Историята на една интрига
Поводът:
Брой 16 от 29 април на „Култура”, в който изборът на вестника е фотоизложба на Мариета Ценова, наречена Limited edition и експонирана в пловдивската галерия UP.A.R.K. Изложбата съдържа 50 портрета, правени в маниера на старите майстори, като Холбайн, Ван Дайк, Вермеер и др.
Експозиция:
От: maria vassileva <maria_vassileva@yahoo.com>
Относно: za izbora na kultura
До: Светла Петкова <svetlapet@gmail.com>
Як: Kultura <kultura@online.bg>, Alexander Valchev <alvalchev@abv.bg>, Stefania Yanakieva <stefania1272@abv.bg>
Изпратено на: Петък, 29 април 2011 20:39
Светла, как можахте да сложите за избор на „Култура” изложбата на Мариета Ценова, която изцяло копира проекта на Александър Вълчев от 2005, за която самата ти си писала в същата тази „Култура”?
Мария
From: Светла Петкова
To: maria vassileva
Мария, да не би да мислиш, че Мариета е видяла изложбата на Сашо Вълчев и е изчакала 6 години, за да се позабрави, след което е решила да изненада обществеността с нещо ново? Всички знаем, че вече е твърде остаряло мисленето за иновативността в изкуството и че е напълно възможно една и съща идея да възникне едновременно на две, три или повече места. Със сигурност има и други фотографи по света, които са използвали подобен подход и идея. Излишно е да казвам, че Мариета Ценова е добър фотограф и самият факт, че прави изложба в България (в случая 7-годишен проект с 50 фотопортрета), е достоен за "Избор". Така че, ако обичаш, не се опитвай да създаваш интрига между мен, Стефания и Сашо.
С.
От: maria vassileva
До: Светла Петкова
Як: Alexander Valchev, Stefania Yanakieva, Kultura
Светла, не ми е в стила да създавам интриги. И е жалко, че мислиш така. Въобще не ме интересува дали Мариета е видяла тази изложба или не. Важното е, че ти (а в твое лице и вестникът) са я видели, даже отразили. Хигиената в журналистическото и критическото поведение е изключително важна. Както и паметта. Незачитането на предишния опит е тъжен белег на културната безпаметност.
Мария
От: Alexander Valchev
До: maria vassileva
Як: Stefania Yanakieva, Светла Петкова
Здравейте,
не смятам за добра идея да се изпокараме заради Мариета Ценова. Но няма как да не съм на мнението на Мария.
Липсата на историческа памет в нашата държава е повсеместна и това ни кара да повтаряме едни и същи грешки непрекъснато.
Затова ние със Стефания ще направим хронология на нашия проект и ще го разпространим.
Надявам се, че и в. "Култура" ще го публикува. Нека всеки, които го види, сам да си извади изводи.
С уважение!
Сашо Вълчев
From: Stefania Yanakieva
To: maria vassileva
CC: Alexander Valchev; Kultura
Не става въпрос за никакво скарване. Нито кой колко добър фотограф е. Но приликата с нашия проект е толкова явна, че по-скоро трябва да се търсят разликите, а не приликите. Някак си не можем да кажем, че е чисто съвпадение или реплика, или друг някакъв евфемизъм за заемка от чужд труд, т.е. плагиатство.
Твърде е възможно въпросната авторка да е видяла нашия проект и да си е "помогнала" в нейната работа. Това, че е добра професионалистка или известна, не я прави недосегаема. "Реминисценции" беше широко огласен от медиите, има го в международни каталози и на много места в нета. Даже е чудно, че един професионалист не си прави труда да се осведоми какво е правено преди него.
И друг момент, който ми се видя интересен. Замисълът на въпросния проект на Мариета Ценова започва, според думите й (не според публикации и т.н.) тъкмо преди 7 години, а е завършен чак сега. Т.е. започва малко преди "Реминисценции" да бъде представен в СГХГ в самото начало на февруари 2005 г. Не по-рано или по-късно.
Очевидните съвпаденията (а не просто някакви далечни сходства в идеен план) са толкова много - смислови, визуални и темпорални, че не мога да ги подмина с лека ръка. А и вестник "Култура", който уважавам и в който редовно публикувам мои статии, не би трябвало да го прави с обяснението, че въпросната фотографка била известна и работите и били хубави.
от Светла Петкова
до Alexander Valchev, maria vassileva, Stefania Yanakieva, Kultura
Мария, Сашо и Стефания,
аз също не искам да влизаме в конфликт. Просто ми се струва, че този начин на общуване не е най-удачният. Мисля, че ако някой има възражения срещу публикация във вестника, може да напише официално писмо до редакцията. По принцип бих се радвала да се водят открити дискусии по проблемни теми, а не нещата "да се изясняват" така скрито, по електронната поща.
