Галина Тонева: Цялата общност вече е в паника
Галина Тонева е продуцент на „Гала филм” от 1995 г. Завършила е икономик във ВИИ „Карл Маркс” (1983), телевизионна журналистика в СУ “Св. Кл.Охридски” (1990) и европейската програма за продуценти „Изток-Запад” в Чехия (1993). Сред филмите й са международно познатите и с над 60 награди „Подгравяне на вчерашния обед”, „Откраднати очи” и „Зад кадър”, както и френско-българската копродукция „Изток-Запад”, номинирана за „Оскар”. Председател е на Асоциацията на филмовите продуценти
- Галя, вчера осемте протестиращи филмови организации[1] свикахте пресконференция по повод поредното ви отворено писмо до премиера Борисов, тъй като не се спазва споразумението от 22. 12. 2010 г. между Министерство на културата и вас. И фактически нищо креативно не се случва след отмяната на скандалния параграф 83 от Закона за филмовия бюджет...
- От 31 март, когато излезе решението на Конституционния съд, всъщност няма никаква официална реакция от МК. Това, което знам от Ирина Канушева като и. д. изпълнителен директор на Националния филмов център, е, че има писмо от Министерството на финансите до министъра на културата, в което се иска пълният размер на субсидията. Така че, засега е известна сумата от 10 100 000 лева, записана в Закона за държавния бюджет.
- Доколкото знам, очакват се да дойдат най-сетне и обещаните още 3 милиона и половина...
- Да, и министърът на финансите казва, че са осигурени за към средата на годината. Цялата общност вече е в паника, защото от година и половина няма сесии, излязохме на улицата заради този абсурден параграф 83 и нашето желание е да се възстанови нормалният процес. Нищичко не се изпълнява от т. нар. споразумение: да се изработи стратегия, включваща създаването на алтернативни източници за финансиране на киното, които да са буфер в такива кризисни ситуации...
- Тоест, да се създаде най-сетне Фонд Българско кино.
- Да. Но той трябва да бъде запълнен с пазарни източници, като отчисления от рекламата, търговските телевизии, арт лотария или проценти от боксофиса на кината...
- Утопия...
- Беше изразена политическа воля на срещата с Бойко Борисов на 12 януари, на която не съм присъствала, и министър Дянков е заявил: “Не ни плашат никакви лобистки закони”... Но аз лично в тази държава и в тази ситуация не виждам създаването на фонда, защото е известно какво се случи със Закона за авторското право.
- Вчера се акцентира върху сформирането на работните групи за изготвянето на стратегията. Не ми е много ясно кой и как ще я прави.
- И на никого от нас. Срокът за изпълнение е 15 май. Това е тотална некомпетентност или недобронамереност. Как и къде се събираме, кой е координатор? Председател на групата е Биляна Томова от Обсерватория по икономика на културата (една от 8-те протестиращи организации), но голяма част от експертите са служители в различни министерства, а да не говорим, че и много от посочените от нас специалисти са отпаднали, включително и главният финансов специалист в МК Денислава Юрукова! Но най-важното е, че нямаме гаранции, че нашата стратегия за киното ще бъде част от националната стратегия за културата, която, както вчера чухме от Георги Владимиров от МК, трябвало да бъде готова през ноември. Много ни е страх да не се случи като със Закона за авторското право – работна група в МК с юристите на Копи БГ три месеца се блъскат, съобразяват с европейското законодателство и създават чудесен закон, а накрая излиза проектът на АБРО, приет, независимо от нашите протести. Това си беше гавра. Току-виж станало същото и пак ще си останем без алтернативни източници. Не знам къде се къса връзката, но ние просто губим доверие в добронамереността на правителството. Или има политическа воля, или няма.
- Доверието беше изгубено още през март, когато бе свикана пресконференцията по време на София Филм Фест.
- Да. Напрежението е огромно, хората наистина са готови да отстояват правата си, включително да излязат отново на протести, защото ние други лостове нямаме. Трябва да се разбере, че киното изстрада финансовата криза през 2009 и 2010. Хората остават с впечатление, че ние плачем за пари – не, м. г. програма 4 за киното на МК бе съкратена с над 50%! По-миналата година, при осигурени 14 400 000 лева, записани в държавния бюджет, на среща между кинематографисти и Вежди Рашидов, секретарят на министерството Стоян Стоянов ни каза, че се налага да вземат от нашите пари 2 165 000, които после се превърнаха в 2 600 000, и да ни ги върнат до 3 януари 2010. Първо, такава бюджетна процедура няма, второ – зад тези пари стоят проекти, снимачни екипи, които чакат да снимат филмите си. В тази ситуация през 2010 директорът на НФЦ взе решение да се отпускат 50% от дължимите субсидии, което за международни продукции като, “Момичето от площад Славейков” на Радослав Спасов и “Цинкограф” на Явор Гърдев, доведе до невъзможност да почнат снимки м.г. Безцеремонното отнемане на средства от бюджета за кино доведе до катастрофална финансова ситуация – най-важното е, че няма никаква прогнозируемост. Ето, ние имаме проект за дебют “Три” на Кирил Станков, спечелил през 2009. Бяхме информирани от тогавашния директор на НФЦ Сашо Донев, че финансиране през 2010 не може да бъде осигурено, съгласих се, но не виждам как това ще стане и през 2011. Как да търсим пари тогава – за кога?
