Ядрото срещу демокрацията?
Европейските политически елити представляват днес тъжна гледка, те трупат грешка след грешка с надеждата, че ще си върнат контрола над пазарите.
Откакто трябва да доказват това, за което говорят толкова отдавна – че Европа е велика световна сила в политическо и икономическо отношение – европейските елити постоянно залитат. Неспособни да признаят грешките си, те обявяват като спасителна за Европа и за общата валута всяка своя грешна стъпка. Днешна Европа представлява жалка гледка и това в голяма степен се дължи на неспособността на нейните елити.
Пред подобен фалит на елитите, никак не е чудно, че се чуват отново призиви за демократизиране на Европа. Като че ли народът трябва да успее там, където елитите търпят поражение. След като така и така той ще плаща за грешките им, защо да не поиска по-силна власт върху управлението на Европа?
На пръв поглед, разсъждението изглежда логично, но то далеч не е благоразумно. Защото брюкселските елити при всяко положение ще запазят властта си върху Европа дори след демократизирането й. Единствената власт на европейския народ – ако съществува такъв – би била да реагира на явните грешки на управляващите и да ги заменя с елити от опозицията. Не е сигурно, че това ще може да променя нещо фундаментално.
От самото начало Европа беше проект на елитите, предвиждаше се демократизирането да се осъществи, когато има възможност. Така че редките опити за демократизирането на Европа бяха правени без особена убеденост.
Към това се добавяше и известна подозрителност към избирателите – чувство, което изборите за европейски депутати (с всеобщо гласоподаване от края на 70-те) не успяваха да изличат, тъй като в никои национални избори не се регистрира толкова ниско участие. Европейските населения въобще не образуваха европейски народ. Само демократизацията може да помогне той да се образува, твърдят днес демократите.
Това по принцип е вярно, но за целта Европа ще трябва да обедини различни социално-икономически и политико-културни характеристики, а тя е още далече от това. Доказателство е растящата в Европа подозрителност, провокирана от кризата с еврото. За момента привържениците на демократизацията улесняват центробежните сили на континента. Въпреки всички свои грешки и несръчности, тъкмо елитите държат Европа обединена. Всъщност, вместо за демократизация, не трябва ли да мислим по-скоро за средства за улесняване на законните компетенции на елитите?
Примерите за сериозни грешки на елитите на европейско ниво не липсват. Това, което е важно, обаче, е, че тези им действия не могат да бъдат коригирани от самите елити, а опитите да бъдат контрабалансирани с усилена демократизация могат да постигнат само една безредна дезинтеграция на Европа. При днешното състояние на нещата една демократизация само ще увеличи полето на действие на антиевропейските актьори, като в същото време ще увеличи броя на упражняващите правото си на вето в Брюксел.
Докато рамката, която определя държанието на елитите, т. е. Европейската конституция, не бъде основно премислена, Европа няма да види по-способни елити да идват на власт, а тези, които се намират днес във властта, няма да започнат да грешат по-малко, нито да защитават с повече стръв европейските интереси. Днешната криза не създава може би идеалните условия за демократизация, но със сигурност предлага възможност да бъде ревизиран Лисабонският договор.
В миналото много се говореше за оста Париж – Бон, после Париж – Берлин, която трябва да бъде непокътната, ако искаме Европа да напредва. Междувременно на тази ос й се струпа много. От германците се очаква да поемат по-голяма част от ръководството на действията, но в момента, в който започнат да правят това ефективно, те предизвикват протести, да не кажем отхвърляне. В Европа периферията има твърде много власт, а центърът няма достатъчно власт. Може би е трудно да се пристъпи към преразпределение на политическата тежест в Европа, но това не значи, че не е необходимо.
Преди едно разширяване на Изток, трябва да бъде обсъдено бъдещето на европейското развитие. Но това обсъждане бива скривано зад измамния избор между „интеграция и разширяване”. А би трябвало да си поставим въпроса в каква степен центърът трябва да е силен, за да абсорбира една по-голяма периферия.
Засега периферията властва над центъра, диктува му политическите си приоритети, както и ритъма на вземане на решения. Дори да успеем да се измъкнем от кризата на еврото и гръцкия банкрут, проблемът ще си остане и заради него има опасност подобни кризи да избухнат по всяко време. Решителното действие би било установяването на едно ново политическо устройство на Европа – нова конституция, в която, между другото, демокрацията да бъде истинска опция, а не синоним на упадък и на дезинтеграция.
Дер Шпигел, 11 юли 2011
*Заглавието е на редакцията.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 25.07.2011 13:51
Първите осем години
Първите осем години
От: Dr Vesselin Krastev
Ситуацията в европа сега напомня на първите осем години (1776-1784) в развитието преди обявяването на САЩ. Преди това отделните щати не са имали (и не са искали да имат) обща външна, финансова и военна политика. Когато са осъзнали, че техните интереси съвпадат и че създаването на една обща държава ще увеличи много влиянието им, тогава са създали САЩ.
