Ходене по буквите
Илко Димитров. “Четири”. ИК “Стигмати”, С., 2011, цена 5 лева
Често стихосбирките са преподредени дневникови записки. Все по-често - “проекти”. “Четири” не е нито едното, нито другото. Дори не съм сигурен, че най-новата книга на Илко Димитров може удобно да бъде сведена до стихосбирка – макар поезията в нея да е “права”, а прозата – в курсив. Но енергията на тази книга само попътно се пита за собствената си форма. И именно заради това е така изпитателна към читателя, така пристягаща и нетърпима – авторът се стреми към свръхточност и към свръх изчерпателност на изказа. Никакви компромиси. Текстовете на “Четири” са непропускливи - като внимателно обмислен и написан закон, който обобщава и предвижда всичко. Няма го традиционното разбиране за красиво и лирическо, красивото се банализира и самоиронизира – защото стремежът на Димитров е да достигне до сърцевината на всичко, да проникне в сцеплението и единението на всичко. Ядрен синтез, намерил, за щастие, и словесен израз. Вероятно точно това изисква текстовете в “Четири” да заздравяват и изтъняват мисълта на автора до конструкции от остра и безапелационна светлина. Парадоксът е, че “Четири” всъщност е книга за Човека и грандиозния поврат в неговата структура днес. Тя, структурата, се е променила из основи, а не само светът да се е променил (“когато се появят новите сетива,/ идва и новата реалност”). И още по-голямата изненада е, че това е една дълбоко оптимистична книга за състоянието на човека, написана от визионер и футуролог за текущото. “Рационално предчувствие” е опасен оксиморон, но си струва да се доверим на рационалните предчувствия на Илко Димитров, за да станат нашите време и пространство повече свързани и помежду си, и с действителността.
Съвременни италиански разкази. Антология. Съставител проф. Марино Бионди. Превод от италиански Дария Карапеткова. Издателство “Фабер”, цена 14 лева
Антонио Паскале, Лука Ричи, Елвира Семинара, Валерия Парела, Габриела Курувила, Орнела Ворпси, Алесандро Барико, Микеле Сера, Маурицио Маджани, Стефано Бени и Даниела Контини са имената на разказвачите, представени в този изпипан том с по една творба, но и с биографични бележки, отзиви на пресата, фотографски портрет. От тях само Барико е безспорно популярен на българската сцена, но вече предвкусваме още срещи, защото подбраните разкази грабват читателя. Защо? От всекидневието на персонажите извира странна неопределеност, струи поетична отмала. Или героите им са в плен на своите реални, но най-вече на въображаемите си недостатъци. На неудовлетворение, благодарение на което все забравяме, че към бодила има и роза. Или героите, лъжейки другите, излъгват най-добре самите себе си. Всъщност, всеки разказ, представен в книгата, кръжи около една загуба. Затова, сигурен съм, че книгата, предговорена от проф. Бионди, ще се препрочита. Защото, както споделя съставителят, в разказа се крие най-интимната и тайна идентичност на един писател; едно недокоснато ядро, все още неизбухнало.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
