Гледаме екрани и екраните ни гледат
Електронната комуникация ще става все по-важна
Броят на хората, които имат достъп до интернет, се увеличава. От седем милиарда население достъп до мрежата имат над два милиарда души. Това е около една трета при доста неравномерно разпределение – в Северна Америка 80 на сто от хората са онлайн, в Европа и Австралия – около 60 на сто. В Африка има данни за 11 на сто, но там темповете на включване са изключително високи. Като се вземе предвид подобряване на качеството на връзката и развитието на високоскоростния интернет, е ясно, че основните дейности в съвременното общество – от търговията до образованието и индустриите на забавлението - ще са все повече онлайн. Бедствията в Хаити и в Япония показаха значението на електронната комуникация, особено на социалните мрежи, в кризисни ситуации.
Политиците също вземат предвид тази тенденция
Демокрацията като процедура има технически ограничения. С помощта на технологиите ограниченията се преодоляват, гражданите имат нови възможности за пряко участие и контрол върху вземането на решения. Интернет овластява: това е един от важните социални ефекти от развитието на информационните технологии. Значими фигури в историята на интернет като Тим Бърнърс–Лий напоследък са ангажирани с интернет изследвания за прозрачност на управлението и отворено правителство. Бъдещето остава светло, казва Ли за развитието на интернет.
Интернет става фактор в отношенията между гражданите и правителствата в държави, в които се развиват демократични процеси. И движенията за демокрация, и тоталитарните правителства използват огромните възможности на мрежата. Изследователите говорят за две свързани явления - цифров активизъм и цифрова репресия. Правителствата опитват, понякога успешно, да ограничат достъпа до интернет (Египет) или да филтрират определено съдържание, или да използват социалните мрежи за свои кампании. По време на събитията в Северна Африка, в Китай и другаде се използват широк спектър от техники за цифрова репресия. Срещу цензурирането и ограничаването на достъпа до мрежата имаше остри реакции на политическо равнище, Хилари Клинтън направи няколко остри изказвания против цифровата репресия.
Паралелно с политическата подкрепа, голямо значение напоследък има практическата солидарност онлайн. Високотехнологични центрове от САЩ и други държави предоставят технологична експертиза, благодарение на която местни активисти успяват да изградят ефективни комуникационни канали и да преодолеят информационното затъмнение и цензурата. Мрежовото общество действа.
Бъдещето на интернет като тема на срещата e-G8
Преди месец - непосредствено преди срещата на световните лидери G8 във Франция - се проведе двудневен форум, посветен на бъдещето на интернет. Френският президент Саркози покани на този форум над 1000 гости, между които ръководителите на водещи световни компании в сектора (Гугъл, Майкрософт, Амазон, Фейсбук), интернет активисти и експерти (Лесиг, Бенклер, Джарвис), инвеститори, политици, членове на френското правителство. Основните събития се предаваха онлайн и получиха огромен отзвук в медиите. Между обявените теми бяха онлайн икономика и икономически растеж, сигурност, интелектуална собственост, лична неприкосновеност – но център на дискусията се оказа въпросът за свободата на интернет.
Президентът Саркози откри срещата с реч, в която разви идеята си за цивилизования интернет. Като подчерта значението на мрежата за икономически растеж, Саркози отново предупреди за възможната анархия в мрежата и посочи, че държавите трябва да участват в регулирането на този процес. В частност, той очерта области, като сигурност и развитие на комуникационната инфраструктура, в които държавите трябва активно да участват.
Представителите на Гугъл и Фейсбук обърнаха внимание върху възможните ефекти от регулирането: забавяне на растежа, ограничаване на иновациите, натиск върху свободното слово. Двете компании по много въпроси са на различно мнение, но на форума се обединиха срещу идеята на домакина да се цивилизова интернет. Впрочем, по-рано през годината подобни разговори се проведоха и във Великобритания по повод идеите да се въвеждат нови ограничения с цел защита на интелектуалната собственост. В резултат, британският премиер Камерън се обяви за либерализация на режима на интелектуалната собственост и за широко използване на защитени произведения без разрешението на носителите на права, “защото иначе Гугъл никога няма да дойде във Великобритания”. Позицията на Камерън беше приветствана от привържениците на свободния интернет, но някои големи телевизионни компании се противопоставиха на подобна реформа.
