Дигитален шум
(Бел. ред. Текстът е провокиран от публикацията „Историята на една интрига”, бр. 18 от 13 май 2011.)
Има такова нещо във фотографията. Случва се, когато матрицата на дигиталката ти е малка, зададената чувствителност - голяма, а осветлението - оскъдно. Кадърът е недоекспониран, с лошо качество и ясно видими пиксели. Всъщност, въпросът е за репликирането, за интригите, за избора и за паметта. Въпроси, много свързани с фотографията. Тя, фотографията, репликира видяното през обектива, интригантства със светлината, избира определен отрязък от време и пространство и запаметява върху филм или мемори карт. Може би заради това ми е странна и непонятна историята с фотографските реплики на известни живописни картини от стари майстори. На кого е идеята, кой от кого я е измъкнал като крадец, е безсмислен въпрос в XXI век и то на мегдана в глобалното село.
Нямам никаква представа от изкуствознание, критика и анализ на изкуството, но, с огромен риск, бих си позволила да кажа, че и двата проекта, и на Александър Вълчев, и на Мариета Ценова, ми харесват. Всеки със своите достойнства и недостатъци. На Сашо е по-концептуален, а на Мариета е по-изпипан като фотографски изисквания. За мен те са различни и ги възприемам различно. Пристрастна съм и по една друга причина. На мен като фотограф репликирането на живописни картини не ми е чуждо. Последните ми опити са от тази година, а първите - от 2002.
През ноември 2002 се появи статия във в. Новинар и там бяха публикувани няколко мои снимки. Товабяха фотографскиреплики на "Любителка на абсент" и "Момиче от остров Мавриций" на Пикасо, "Певицата Ивет Голбер" от Тулуз-Лотрек, "Танцьорки в синьо" от Дегаи "Портрет на жената на художника" от Морис Дени. Снимките са черно-бели върху негатив и за всички кадри използвах едно и също момиче за модел. Снимки без никакви претенции, направени на шега, с мотива да не ме припознават единствено с ретропортретите, които правех в „Къщата на шапките” на Ирина Сардарева. Суета, признавам си. Тези опити си останаха така, дали заради липсата на амбиция, на желание, на невъзможност или каквото и да е. Не ми е интересно да се питам сега, не ми е интересно да обвинявам или да търся решение на дилемата: кокошката или яйцето.
„Затова ние не можем да отговорим на въпроси от този вид, а само можем да установим тяхната безсмисленост.”
Много по-интересно ми е да гледам, да любопитствам, да се опитвам, да снимам и все повече да се убеждавам, че „Границите на моя език означават границите на моя свят.” (Цитатите са от „Логико-философски трактат” на Лудвиг Витгенщайн.)
Дигитален шум? Винаги има начин да го промениш, най-лесният е да натиснеш delete:)
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
