Екатерина Йосифова на 70
Отвъд възрастта
Пътят на Екатерина Йосифова потвърждава възможността на Поета за истинска свобода. За свят, в който грижата и справедливостта взаимно се допълват. За свят, в който въздържаността във всекидневните дела е резултат и от невластолюбив ум, и от красиво сърце. За свят, в който поезията е повече от всякога млада, пряма - и загадъчна.
На фигура от този ранг можем да пожелаем единствено време.
Култура
Георги Господинов:
Те не са много, трима са. Двама Ивановци и тя, единствена жена, които окуражават със самото си присъствие и писане, тук и сега, отвъд възрастта.
Нейно е деликатното неспокойствие, тичане нагоре-надолу, тук да се помогне на деца и поети, там да се свърши работа, да се утеши.
Тих анархизъм – не мога да обясня, но това има в нея и стиховете й. В една твърде шумна литература, зъбеща се на тирана от тесните механи, литература, в която най-радикалните винаги са били и най-приближени, тихият отказ на Е. Й. ми е по-важен.
Тя знае за възвишеното, дето дреме във всички малки неща и малки стихотворения.
Държи доказателството (тайната) на необяснимия факт, че талантливият поет е красив, че поезията и красотата са физически величини. Дори името й звучи красиво.
Честита Екатерина Йосифова!
Иван Цанев:
Четири дружески експромта за Екатерина Йосифова
Не късо пътуване – дълъг летеж
високо, над нелитературната гмеж
предсказа на Катя благата поетеса,
която по сестрински си я хареса.
•
Летейки насън в своя приказен свят,
Катя срещнала някакъв дракон крилат,
който по драконски взел да я моли
да опише триглавото драконче Поли.
•
Поетическа азбука – от А-то до Я –
в стихосбирка, наречена „Тази змия”,
изобрети тази игрива и мъдра Катя
за радост на всичките си събратя.
•
Днес, в годината на нейния юбилей,
всеки средно грамотен критически змей
изписва не с дребен петит, а с корина
името на голямата поетеса: Екатерина.
Кристин Димитрова:
Катя Йосифова става на 70? Кога е стигнала до тях, как е отишла толкова напред, че да ни чака сега там в тишината на наблюдателната си усмивка? И докато е вървяла, е оставяла зад себе си стихове – не с надеждата, както приказните герои, един ден да намери обратния път до дома по тях, а за ни предупреди какво да очакваме. Четем и разбираме, че това са преди всичко две неща. Първото е, че няма страшно. Второто е, че по-страшно не може да бъде. А сега
Трите пожелания?
На ума – ненаситност.
На сетивата – скитане.
На тялото – онази сила, която само безстрашието да гледаш живота право в очите носи. Самата Катя си пожелава “съгласие”. Съгласие? Но Катя, то винаги е било чуждо на припряната ти енергия. Как да дойде сега?
Малина Томова:
За Катя Йосифова – “да са здрави децата й и душата добре” – единственият оцелял стих от юношеското ми творение „Еврейка”, писано с химически молив.
Марин Бодаков:
С обич към Екатерина Йосифова, чиито стихотворения са изтривали граници вътре в мен и, без да подозират, са ме учили да съм смел и внимателен с думите и децата. Защото тъкмо в книгите на Катя видях безкрайното детство на думите – и свободата.
Благодаря.
Силвия Чолева:
Писането е като благодат, каза веднъж Катя Йосифова, „нещо, което ми е подарено и с което се опитвам, а все не мога да се откупя”. Времето сякаш не я докосва – като писане, като човешко поведение. Години минават, а поезията й продължава да бъде глътка свеж кристален въздух, вода от северен фиорд – фина, крехка, но силна, съхраняваща. Колкото по-пестелива на думи става, толкова по-строга, по-взискателна е Катя към тях. И нови стръкчета поникват под снега. Продължавай, Кате, „всеки режим заслужава бунт”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