Двата възгледа - за и против необходимостта от още регулиране - се очертаха и на форума във Франция. Регулирането ще се отрази върху цели нови индустрии, нови възможности и върху иновациите, каза Ерик Шмит от Гугъл. Правилата в обществото се отнасят и за интернет, няма причини интернет да е изолиран от обществото, в което действат правила, настояха френските домакини. След речта на френския президент цифровите активисти организираха специална пресконференция, на която Джеф Джарвис, професор и авторитет в областта на интернет изследванията, призова да не се причинява вреда чрез нова интервенция. Вие сте хора на творчеството, вредно ли е да се защитават хората на творчеството, реагира веднага Саркози.
Вредно ли е да се защитават хората на творчеството?
Не е вредно, необходимо е - в определена степен. Производителите на съдържание и потребителите на съдържание имат различни интереси, макар понякога да редуваме тези две роли. В интерес на творците е да получават възнаграждение за произведенията си, в интерес на обществото е както да има ново творчество, така и да има достъпно знание.
Срещата e-G8 завърши с декларация, в която има намерения за компромис. Признава се нуждата да се прилага ефективно законодателството за защита на интелектуалната собственост на цифровата арена, но същевременно се търсят начини за осигуряване на достъп до знанието, образованието и културата.
Вижда се, разговорът за защита на авторските права винаги има важна втора страна: достъпът до знание, образование и култура.
Да погледнем към образованието. В последно време политиците като че ли се обединяват около идеята, че образованието трябва да е национален приоритет и бъдещето на нацията зависи от качеството на образованието. Ако се достигне наистина до консенсус по този въпрос, по-нататък мерките би трябвало да засегнат достъпа до последните достижения на съвременното знание. За да могат качествено да пре-подават, преподавателите – освен друго - трябва да могат легално да четат. В университетите, с които се съизмерваме, тази задача се решава чрез гарантиран достъп до огромни електронни бази от научни издания. Той не е безплатен, но е безплатен за студентите и преподавателите. Като се грижи за защитата на авторското право, обществото не забравя да се грижи за легален достъп до обектите на авторското право за целите на образованието.
Свързан с този въпрос, особено ако сериозно се говори за продължаващо образование и учене през целия живот, е и въпросът за състоянието на съвременните обществени библиотеки и развитието им като центрове за комуникация и достъп до знание. И по-нататък, това означава възможност за достъп до интернет и комуникационни услуги в слабонаселените райони.
По съображения за пълнота трябва да се добави, че авторите също могат да допринесат за обогатяване на достъпното (в случая безплатното) съдържание, като позволят легално използване на произведенията си без заплащане на възнаграждение при определени условия.
Как по-точно?
Авторът може с помощта на определен вид договори (Creative Commons договори) да позволи използване на текст, снимка или друго авторско произведение, като запази само някои права – да се посочва името му или произведението да не може да се използва с търговска цел. Авторът може да постави условие новите произведения, създадени в резултат от използването на неговото творчество, отново задължително да се споделят, т.е. да се разпространяват при условията на Creative Commons договор.
В България има не много голяма, но вдъхновяваща група млади хора, които отделят от времето си, за да осигурят условия за прилагането на Creative Commons. Има и други групи с кауза в същата област – например привържениците на решения с отворен код и свободен софтуер, хората от българската Уикипедия. Важно е да се оценява работата им във време, когато всеки разговор за кауза изглежда неуместен.
Интернет промени четенето...
Интернет промени четенето. Според изследванията, четем не по-малко, просто четем по различен начин. Променя се и книгата. Амазон отчете, че вече продава повече електронни книги, отколкото книги на хартия.
Същата тенденция засяга печатните медии. Издателите поставят акцент върху електронните версии, при които става дума не само за промяна на носителя, а за много по-обхватна промяна. Електронните версии на печатните издания имат архив, възможности за търсене, видео, интерактивност. Традиционните печатни издания приобщават авторски блогове и доразвиват разказа в социални мрежи. Пример за успешно сътрудничество е сайтът ПроПублика. Той получи вече два пъти наградата Пулицър за разследваща журналистика – първия път в сътрудничество с Ню Йорк Таймс. Тази година за първи път Пулицър беше даден за разследване, което не е било отпечатано на хартия. В България Дневник показа бърза реакция и отлично сътрудничество с потребителите на Туитър по време на бедствията в Япония.
