Косъмче от четка (изкуство), брой 24 (2907), 24 юни 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Попкултурен реализъм
Български  |  English

Попкултурен реализъм

Графит на Паметника на съветската армия в София, 17 юни 2011

Осквернен или осъвременен, да го съборим или да го изчистим? Графитът, с който осъмна в петък Паметникът на съветската армия в София, пренесе дебата за паметта на друго ниво. Оказа се, че под тайнствената качулка на някой неизвестен суичър се крие доста по-интелигентен и рефлективен ум от тези на стотиците участници в подписки и инициативни комитети. В събота хората вече се тълпяха в парка да се снимат с произведението и искрено му се радваха като на нова градска придобивка - много по-съвременна и много по-изкуство от това в Музея за съвременно изкуство, открит с гръмки политически речи същия ден.
През 90-те графитите навлязоха тук заедно с Big Mac и Coca Cola по същия начин, както 50 години по-рано социалистическият реализъм дойде със съветската армия. Самият паметник е първият мащабен проект, реализиран след 9 септември 1944 г., и единственият по качества и стойност монументален образец на социалистическия реализъм, запазен в страната ни. Графитът, който тази седмица изгря върху един от релефите в подножието му, е своеобразна кулминация на препоръките, по които се формира този тоталитарен стил за „правдиво отразяване на действителността” и също така единствена до момента толкова ярка, комуникативна и критична проява на публичното изкуство в нашето съвремие. Няма как да я коментирам като субкултурен „вандализъм”, защото тя носи всички белези на осъзнат артистичен проект.
Релефът върху дясната страна на основния постамент на паметника, изобразяващ патетична революционна сцена, увлякла група войници и опълченци в устремена стъпка напред под развятото знаме, е превърнат в триизмерен цветен постер с някои от най-любимите герои на масовата култура. Със Супермен начело, настъпват Жокерът (лошият от „Батман”), Дядо Коледа, клоунът на Макдоналдс Роналд Макдоналд, вдигнал американски флаг, Капитан Америка, Жената-чудо, Робин (от „Батман и Робин”) и още няколко не толкова разпознаваеми комиксови и холивудски персонажи. Адаптирани към автентичната бронзова форма по брилянтен начин, те сякаш най-сетне са „облекли” отдавна оголените откъм историческа и политическа самоличност и значение фигури.
В началото на 50-те години колектив от близо 25 български скулптори работи по паметника, който трябва да изрази най-пълноценно силата и могъществото на армията - „спасителка и освободителка”. Точно по същото време в сърцето на „империализма” американците преживяват златната ера на комиксите, а Coca Cola почти до средата на 60-те се подвизава на пазара с „Добрия старец” като рекламно лице, което оформя и неговия често атакуван имидж на колонизаторска фигура.
Все пак, идеологиите са напълно идентични в своята противоположност. Неистовата следвоенна необходимост от герои, в които обществото да разпознае своето спасение, се продуцира по еднакъв начин и от двете страни на желязната завеса. Типизираните образи на едрия смел момък и коравата супер жена, униформите, неспирното воюване с „лошите”, военният чин „капитан” на спасителя, неотменният „хепи енд” в полза на „нашите” са част от иконографските белези на това идеологическо припокриване. Цветен поп културен продукт или примитивно реалистична пропаганда, и двете, в крайна сметка, действат еднакво успешно като умели инструменти на властта.
Има само някои незначителни детайли, които носят евентуални разлики. Моментът на трансформация за американския супер герой, например, е фантастичен – изпива серум, ухапва го паяк и той добива своите необикновени сили, с които брани доброто. Докато в социалистическата реалност фантастиката се развива в реално политическо време и социалистическият супер герой не би трябвало да има нужда от допълнителни стимуланти.
Успешното сливане на социалистически и поп културен реализъм в нашия графит сега се осъществява дори на техническо ниво, по отношение на авторството. Малко са свидетелствата за индивидуално авторство в колективната работа по паметника през 50-те, затова и релефите по него стигат до нас като анонимен акт, по същия начин, по който се появи и графитът отгоре им.
И да допуснем, че е замислен просто като самозадоволителен изблик на творчество, вдъхновен от съвременните асоциации в релефа, самото място на този графит предопределя неговите политически функции. Но „пропагандата” вече действа с обратен знак. Вместо да замъглява общественото съзнание, го кристализира по брутално откровен начин. А това е нещо ново за нас.
Именно в него е и ценността на паметника - във възможността да бъде отново и отново обживяван с актуален смисъл, да напластява някакво понятие за история със същата дрезгава осезателност, с която всеки ден ролерите и скейтовете стържат гранита наоколо.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”