Български  |  English

Културен туризъм или туристическа култура

Варненско лято - 2

 

Отидох на „Варненско лято” в края на втората му седмица – за няколко концерта. В града атмосферата е много повече поп-туристическа, отколкото фестивална. Поглеждам варненския Фестивален и конгресен център - много от концертите се провеждат и в неговата зала. Сградата е покрита с реклами за абсолютно всичко, но без нито един фестивален знак. Из града общият фестивален афиш стеснително наднича изпод агресивни рекламни листовки за щяло и не щяло. Виж, единствено американският младежки оркестър “Пасифик” и най-вече усмихнатото лице на диригента му Максим Ешкенази ме посрещат и изпращат от всяко дърво на главната улица. Изпратили си афишите, платили си ги хората, затова те единствени имаха отделни афиши. Но публиката не знае това и естествено остава с впечатлението, че този е Концертът на фестивала. Мисля, че балансът във вида и подредбата на фестивалната реклама би трябвало да се прави от фестивалния мениджмънт, а не от участващите в него.

Тази година във фестивалната програма има интересни концерти, но това не се усеща много в градската атмосфера. Политиката е насочена предимно към шумното забавление на туристите. Вярно, фестивалните зали се пълнеха - от радващи се на безплатния вход меломани и други, които все пак са преодолели страха от класическата музика и се възпитават да контактуват с нея. (Още не мога да си отговоря дали безплатният вход помага на музикалното изкуство).
От концертите, които посетих, разбира се, най-силен бе интересът към американците – симпатични, съвсем млади хора, свирят с изключителен ентусиазъм и спортна страст. Младежкият оркестър “Пасифик” е отлична демонстрация на вид американска образователна програма, в която 107 студенти са избрани чрез прослушвания. Съставът е част от трите програми за младежки ансамбли на Симфоничния оркестър “Пасифик” и в него участват музиканти от 45 училища от цялата област “Ориндж Каунти”. Те репетират всяка неделя от седмицата. И, както се видя на концерта, свиренето в оркестър им доставя голямо удоволствие. Максим Ешкенази е техният музикален ръководител. Програмата, която показаха, съдържаше пиеси на Бърнстейн (с увертюра “Слава”, посветена на Ростропович), Петко Стайнов “Ръченица” (защото и в двете се срещал размерът 7/8, както ни обясни усмихнатият Ешкенази), симфоничната картина “Порги и Бес” от Гершуин и Сюитата “Лебедово езеро” от Чайковски. И този път, както на доста концерти у нас с американски автори, свириха музика от “Междузвездни войни” на Джон Уилямс. Концертът мина с настроение, което и Ешкенази поддържаше в контакта си с публиката и я насърчаваше да се забавлява. Забавлението беше налице. Във вкуса на диригента и неговото безгранично лекомислие по отношение на музикалния текст промени няма, но явно това е без значение. В нашето време на щастие през/чрез комерсията за всеки безгрижен, но ловък пътник се намира богато финансиран увеселителен влак.
Много по-интересно ми бе музикалното присъствие на Симфониета Сеул, камерен струнен състав от 15 души под ръководството на цигуларя-диригент Юнг Зун Ким. В класическия репертоар, показан в първата част на концерта (Моцарт, Григ, Вивалди), звуковата трансформация не се очерта релефно – може би поради парадоксалното съчетание на предисциплинирано звукоизвличане и грапава ансамбловост. Но тя се скри в силното изпълнение на Камерната симфония от Шостакович. Очевидно в тази творба ансамбълът прогони страха от гигантската традиция на класиката и даде воля на собственото си инструментално въображение. На собственото тълкуване  на посланието на композитора, което очевидно бе много по-близко до музикантите и техния диригент. Свириха тази музика, сякаш бе тяхна – и така разгърнаха реалните си музикантски качества.
Фестивалът продължава да разчита и на “свои” музиканти. Такъв се оказа цигуларят Чавдар Парашкевов, който трябваше да бъде солист в концерта на турския оркестър Ескишехир. Оркестърът не дойде, а неговият солист изнесе чудесен рецитал заедно с пианиста Боян Бъчваров. Рецитал, който показа, че навсякъде има смислени и търсещи музиканти, които малко се познават, защото не са отделили време за откриване на рекламните просеки, на които днес основно се разчита. Плътно демонстрирана звукова култура и разностранен репертоарен интерес – в изключително трудната соната на руския пианист и композитор Леонид Николаев (1878-1942), напълно неизвестен у нас, в която дуото бе най-мащабно, най-органично като ансамбъл. И Сюитата в старинен стил на Шнитке преобрази и пластически пренареди виртуозните послания от традиционното меню на Сарасате, Паганини, Албенис и де Файя, и Ръченица от Владигеров – всичко, изпълнено с артистичност и инструментална лекота. От рецитала на пианиста Георги Черкин в отново пълната, но плачеща за ремонт зала на театъра-опера, отделям си-минорната Соната на Лист, изпълнена устремно, но и задълбочено, мощно, артикулирано, с впечатляващо темброво многообразие в изграждането на уникалната структура на творбата.
Завършвам с концерта на испанския струнен квартет „Кирога”. Младите музиканти - Айтор Хевия, Сибран Сиера, Денес Лудмани и Хелена Поджио, са професионални, стилни, класически издържани, с програма от квартети на Хайдн (опус 20 № 2), Барток (№ 3) и Менделсон (№ 1, оп.12). Изкуството на струнния квартет не понася ерзац-действия. Чухме автентично квартетно музициране, в което идеите и дисциплината на тяхното провеждане се хармонизираха във всеки миг на музиката. Брилянтна артикулация, подходящ за стила щрих, красиво въображение в звуковата емисия за всеки от квартетите и класическа, сериозна отдаденост. Не видях скучаещи хора в залата, въпреки „неатрактивната” програма. В този смисъл, концертът реабилитира вибрациите на класиката. Дори и в курортна столица има много хора, които обичат да си почиват тъкмо така – в глъбините на камерността. В артикулирания музикален смисъл.
още от автора


2 - 26.07.2011 15:04

NO DRAMA PLEASE !
От: Dr Vesselin Krastev

Когато съм разговарял с европейци за съдбата на България и Рапсодия "Вардар", те винаги са ми казвали "NO DRAMA PLEASE !" Истинската музика винаги крие драма в себе си, но днес повечето хора на запад са лекомислени.

1 - 25.07.2011 21:15
От: Облак бял

На Максим Ешкенази не му е нито първи, нито ще бъде за последен път. Кофти, че тази "забавна" тенденция става все по-устойчива през последните години. И въпросният не е единствен в естрадните си усилия...

  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”