- Моля те, формулирай ясно защо представителите на осемте организации протестирате срещу сегашния Национален съвет за кино, при положение, че той няма отношение към свикването на сесии.
- НСК има три основни функции: всяка година трябва да изработва стратегия, да определя квотата за дебюти и българската кандидатура за “Оскар”. Ние сме изписали купища писма и сме правили няколко срещи в МК по повод на НСК с председател Александър Янакиев. В неговия състав, например, Асоциацията на филмовите продуценти, Асоциацията на българските продуценти и Асоциацията на независимите продуценти имаме общо един представител, т. е. по 1/3 глас. Представи си, че това си ти – е, как гласуваш, ако имаме разнопосочни мнения? Та нашият протест срещу НСК не е персонален – членовете му са кинематографисти с биография, а срещу баланса в представителството на сдруженията и асоциациите в областта на филмовата индустрия. Затова предложихме квоти според тежестта им. Например, в нашата асоциация членуват 21 продуцентски компании, сред които са “Клас филм”, “БъРъ филм”, “Адела медиа”, “Агитпроп”... Броят на направените от нас филми, при това само от 2004, откакто функционира Законът, е внушителен в сравнение с онзи на другите две асоциации. Ерго – трябва да имаме двама представители в НСК. Не говоря за качеството на филмите, а за елементарната логика. Когато кандидатстваш някъде, си даваш CV-то. И ние поставихме пред зам.-министър Митко Тодоров въпроса всяка една от асоциациите в областта на киноиндустрията да представи списък на филмите си, откакто действа Законът. Например, за да кандидатстваш в Евроимаж или Медиа, ти искат филмите от последните пет години, за да видят колко си активен. Просто си има условия, за да участваш в състезанието. Освен това, в сегашния НСК има представител на Асоциацията на българските видеоразпространители, поставена от Сашо Донев. Да си виждала напоследък такива магазини?
- Не. Но той нали си е все още действащ?
- Да. Оказа се, че в закона не съществува друг механизъм за освобождаване на неговите членове, освен оставка или смърт. Проверка на Сметната палата към края на м. г. установява, че НСК не си е свършил работата, включително и изработването на стратегия. Но дори този факт не е достатъчен...
- Но сред самите протестиращи организации не са всички за оставки.
- Да, така е. Искането на оставка е политически акт, това е оръжието ни. То не е персонално, въпреки че имаше хора, недоволни от начина, по който последната година се управляваше НФЦ – директорът му се държеше като мениджър на предприятие... Но да се върна на НСК - предишният състав беше далеч по-активен – през 2008 поиска целево 3 900 000, за да се изпълни Законът. И това се случи.
- Пак на предишната пресконференция Митко Тодоров спомена, че се работи по промяната на квотите в НСК и комисиите.
- Да, дори имаше проекто-заповед, която мина за съгласуване през Ирина Канушева и Георги Стоянов като председател на Съюза на филмовите дейци. И после отново всичко заглъхна. Защото нямало юридически начин да се промени съставът му, както вече казах. Например, Сашо Янакиев не желае да подаде оставка, тъй като смята, че НСК си е вършил работата. Това наистина е несъвършенство на Закона, защото той е представител на СБФД, а Управителният му съвет сваля доверието от него и избира двама други представители, които не могат да заемат местата си...
- Последната сесия на художествените комисии при НФЦ бе миналата пролет.
- Да, но тогава се пуснаха 5 идеи и 2 малки филма.
- И като се утвърдят новите комисии, Ирина Канушева може да насрочи сесия?