Виждаме как се създава трансмедиен разказ със средствата на книгата, печатното издание, телевизията, киното, електронните игри, сайтовете и социалните мрежи. Трансмедийният разказ се използва не само за нуждите на новинарството, но и в индустрията на забавлението. Вече и у нас има такива практики: създава се филм, а сайтове и страници в социалните мрежи привличат вниманието на аудиторията към героите на филма, паралелно с това се издават книги, рекламират се интерактивни игри със същите герои и в допълнение се обявяват награди за тези зрители и читатели, които предложат най-атрактивно продължение на сюжета. Така възникват цели медийни светове – и мястото на книгата вече не е същото.
И хартията си отива...
И хартията си отива, макар преходът да не е лесен и бърз. Издателите продължават да търсят подходящи бизнес модели за изданията онлайн. Някои медии имат безплатен достъп за първите 24 часа от публикуването, други предоставят безплатен достъп до определен брой публикации, след което се заплаща – абонамент или цена на отделна публикация. Гардиан намали обема на хартиеното издание. Финансирането от аудиторията се допълва с финансиране от реклама.
Същевременно опитът на Ню Йорк Таймс и други големи издания показва, че приходите от четене онлайн са малка част от общите приходи. За 2011 г. само около 7 на сто от приходите на британските вестници ще дойде от онлайн изданията – и оценките са, че до 2017 този дял ще достигне 14 на сто. За САЩ числата са съответно 10 на сто и 15 на сто. Не е много.
Говори се и за края на телевизията...
Такава, каквато я познаваме, да. Известната ни класическа телевизия на програмите (телевизионните канали), върху която зрителите нямат контрол, губи влияние за сметка на видеото по избор. Зрителят поема управлението и избира както съдържанието, така и времето, в което ще гледа едно или друго видео. Заедно с това – гледайки – зрителят създава съдържание и го споделя.
Ако изоставим наложените определения и се върнем към етимологията – теле-визия – не сме свидетели на край, а на начало. Началото на епохата на тотална теле-визия. Живеем между екрани. Участваме във видеообмен. Гледаме екрани и екраните ни гледат. Такива са възможностите при новите медийни услуги в цифровото време.
Цифровият преход в България беше отложен за 2015...
Само за телевизионните програми, които се разпространяват чрез радиочестотен спектър или, както се казва, ефирно. Но и преди 2015 г. интерактивността и сътрудничеството вече са възможни – онлайн. А и телевизиите имат какво да правят до обявения краен срок: икономичното използване на спектъра разкрива възможности за още програми, време е за създаване на ново съдържание – защото една от обявените цели на цифровия преход е точно тази: по-голям избор на качествено съдържание.
Забелязва ли се процес на създаване на ново качествено съдържание? По-силна е обратната тенденция – комерсиализацията
В едно вечерно предаване се появи автор на реклама. Човекът обясни, че рекламата – без съмнение крайно пошъл образец – била на нивото на своя таргет. Натрапчиво повтаряните рекламни изречения вероятно вдигат продажбите, но пошлостта достига многократно до цялата аудитория през телевизията и работи по посока цялата аудитория да се унифицира на нивото на таргета. Това е проблем.
Комерсиализацията има свои аргументи – телевизията не е училище, пазарът определя съдържанието, хората вече не се интересуват от коментарни и аналитични предавания, както в първите години на прехода.
Може ли в наши дни да има комбинация от качествена журналистика и висок рейтинг? Оптимистите казват, че може. Реалистите – че времената на големия интерес към сериозните предавания са отминали. Но, от друга страна, чрез коментарни и аналитични предавания се осъществява контрол върху вземането на решения. Защо се стеснява полето на качествената журналистика в българските медии, е въпрос с много отговори, непосредствено свързани и със свободата на медиите.
Някои отговори намираме във външните оценки за българските медии
Ежегодните доклади за свободата на медиите в България показват тенденция надолу. Констатациите в докладите на Държавния департамент на САЩ и Репортери без граници са все по-тревожни: на българските медии не им достигат пари и морал. По-рано се смяташе, че основната вина е на властта, която се опитва да контролира независимите гласове. В последните доклади се появяват силно негативни оценка и за журналистите: вземат пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки за представянето им в положителна светлина; репортери и редактори вземат подкупи, за да представят пропагандата като статии или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват; медийни собственици принуждават журналисти да представят превратно определени факти.