Поздрави,
Светла
Кулминация
Официалното писмо:
“Copy” и “Paste” като метод в съвременното изкуство
Повод за размисъл за свободното използване на този метод дава изложбата Limited Edition на Мариета Ценова, осъществена в галерия UP.A.R.K. в Пловдив. Става въпрос за “copy” на проекта “Реминисценции”, осъществен от художника Александър Вълчев и куратора Стефания Янакиева в началото на 2005 г. в СГХГ и спокойното му “paste”-ване от г-жа Ценова като нейно лично постижение през април 2011 г. За съжаление, приликата с нашия проект е толкова явна, че по-скоро трябва да се търсят разликите, а не приликите между двата. Колкото и да ни се иска, не можем да кажем, че е чисто съвпадение на идеите, реплика или да заменим думата “плагиатство” с някакъв друг евфемизъм, обозначаващ прякото ползване на чужд труд.
"Реминисценции" беше широко огласен от медиите, през годините участва в редица национални и международни изложби и конкурси, публикуван е в каталози и на много места в интернет. Неговият успех се дължеше и се дължи на силната визия и актуалната му, ясно изведена идея и концепция. (вж. http://www.sghg.bg/newsite/index.php?module=exhibitions&lg=bg&show=past&year=2005 ).
Не знаем какви идеи е имала Мариета Ценова и кога и как са се оформили те, но за нас не остава съмнение, че е видяла нашия проект и си е "помогнала" в нейната работа. Ако това не е така, защо тя като добър професионалист не си е направила труда да се осведоми какво е правено преди нея в тази посока и поне да посочи проекта “Реминисценции” като предхождащ нейната изложба. Да не говорим за автопортретите на Синди Шърман, където тя се превъплъщава в герои от отминали времена, обличайки техните дрехи и възприемайки тяхната самоличност, като акцентира върху гротескното, стигащо до болезненост, и театралното.
Още няколко момента отново ни водят към извод за свободни “заемки” от страна на Мариета Ценова. Никъде не видяхме да е изведена нейна концепция или поне изяснен генезисът на идеята й и причината за създаването на тези портрети тъкмо по този начин. Замисълът на Limited Edition започва, според думите й (а не според фактите – публикации и т.н.), тъкмо преди 7 години, а е завършен чак сега. Т.е. подозрително започва тъкмо преди "Реминисценции" да бъде представен в СГХГ на 3 февруари 2005 г. Не по-рано или по-късно.
Очевидните съвпадения (а не просто някакви далечни сходства в идеен план) са толкова много - смислови, визуални и темпорални, че не можем да ги подминем с лека ръка. А и вестник "Култура", който уважаваме, не би трябвало да посочва като свой избор един проект, заимстващ чужда идея и дори начина на изобразяване, още повече, че същият е отразил “Реминисценции” в свой брой от 4 март 2005 г. Става въпрос за журналистическата коректност и запазването на културната памет поне от сериозни издания.
Единственото положително нещо, което можем да отбележим за проекта на Мариета Ценова, е, че тя добре е усвоила нашия труд и е създала естетически издържани портрети, макар и с известна липса на вътрешна дълбочина, което търсене беше основно за нас. Мислим, че ако Limited Edition просто се нарече “Реминисценции - 2”, нещата ще си дойдат на мястото.
Д-р Стефания Янакиева, Александър Вълчев
Финал:
От Мариета Ценова:
Много жалко, че тези хора са си въобразили, че са копирани.
Откакто съществува фотографията, се правят портрети, инспирирани от изящното изкуство.
В момента стотици фотографи работят класически портрети... от Хироши Сугимото до Хендрик Керстенс... А в Русия от години излиза списание, което се е посветило да репродуцира класически платна в съвременни фотографии.
