проф. Виктор Паунов продължава традицията големи български художници да дават визуална плът на шедьовъра. Книгата е истинско образно предизвикателство, тъй като от 1908 г. насам “Шумът на върбите” има и над 20 филмови, телевизионни и театрални адаптации, а през 2012 г. ще се появи нейната 3D анимационна версия, чиито специални ефекти са правени в студиото на Питър Джаксън („Властелинът на пръстените”). В черно-бяло Паунов е представил английската провинция като живописна, непредсказуема и вихрена.
Светослав Митев, Александър Вълчев, Иво Сиромахов, Тошко Хаджитодоров, Ивайло Вълчев, Филип Станев, Драгомир Петров. „Аз, Бойко”. ИК „Сиела”, С., 2011, цена 10 лева
Сценаристите на „Шоуто на Слави” ни представят монолог на ББ, който подкупва с правдивостта си. Аз поне чувах интонацията на министър-председателя, докато четях: "Като деца в Банкя бехме толко бедни, че и буквички немахме. Не можехме да си ги позволим. (...) Щото на народа му требват две неща - магистрали и литература." И още: "А накрая написах "Винету". И даже си го прочетох." Идват избори. Но и без тях вече хич не е смешно.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”