Докладите очертават непрозрачната собственост и медийните концентрации: медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина; придобиванетона част от медийния бизнес от групи, свързани с икономически и политически интереси, води до продължаващо монополизиране на частните медии и ограничава многообразието на гледните точки в печатните медии и по телевизията.
Това са оценки, а реалността?
Реалността е още по-поразяваща, защото не е абстрактна. Повяват се свидетелства от самите герои на докладите. Един издател на вестник наскоро разказа публично история, в която участват самият той, журналист в телевизия и политик.
В редакцията на вестника са получили данни, че журналистът иска услуги от политици срещу медиен комфорт. Дори подготвили материал по тази тема – но до публикация не се стигнало. Защото «се намеси уважаваният зам.-министър Пеевски (тогава вече съсобственик), помоли да те пазим и да замразим темата. В замяна си щял да слушкаш и да се отблагодариш с рекламни текстове за книгите на моето издателство.», пише издателят. Договорката е спазена, публикацията е спряна, империята на уважавания политик се разраства, а журналистът и сега се занимава с новинарство, дори на ръководна длъжност, в телевизия, близка до уважавания политик.
Това е автентичен разказ за триъгълните конструкции в българските медии: уважаван политик, който е същевременно необявен съсобственик на медия – издател – новинар. Политикът купува медия, после се намесва, издателят изпълнява, новинарят се отблагодарява.
Затова читателите емигрират в Туитър...
Затова. Поне в Туитър информацията за света не стига до нас с посредничеството на благодарни новинари. Мрежовото общество улеснява създаването на общности по интереси без оглед на границите. Кого следваш в тази мрежа, е въпрос на личен избор. Ако се позиционираш добре, можеш да се радваш на цялата щедрост на хора, които владеят информация в интересуващата те област и изпитват удоволствие да я споделят. Някои предпочитат Фейсбук, някои - Туитър, утре може друга мрежа да се окаже по-ефективна, вече и Гугъл излиза на пазара с Гугъл+. Конкуренцията на мрежите ще позволи всеки да си избере такава среда за комуникация, в която се чувства най-удобно.
В Туитър се говори кратко, а към „екосистемата на новината” се дават връзки. Важно е производството на съдържание, но много важни са и препратките към вече създадено съдържание, защото те съдържат и оценката (препоръката) на друг участник. Комуникацията се основава на сътрудничеството, не на монопола. И това е съществено различие от класическите медии.
В Туитър думите са малко, но светът научи чрез Туитър за смъртта на Майкъл Джексън, за годежа на принц Уйлям, за изборни резултати.
За изборни резултати, въпреки забраната на закона...
Развитието на технологиите обезсмисля някои традиционни забрани. В много държави е предвидена отговорност за разпространение на данни преди официалното приключване на изборния ден. Телевизиите спазват забраната, но данните изтичат в Туитър. В България се появи идея правилата за предизборната кампания да се отнасят и до блоговете и социалните мрежи, но, в последна сметка, новото изборно законодателство се ограничи до традиционните медии и информационните сайтове. В Канада избирателният закон предвижда до 25 000 долара глоба, ако преди окончателното приключване на изборния ден се разпространява информация, която може да повлияе върху резултатите. Нормата е създадена преди 70 години, за да не се влияе върху изборите чрез радиопредавания, сега важи и за новите медии и се нарушава от съобщения в Туитър. Проф. Джей Розен от Колумбийския Университет написа в Туитър: „Канадци, знаете какво да направите.” А в блога си обясни по-подробно: „Бих се учудил, ако в САЩ при въвеждане на подобна забрана не се организира гражданско неподчинение.”