- Да, но явно трябва да съгласува това с МК, както е постъпил Сашо Донев, когато е подписал заповедта за отмяна на сесиите. Защото по времето на работната група в Министерски съвет между 14 и 23 декември няколко пъти бе изразено учудване, защо, видите ли, са се пускали проекти, като не са финансово обезпечени. Не е така – проектите се пускат по закона - трябва да има две сесии годишно и директорите на НФЦ са го изпълнявали. Но това чиновниците в Министерството на финансите посмъртно не могат да го разберат и много глупости се изговарят. Например: “Защо правите 12 филма, а не 7, както са записани в Закона?”. Член 17 определя годишния размер на държавната субсидия и там се визира минимален брой филми, т.е. не по-малко от 7 игрални, 14 документални и 160 минути анимация, които участват във формулата за парите. А всичко зависи от проектите, които кандидатстват – може да са 2, може да са и 20. Въпросът е да се поддържа хигиеничен минимум на пазара. Виждаш, че сега, като излизат филмите един след друг, публиката ги гледа – “Love.net” има вече 150 хиляди и е на второ място в боксофиса, а преди няколко седмици го оглавяваше. Същото беше и с “Тилт”. А той и “Стъпки в пясъка” са от февруари и още са на екран – значи, има интерес. И се забравя, че поне 20 милиона лева са намерени от продуцентите – т.е. държавната субсидия е общо 53% за произведените филми, откакто действа ЗФИ. Естествено, че не всеки филм може да стане международна копродукция и няма нужда. В “Гала филм” сме направили доста копродукции. Много е хубаво българските филми да са и копродукции, но принципно това ги оскъпява, защото стандартът тук е много по-нисък. И за да държиш правата и да имаш адекватно участие в съществените продуцентски решения, наистина трябва да имаш мажоритарния дял – може да не е 50, а 40%, но да имаш решаващ глас. И все пак говорим за филми на български език - една затворена езикова общност!
- Спомням си с какъв успех м. г. мина по кината в Япония “Източни пиеси”.
- Да, неслучайно Марко Мюлер, шефът на фестивала във Венеция, ми каза: “Не разбирам защо отивате в Торонто – пазарът за северна Америка. Вашето място е в Пусан – азиатският Торонто. Защото на Изток, дали филмът излиза на английски или на български, е все тая. Така че търсете там реализация”. В Америка кина със субтитри почти няма, не е прието. И в много страни е така. Другият ход за разпространение в чужбина е да направиш езикова версия, което също оскъпява, освен ако имаш дистрибутор.
- Видимо е, че пътят за малка кинематография като нашата са копродукциите и повечето европейски филми напоследък са така направени.
- Абсолютно! Но, за да можеш да привличаш копродуценти, трябва да има механизъм – почваш с къси филми, те отиват по важните фестивали – в “Седмица на критиката” в Кан или Ротердам, имената се чуват. И когато отидеш да преговаряш за дебют и казваш, че човекът е много талантлив, веднага те питат има ли къси филми...
- Както постъпиха Калев и Митовски със “Зайците”.
- Да. Така правят сърбите, румънците... И това е пътят. Имаше разписано предложение на НСК да се пуснат 10 такива филма по 20 хиляди лева. Малко сме евтини на брашното и скъпи на триците.
- Пак опираме до най-болезнения проблем - липсата на държавна визия за бъдещето на киното.
- Да кажат ще изпълнят ли Закона или не! С тези 13 милиона и половина могат да се финансират вече пуснатите филми, миналите финансова комисия, но все още неподписали договори... Къде са парите за промоция, за разпространение, за филмите, минали на художествена комисия? И кога ще бъдат дадени? Ние просто искаме устойчив процес. Един филм се прави между 3 и 5 години – не само в България. Но тук се превръща в невъзможност. А единственото нещо, което в тази държава се случва, е културата. И тя създава добрия ни имидж навън. Ето, имаме 2 филма в Кан, нашият “Кецове” – дебют на Иван Владимиров и Валери Йорданов, е в конкурса на Москва и в програмата “На Изток от Запад” в Карлови Вари...
- Кога ще излезе на екран?
- В началото на септември.
- А “Зад кадър” на Светослав Овчаров?
- В началото на септември. Ще ни се да се появи заедно с документалния филм за Тодор Живков, който Светльо прави.
- Какво, според теб, трябва моментално да се случи?
- Трябва да се спази финансово Закона, да се пуснат сесии и НФЦ да влезе отново в ритъм.
Разговаря Геновева Димитрова
4 май 2011 г.
Асоциация на независимите продуценти - Димитър Митовски, председател
Асоциация на филмовите продуценти - Галина Тонева, председател
Българска асоциация на кинорежисьорите - Радослав Спасов, председател
Обсерватория по икономика на културата - Диана Андреева, директор
Сдружение „Български филмов звук” - Александър Бъчваров, председател
Съюз на българските Филмови дейци - Георги Стоянов, председател
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
