Борис Луканов на 75!
Нашата е лесна. За около половин час написваме честитката за колега, когото обичаме, уважаваме или просто ценим. Работата на юбиляра е къде по-трудна. Той трябва достойно да ги изживее тези натрупващи се години, присъствието му в съзнанията ни трябва да е ярко, смислено, радващо ни. Дотук с общите бележки.
И ето, че днес ми се налага да опитам с няма и хиляда букви да разкажа за един 75-годишен актьор, за когото никой не казва (и не си помисля дори!) други думи, освен добри; който продължава да играе – благородно побелял, помирен и разбиращ всичко мъдрец, чийто топъл поглед сякаш ни подава ръка да продължаваме напред и да ценим все повече и повече малкото красота, която срещаме по пътя… Като актьор той е търсен и от младите, защото е отворен към проветряващите новости в театъра, защото съумява да удържа вечно търсената и все късаща се връзка между различните театрални поколения.
Такъв актьор, такъв човек е Борис Луканов. Чест е дори да си сред познатите му.
Още дълги години да виждаме побелялата му глава, любопитните му очи, да стискаме топлата му ръка…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