Тайните, секретността и изтичането на информация напоследък са често обсъждана тема. Журналистът, който преди 40 години даде на Ню Йорк Таймс тайни документи за Виетнамската война, казва: „Нямаше да мога да направя това, ако не съществуваше компанията Ксерокс.” Днес изтичането на данни в много по-големи обеми става без машините на Ксерокс. Изтичане имаше и в България. Изтекоха телефонни разговори, записани чрез специални разузнавателни средства. Скандалът около съдържанието засенчи скандала от изтичането. А скандалът от изтичането засенчи скандала от мащабите на подслушването. Според главния прокурор, съдът одобрява исканията на прокуратурата за прилагане на СРС в 99,1% от случаите. В определени случаи СРС се прилагат и без разрешение от съд. Половин година по-късно всичко е същото, броят на исканията за разрешаване на СРС продължава да расте.
Опасната власт на тайните има и медийни аспекти. Изтеклата информация стига до медиите.
Които действат като пощенски кутии...
Някои от тях. Наричат пощенски кутии медиите, които в съдържателно отношение са ясно позиционирани – публикуват материали в интерес на определени партии, групировки и лица и срещу конкурентите им.
Когато класифицирана информация стига до медиите, те са изправени пред избор дали да я публикуват. Не само пощенските кутии, отговорната журналистика също използва изтекла информация. Поръчковата и отговорната журналистика могат да използват еднакви източници – разликата е в преценката за обществен интерес и в технологията на използване. В британската съдебна практика са формулирани десет изисквания (тест на Рейнолдс), с които медиите да се съобразяват при публикации в такива случаи. Съдът обсъжда кога журналистите са длъжни да съобщят на аудиторията информация, представляваща значим обществен интерес, съответно кога не трябва да я публикуват, защото е непроверена или има риск да засегнат права на определени лица. Важни за решението за публикуване са видът на източниците на информация, взети ли са мерки за проверка на достоверността, представено ли е мнението на други лица с различни гледни точки и др. За съжаление, тук поръчковата журналистика не е изключение.
Състоя ли се разговорът за обществените медии, доколко обществените медии у нас са синоним на отговорната журналистика - а и доколко са сериозно финансирани от обществото (държавата), за да издържат да не се целят в таргети и рейтинги...
Общественото радио и телевизия се справят с много изпитания, успяха да запазят позиции при либерализацията на пазара, сега реализират цифров преход. Въвеждат се нови програми и услуги. Аудиторията иска качествено съдържание, но, при това, то да бъде предложено по нов начин.
В такива условия от ръководствата на обществените медии се очакват особено прецизни действия, особена изкусност. Финансирането е крайно ограничено, но именно днес е време за заемане на позиции, загубата на скорост днес трудно ще може да се навакса утре. Независимо от тежката финансова ситуация или точно поради нея, трябва да има яснота дали държавната субсидия се използва по най-добър начин за обществената функция. Дори парите да са малко, трябва да се знае дали става дума за малко пари, използвани зле, или за малко пари, използвани добре.
По въпроса за финансирането напоследък законодателят прави малки стъпки в противоположни посоки. Миналата година внезапно ограничи позиционирането на продукти в обществените програми, а сега постъпи законопроект да се разреши позициониране. Ограничението беше в интерес на търговските медии, а отмяната му – в интерес на БНТ, но и на частния бизнес в тази негова част, за която обществената телевизия е интересна като партньор. Впрочем, частният интерес се споменава изрично в мотивите на изменителния законопроект, дори по два начина: позиционирането е добро за външните предавания, а и за независимите продуценти. Няма никакъв начин да се обясни непоследователността на законодателя, освен с промяна в баланса на интереси.
Обществените медии имат интерес от устойчиво и предсказуемо финансиране. Едва ли ще се стигне до забрана на търговските съобщения в техните програми, но пред законодателя остават три други достатъчно сложни въпроса: кои ще са задълженията на обществените медии в цифровото време, как ще се определя размерът на бюджетната субсидия, за да бъде тя адекватна на задълженията по закон, и как ще се организира ефективен обществен контрол.
Не трябва ли регулацията да се намесва повече – или по-добре да не се използват компрометирани лостове?
В различните държави границите на свободата са различни. Тези дни в САЩ съдът е обявил закон, забраняващ видеоигри с насилие в Калифорния, за противоречащ на Първата поправка. В Европа, обаче, държавите имат право да налагат ограничения за игри, които заплашват здравето и развитието на децата. Отново преди дни Върховният съд на САЩ реши да постави за ново разглеждане стандартите за неприлично слово, определени преди време по повод седемте мръсни думи на Джордж Карлин. Ще има ясни стандарти за неприлична реч в медиите, като се вземе предвид общественият интерес.
