Този безкрайно дълъг живот
Джуничиро Танидзаки. Дневникът на един луд старец. Превод от английски София Бранц. ИК Колибри, С., 2011
Японската литература едва ли може да бъде наречена част от нашето културно ежедневие, малко знаем за нея и в същото време (не на последно място чрез холивудски филми) достатъчно, за да я чувстваме екзотично примамлива, съблазнително Друга. Библиотека Модерна класика на издателство Колибри е направила чудесен избор с последния роман на Джуничиро Танидзаки. Текстът е кратък, не те оставя да се разсееш, чете се наведнъж, а удоволствието и любопитството са неразделни в процеса на четене. Както винаги при този писател, тематиката се определя от еротичното и неговите нерядко парадоксални измерения в човешкото битие. Преди да говоря за романа, обаче, нека накратко представя автора и неговата епоха.
Джуничиро Танидзаки е сред най-влиятелните представители на съвременната японска литература, нерядко го определят като нейното най-голямо име след Втората световна война. Започва да пише романи в средата на 20-те години на XX век, и всеки негов роман е предизвикателство за японските нрави. Така например Бързи пясъци (1928) отключва темата за лесбийството, Майката на капитан Шигемото (1950) се задълбочава в тайните на Едиповия комплекс, а последните два романа - Ключът (1956) и Дневникът на един луд старец (1962), се занимават с парадоксите на сексуалността в напреднала (за да не кажем старческа) възраст. Досега у нас (поне след 1989) е публикуван само романът Ключът (през 1994), който има и сценичен вариант на Стойчо Мазгалов, представен в театър Възраждане. Дори от тези две изречения става ясно, че Джуничиро Танидзаки въвежда в японско обращение европейските знания за сексуалността от първите десетилетия на XX век (особено психоанализата на Фройд) и надгражда сюжети върху модерните представи за сложната диалектика на еротичното преживяване.
„Лудият” старец от сега преведения роман е образ на патологията, сполетяла един конкретен мъж, и в същото време тъжно-насмешливо обобщение на крайностите, които дремят в психиката на всеки обикновен и почтен човек. Необходима е само онази напреднала възраст, в която приближаването на смъртта обезсмисля всяко старание да бъдеш привлекателен и добър. Маската на патриаршеството, разума и волята работи само тогава, когато мъжът трупа дивиденти от нормалността на своята социална роля. После идват тъмните приливи на сексуалния инстинкт в парадоксална комбинация с импотентността и разрухата на тялото. Както ще каже „лудият” Токусуке Уцуги, впримчен в страстта по своята млада снаха: „...този безкрайно дълъг живот най-после ще свърши. Хич не ми е жал да умра, а същевременно, докато съм жив, неизбежно се чувствам запленен от жените”. Жените, разбира се, също принадлежат на „тъмния континент”, за който пише Фройд; всъщност, за Танидзаки те още по-често от мъжа са образи-сцена, на която се разиграват дълбинните страсти на психическия живот. По това особено добре си личи, че писателят (роден през 1886) е добър ученик на европейския художествен сецесион. Сацуке, младата снаха в семейство Уцуги, е по своему (всъщност по начин, който мъжете писатели често наричат „женски”) луда: тя позволява на отвратителния, отблъскващ старец лигаво да целува шията и коляното й под душа. След това, разбира се, получава пръстен с петнадесеткаратов скъпоценен камък. И все пак, Танидзаки не просто мисли японските си герои „тъмни” по европейски начин, но успява да ги опише с характеристики, които внасят спецификата на идеята за национален характер, за традиция и колективен бит.
Европейският читател на свой ред остава стъписан от поведението на „нормалните” хора в семейство Уцуги, които приемат несправедливостта и ексцесиите в поведението на „лудия” си старейшина като част от патриархалния ред. Финалът извежда върху повърхността на прочита скритата в повествованието ирония. Сякаш нищо необичайно не се е случило, животът продължава – такъв, какъвто винаги е бил – и точно това е човешката лудост, която понякога има нужда от един импотентен старец, за да въздейства със силата на (литературна) действителност.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
