Режисьорът като театровед и педагог
„Кръстьо Мирски. Театрал европеец. Избрано”. Съставител и научен редактор Кристина Тошева. София, 2011. НБУ, Университетска Библиотека.
Издаването на нечий личен архив в очите на любопитния читател е просто представяне на документи. Очаква се това представяне да е изчерпателно и „документите да говорят сами по себе си”. В този неизменно утопичен хоризонт на очакванията се проектира вярата в абсолютната истина - и за личността, и за историята. За сериозните съвременни историци, разбира се, няма нито „абсолютна”, нито „цяла” истина, а внимателни проучвания на документите, ясни методологически реконструкции, отделни разкази, множество добре мотивирани гледни точки към съдържащите си в документите факти.
Съставеният от един от най-солидните театрални историци на българския театър Кристина Тошева том с документи от личния архив на Кръстьо Мирски представлява такава задълбочена, респектираща, сериозна работа с документите. Тя съчетава респект към факта при неговото представяне и собствената й гледна точка към подреждането на документите. Именно подобен подход гарантира свободата на читателя (било на професионалния, било просто на любопитния) в осмислянето на прочетеното. Изданието не цели архивна изчерпателност, а историческа солидност в представянето на една от най-интересните и загадъчни фигури на българската режисура от втората половина на ХХ век.
Кристина Тошева е очертала сложния портрет на Кръстьо Мирски, а заглавието - „Наследството на театрала европеец”, ясно назовава централната черта от този портрет – неговата „европейскост”. В предговора към книгата тя не само е скицирала този портрет, който е разпознала в оставеното от него наследство, но прецизно е очертала начина на подбор и организация.
Различните страни от фигурата на Кръстьо Мирски са представени в първата част на книгата чрез докладите, статиите и изказванията му по различни поводи и дискусии, в които се вижда внимателно и последователно следваната от него позиция в утвърждаването на авторитета на „режисьорския институт” във всички негови съставни дейности – образование, статут във вътрешната организация на театъра, статут в медиите и отношението на критиката към него, заплащането на режисьорския хонорар в сравнение с професиите на автора, художника, композитора и особено на артиста и т.н. Но от режисьора Мирски изисква най-вече задълбочена ерудиция в областта на философията, литературата, музиката, визуалните изкуства, изисква опит, чувство за мяра, култура и авторитет. Именно в развитието на режисьорската фигура и в безпрекословния й статут на водач в театъра той вижда залог за създаването на модерен „национален театър”.
Чрез режисьорските му бележки и чрез анализите на някои от най-значимите му и предизвикали спорове спектакли е представен начинът, по който той сам е изграждал авторитета на „режисьорския институт” и е показвал разбиранията си за една сериозна национална култура с традиция и памет. Нейните представителни институции като Народния театър, чийто режисьор той е дълги години, според него, трябва да „утвърждават и претворяват безспорното”, а „роля на други театри е да бъдат в спор” с традицията. Затова и в представленията си Мирски е държал „не на ефекта”, а „на покритието на форма и съдържание”, цитирайки изискванията на своя виенски преподавател Брет Вилер.
Образът на Мирски като режисьор и театровед добива цялост и дълбочина най-вече чрез неговата педагогическа работа, представена в книгата с лекциите и неговите изследвания върху метода му на работа с актьора, основаващ се най-вече на Станиславски. Тъй като педагогическата работа е централната част в режисьорската професия, според Мирски, именно тази част от неговия архив е представена по-широко в сравнение с останалите. Тя ще бъде вероятно и най-интересна за всички играещи, учещи и интересуващи се от подготовката на актьора за професията.
Самата книга се появява благодарение на Светлана Мирска, предоставила архива на чичо си на библиотеката на НБУ, но най-вече – благодарение на неговите признателни ученици.
В публикуваното писмено наследство на Кръстьо Мирски не само изкушените от театъра ще могат да сглобят своя представа за неговата индивидуалност и за начина, по който той е работил в епохата на комунизма. В (авто)портрета на една внушителна театрална личност всеки, който се интересува от тази епоха, ще може да открие нейните все още неизследвани страни.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
