Съдебен спор, фатална грешка
Васа Ганчева взема пари! ТВ експертката е заснета със скрита камера в ситуации, когато, първо, уговаря да й бъдат заплатени 1000 лева, за да хвали предаването „Съдебен спор” по Нова телевизия; второ, прибира 500 лева за позитивна статия във в. „Уикенд”, която „вече била излязла”. Материалът е наистина унизителен и, както каза една зрителка,„никога не е късно човек да стане за резил”. Макар че изненадата на поканените да говорят по казуса Маргарита Михнева и Петьо Блъсков беше сама по себе си изненадваща: според мен, от човек, съгласил се да пише за вестник като „Уикенд”, всичко може да се очаква. В журналистиката е така: човек трябва да подбира не само какви източници ползва, но и къде пише; с други думи, в публичните изяви също трябва да има хигиена. А кой каквото ще да разправя, вестник „Уикенд” не е най-хигиеничното журналистическо място, да не кажа хич...
Лошото е, че постъпката на Васа Ганчева – популярна, известна, бих казал дори VІР, хвърля петно върху много почтени труженици на журналистическия труд, които не са склонни без бой да предадат честта на занаята. И макар двамата колеги на издънилата се да се опитаха да омаловажат случката: Блъсков прибягна към добре познатата тактика на негрите, които ядат голям, ама много голям бой в Америка и по света, който бил бъкан от продажни журналисти; Михнева в типичния си стил се нахвърли върху „съдията” Онцова (всъщност адвокат, а не съдия), която била неглижирала случай на типичен „корупционен акт”, докато корупцията в подлежащ на осъждане от закона вид се отнася единствено и само към държавни или общински институции, петното си е петно и то не може да бъде изпрано до бяло, дори да го затрупаме с „Ариел”. Въпреки че, ако погледнем от друг ъгъл, това петно не тръгва нито от случая с Васа Ганчева – в тази връзка трогателна беше извивката на тялото и насочеността на погледа на водещата Нана към Маргарита Михнева и Петьо Блъсков, когато една зрителка каза, че тя „корумпирани журналисти” била поканила и в студиото; нито пък засяга единствено журналистиката – в репортаж на БНТ в емисията „По света и у нас” в неделя беше показан корупционен механизъм, обхващащ лекари и производители на лекарства; тоест, цялото ни общество е проядено от липса на морал, чест и достойнство, които, вярно, не се ядат, но без които никой живот не може да бъде наречен живот, а единствено мижитуркане...
Всъщност, тук е големият проблем, който скритата камера извади наяве: категориите, които правят един човек човек, в България са се затрили вдън земя. Въпросът е защо? А отговорът, поне след предаването „Съдебен спор”, се явява отчетливо: фаталната грешка е, че хора, които в предишния режим са били склонни да служат на партията-власт – било от страх, било за облаги, запазиха и в годините на промяна своите властови/влияещи позиции и така със собствения си цинизъм заразиха цялото общество. Не случайно около скандала с Васа Ганчева се завъртя името на Иван Славков, изскочи и „фамозната” Валерия Велева или Мадам В., както със сарказъм я назова Ахмед Доган – все хора, които, заради своето си „долче вита”, са вършели всякакви шашарми, предателства и покупко-продажба на съвести. Сега господарят е друг – парите или, за да бъдем по-научни, стоково-паричните отношения, така че какво им пречи да опаковат сами себе си като стока, че да се продадат за пари?! Нищо! Само че, продавайки се, продадоха доблестта и себеуважението на цяла нация... Хора от тази порода, между впрочем, са последните отровни остатъци от реалния социализъм, които, за жалост, отровиха и поразиха настъпилата с толкова надежди и очаквания българска демокрация. Тя, обаче, не се оказа имунизирана срещу тяхното вредно влияние – и днес, горката, почти агонизира на смъртно легло...
Остава утехата, че времето все пак няма да запомни Васа Ганчева, дала повод за „Съдебния спор”, а доцент Весела Табакова – най-достойният човек в този спор...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 03.06.2011 11:18
Мнение
Мнение
От: Александър Балаганов
Очаквано вестник "Култура" реагира на "случая Васа Ганчева" . Не е изненадваща и позицията. Бях склонен да очаквам, че поводът ще инициира дискусия, дори вече виждах Христо Буцев в ролята на медиатор на този разговор-на него му отива това, има и опит и дългогодишна институционална обвързаност с проблемите на журналистическата етика. Но и това което господин Новков, някак набързо и дежурно ни поднася по темата, предизвиква съпричасност и одобрение/ моето имам предвид/
Реагирам обаче на следния абзац:
"Хора от тази порода, между впрочем, са последните отровни остатъци от реалния социализъм, които, за жалост, отровиха и поразиха настъпилата с толкова надежди и очаквания българска демокрация."
Изглежда ще трябва да направя уговорката,/нелепо е като че ли се извинявам и оправдавам за нещо/ но не съм никакъв защитник на реалния социализъм още по-малко на неговите "ценности". Но да се търсят корените на явлението, породило случаи като този на Васа Ганчева в близкото минало, когато те са изконно присъщи на българската журналистика от времето на Бай Ганьо си е направи"рецидив" на мисленето от времето на реалния социализъм. Тогава "недъзите" на обществото се търсеха в остатъците от буржоазното минало и неизживените слабости.
Много ми се иска да вярвам, че подобни "паразитни" коментари са въпрос на небрежност и инерция, защото излизат из под перото на уважавани автори, които до сега са ме печелили със задълбоченост и професионална компетентност.
Реагирам обаче на следния абзац:
"Хора от тази порода, между впрочем, са последните отровни остатъци от реалния социализъм, които, за жалост, отровиха и поразиха настъпилата с толкова надежди и очаквания българска демокрация."
Изглежда ще трябва да направя уговорката,/нелепо е като че ли се извинявам и оправдавам за нещо/ но не съм никакъв защитник на реалния социализъм още по-малко на неговите "ценности". Но да се търсят корените на явлението, породило случаи като този на Васа Ганчева в близкото минало, когато те са изконно присъщи на българската журналистика от времето на Бай Ганьо си е направи"рецидив" на мисленето от времето на реалния социализъм. Тогава "недъзите" на обществото се търсеха в остатъците от буржоазното минало и неизживените слабости.
Много ми се иска да вярвам, че подобни "паразитни" коментари са въпрос на небрежност и инерция, защото излизат из под перото на уважавани автори, които до сега са ме печелили със задълбоченост и професионална компетентност.
