Пипи, силна и богата
„Малкото Голямо четене” завърши, „Пипи Дългото чорапче” стана детската книга, любима на България. Изненадващо, не ли – не зная, зная само, че кампанията по избора премина вяло, независимо от усилията на националната телевизия да създаде събитие. Факторите за неуспеха със сигурност ще са повече от един, но обстоятелството, че инициативата се случи сравнително скоро след „Голямото четене”, няма как да не е въздействало – твърде много беше повлияно „Малкото” от хватките там. Финансовата криза в БНТ също е влияела – за разлика от преди, когато се правеха неоправдано скъпи филми, а защитниците отиваха къде ли не (в Русия, Мароко, чак в Колумбия), за да агитират за своите фаворити; имаше и пътуваща библиотека, която посещаваше големите български градове... Сега такива екстри липсваха, макар че една пътуваща библиотека би имала много повече смисъл, най-малкото, защото щеше да приобщи точно публиката, за която уж беше предназначено предаването – децата. Впрочем, тази презумпция – че то е предназначено за деца, се оказа фалшива: „Малкото голямо четене”, ако и да класираше детски книги, всъщност превъзбуди повече възрастните, най-вече родителите и то онези, които, по сполучливия израз на Марин Бодаков, са емигрирали в бащинството (или майчинството). Екипът открива: „малките читатели харесват героите от детството на своите родители”. Разбира се, интерпретацията е подвеждаща, просто родителите обърнаха повече внимание на кампанията, отколкото децата им. Прочее, ето вероятно още една причина за вялото случване – демографска криза; малко деца – малко публика. А и тези, които ги има, сякаш предпочитат повече Cartoon Network и ТВ Супер 7, отколкото обвеяните от заразата на коментарните предавания излъчвания на „Малкото Голямо четене”. Все пак по-интересно е да гледаш филм за Мечо Пух или дори за не твърде известното у нас Мече Падингтън, отколкото някой да ти приказва колко са хубави книжките за тях.
За жалост, фантазията на авторите на кампанията стигна само да спретнат едни големи столове и маси, върху които всички да се чувстват като деца... и толкова. Вярно, имаше анимация, но всичко ставаше на екран, нямаше желание за интерактивност, за влизане в диалог с публиката. А пък Гергана Плетньова се оказа толкова неатрактивна като водещ, че се наложи в светкавичен порядък да й търсят партньор – Васил Дуев. Скована, с неумели опити да влезе в стила на детското говорене, което на моменти я довеждаше до конфузията да звучи инфантилно; ако е имало кастинг за водещ, кастингиращият изобщо не си е свършил работата. За слабата популярност на проекта говори и фактът, че се наложи хората, ангажирани с неговата направа, да се явяват като защитници или коментатори (бутафорната спонтанна поява на Богдан Русев – съсценарист на предаването, и Радослав Парушев пред Народния театър в деня на гласуването). И добре, че беше непосредственото поведение (баш по тертипа на Пипи, чийто защитник беше) на малкия Иван, сина на Снежина Петрова, вдъхновеното бранничество на „Патиланско царство” от страна на Силвия Чолева (и аз гласувах за него), както и чистосърдечното признание на нейният съекипник, че Пипи все пак заслужава повече от Весел Патиланчо първото място, че да се поразчупи схемата и „Големият финал” да заухае на свежест.
И все пак, защо Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче? Ами защото е блян, желание и състояние на нацията. Блян: силна е, та чак кон повдига, следователно е спасение за/от всяка ситуация (нещо като Бойко Борисов, но с рижави плитчици и лунички); желание: богата е, има цял сандък с жълтици, които сякаш са й се паднали от тотото; състояние: защото не иска да порасне и усилено издирва лекарство, което да я спаси от този предстоящ й ужас.
Ами нека дойде в България, ние това лекарство го ползваме от 20 години, че и повече...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 06.07.2011 15:23
За Пипи
За Пипи
От: Eвгени Илиев
"По-добре късно, отколкото никога", но чак сега "Пипи..." излезе в пълен превод на български език. Остава въпроса тогава- заради какво харесваме книгата? Между другото във Франция това произведение на авторката не е толкова известно, т. к. пипи на френски означава пишка на момче.