Ето няколко линка на първо четене:
http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/art/features/contemporary-portrait-photography-magical-realism-989007.html
http://www.karavan.ru/Karavan.nsf/Karavan/Private.html?OpenDocument&ID=F469EB001633B104C32578700052C1A3
http://fineartamerica.com/featured/2-the-feast-gabriel-antoine.html
http://www.flickr.com/people/kevsyd/
http://tmp.acp.org.au/gallery/images/2009_03/kevin_best_digital_composit.jpg
http://tmp.acp.org.au/gallery/images/2009_03/jacqui_israel_cc1.jpg
http://www.davidellingsen.com/blog/2011/02/portraits-new-work/
https://klosetkase.wordpress.com/tag/fine-art-photography/page/2/
http://www.vincentborrelli.com/cgi-bin/vbb/101147
Епилог:
Човек трябва да е или напълно неграмотен, или изключително нагъл, за да претендира за авторски права върху т. нар. бродещи (странстващи) сюжети. Ако двете изкуствоведки – Мария Василева и Стефания Янакиева – не са чували за тях, язък им за дипломите. Ако пък са чували, което ми се ще да вярвам, в реакцията им – и срещу Мариета Ценова, и срещу вестника – трябва да се търсят други мотиви. Какви могат да бъдат те? Първият възможен е да се произведе интрига – между Мариета Ценова, Александър Вълчев и вестника. С каква цел – засега неясно. Ако, разбира се, Мария Василева не я изясни. Вторият мотив се свежда до „маркиране” на територия (като кучетата). Само че това е твърде провинциален ход с възможна употреба само на местен терен. А и кой им е казал, че на тази територия никой не е бил преди тях, още по-малко пък е забранено тепърва да влезе. Историята на изкуството е доста по-богата от въображението на двете дами.
Третият възможен мотив е наличието на тежък комплекс за малоценност, който обикновено се трансформира в мания за свръхценност. Което си е, въпреки заявените претенции, все същият провинциализъм.
А може би няма никакви скрити мотиви, може би става дума за първосигнална и не дотам умна реакция...
Колкото до паметта на вестник „Култура”, той я има. И този сюжет, сигурно е, няма скоро да забрави.
Копринка Червенкова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
3 - 18.05.2011 14:45
Г-н Ангелов,
Г-н Ангелов,
От: Диана Попова
Харесвам предложението ви за ежемесечна интрига в "Култура". Дори си мисля, че при недостиг на подходяща e-mail кореспонденция редакцията може да се заеме и с подслушване на колегите. Така читателят и в автобуса, и в метрото ще получи наистина задълбочени познания в изкуството.
2 - 16.05.2011 15:27
Днес си закупих броя от 13.05
Днес си закупих броя от 13.05
От: Калин Ангелов
В рейса и метрото, докато пътувах от Младост до Центъра, прочетох с удоволствие тази интригуваща статия.
Какво по-приятно четиво от това, сътворено от оплюващи се хора на изкуството? Направо се изчервих докато очите ми се взираха в думичките "културната безпаметност"! Те са паметник на човека, който ги е изрекъл.
Разбира се творците не бива да се обичат. Няма по-гнусно четиво от възхвалите се културните дейци, с които последните подчешват взаимнно егото си. В интригата има истина - виждаш истинското лице на човека, което често се крие зад изящната фасада на творенията си.
Благодаря на Култура! Поръчвам си на месеца поне веднъж да има страница с взаимни, изтънчени интелектуални проклятия между ненавиждащи се творци. Пожелавам си повече просъсквания като: "Мариета Ценова...добре е усвоила нашия труд и е създала естетически издържани портрети, макар и с известна липса на вътрешна дълбочина,"! Тази "липса на вътрешна дълбочина" ми бръкна така издълбоко, че зацвилих от щастие и интелектуална наслада. България има нужда точно от такава взаимно проявена ИСКРЕНА злоба, това ще раздвижи провинциалния застой на изкуствена възхита, от чиято неискреност на човек му иде да се издрайфа.
Още веднъж,
Благодаря
Какво по-приятно четиво от това, сътворено от оплюващи се хора на изкуството? Направо се изчервих докато очите ми се взираха в думичките "културната безпаметност"! Те са паметник на човека, който ги е изрекъл.
Разбира се творците не бива да се обичат. Няма по-гнусно четиво от възхвалите се културните дейци, с които последните подчешват взаимнно егото си. В интригата има истина - виждаш истинското лице на човека, което често се крие зад изящната фасада на творенията си.
Благодаря на Култура! Поръчвам си на месеца поне веднъж да има страница с взаимни, изтънчени интелектуални проклятия между ненавиждащи се творци. Пожелавам си повече просъсквания като: "Мариета Ценова...добре е усвоила нашия труд и е създала естетически издържани портрети, макар и с известна липса на вътрешна дълбочина,"! Тази "липса на вътрешна дълбочина" ми бръкна така издълбоко, че зацвилих от щастие и интелектуална наслада. България има нужда точно от такава взаимно проявена ИСКРЕНА злоба, това ще раздвижи провинциалния застой на изкуствена възхита, от чиято неискреност на човек му иде да се издрайфа.
Още веднъж,
Благодаря
1 - 12.05.2011 16:34
Не разбрах
Не разбрах
От: Диана Попова
Сигурно защото и аз имам диплома, но от публикацията не ми стана ясно защо все пак "странстващият сюжет" в интерпретацията на Мариета Ценова е сложен в избора на "Култура"...
Диана Попова
Диана Попова