У нас връзката между норма и обществен интерес е доста по-проблематична. Ако се върнем към примера с позиционирането на продукти в обществените медии: общественият интерес не се е променил в рамките на няколко месеца, но нормата се преобърна. Едва ли има обществен интерес да отпадне забраната лица в държавното управление да участват в реклами, но отпадна. Едва ли има обществен интерес да отпадне нормата, според която рекламните филми, интервюта и съобщения с рекламна цел се включват в рекламното време, но отпадна. Според мен, в противоречие с медийната директива. Едва ли има обществен интерес да отпадне забраната за изображение на наркотици в реклама, но отпадна - и изменителният закон беше обнародван дори без президентски указ, макар после парламентът да нарече това гаф.
Това е положението с лостовете. Какво значение има парламентарната процедура за производителя на водка Мери Джейн и какво пречи на конкурса за мис България да се избира момиче на Мерилин?
Но откъде качествено съдържание в медиите... Съвременната журналистика не създава съдържание, а копира...
В аналоговото време медиите бяха задължителен посредник между съдържанието и аудиторията. В цифровото време те губят монопола си на посредник. Новите медии свързват хората директно. Сега е преходно време: между традиционните и новите медии има и сътрудничество, и конкуренция, и войни. Мърдок нарече блогърите и търсачките клептомани, пирати и паразити. Отговориха му, че търсачките са важни за традиционните медии, защото им създават аудитория. Печели се от комбинацията от съдържание и аудитория, съдържанието не струва нищо, ако никой не го чете. Това е другата гледна точка: Гугъл не паразитства, напротив, Мърдок печели от факта, че Гугъл създава аудитории за неговите медии.
Друг фронт е открит срещу агрегирането на новини, което набира скорост паралелно с т.нар. оригинално репортерство. Има големи информационни агенции или издания като Ню Йорк Таймс с 1250 души, включително чуждестранни кореспонденти, които правят наистина качествена и скъпа журналистика. Наградата Пулицър взема публикация от 13 000 думи в Ню Йорк Таймс, която се основава на разследване за 400 000 долара. Но има и блогове, и новинарски сайтове, които поддържат тезата, че цялото съвременно новинарство е агрегиране на новини, а разликата между оригиналното репортерство и агрегирането е само във вида на използваните източници.
Клептомани за някои, представители на нова професия за други, все повече журналисти търсят информация онлайн, оценяват я по значимост, превеждат, проверяват я за достоверност, пресяват, свързват информации в по-голяма картина с повече гледни точки или събитие в динамика, преработват, илюстрират, разпространяват. Понякога именно те привеждат сложно структурирана информация в разбираем за читателя вид.
Друг е въпросът, че тази последователност от операции също трябва да отговаря на изискванията на авторското право. Съдът на ЕС вече се е произнасял по конкретни въпроси, например в решението по делото Infopac v DDF се обсъжда доколко «съгласието на носителите на авторските права е необходимо, за да се извършват действия на възпроизвеждане на статии от пресата посредством автоматизиран процес, изразяващ се в сканирането на статиите и конвертирането им в цифров файл, последвано от електронна обработка на този файл».
Да погадаем за качествата, които ще се изискват от бъдещите журналисти
Публикациите, посветени на бъдещето на журналистиката, акцентират върху три вида професионални умения: за репортерство, за агрегиране и за създаване на авторски аналитичен текст. Сигурно е важно да се добави, че работата с интернет източници се променя всеки ден, както се променят и самите източници. Технологичната култура в областта на новите медии е задължителна. Да следиш българските вестници е едно, да следиш няколко мрежи и да влизаш във връзка с автори на съобщения в тях е друго. Впрочем, това е и добра илюстрация за неясната граница между оригиналното репортерство и агрегирането. От постинг може да тръгне добро разследване. У нас има издания, в които се държи на иновациите и се насърчава стремежът за развитие. Непрекъснатото обучение и споделянето на опит ми се струват важни за мотивацията да останеш в професията, а и в България.
Извън професионалните умения, за журналиста винаги са се изисквали и други качества. Характер. Вярно чувство за дистанция.
А готвим ли такива кадри?
И аз си задавам този въпрос.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
