От въздуха подхванато (радио), брой 18 (2901), 13 май 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Опа, културата
Български  |  English

Опа, културата

 

Неделя следобед, 8 май, програма „Христо Ботев” на БНР. 16 часа: премиера на „Франческа” от Константин Илиев. 17: „Часът на думите”, предаването за българска литература на „Ботев” и Съюза на българските писатели. „Франческа”, режисирана от Маргарита Младенова, е втората силна пиеса на Радиотеатъра (след „Болен” на Ани Васева) за 2011 година. Колебанията в рецепцията на ледените отношения/зависимости между персонажите ескалират, слушаш и мръзнеш. Публиката е спусната в долната земя, на вярното място, според координатите на текста, патетиката към изхода е спестена. Не е пиеса за начинаещи слушатели, но е жест към верните на „Ботев”. Финалът й, към 5 без няколко минути, е съсредоточаване в хтоничното – заличаването му от сенките, изтласкването му в „наши дни”. А след финала - тук „напускаме” пиесата и попадаме в програмата - следва... песента на Георги Минчев „Д-р Иванов”. Намесата на музикалния редактор е смайваща. Радиото пропада. Случайността (или некомпетентността, или разсеяността, все едно) сътворява толкова странни дискурси, че вече не е нужно да обясняваш защо слушаш (не пиесата, а програмата) и мръзнеш.

След 5 започва „Часът на думите”, един от най-знаковите провали на БНР. Ако преди години Съюзът на българските писатели беше сполетян от пожар, то и „Ботев” не беше пожален – случи му се „Часът на думите”. Водещи на предаването за българска литература през последния сезон са Слави Георгиев и Кристина Белчева. На 8 май гости в студиото бяха Слави Бинев (бизнесменът, който някога беше признал, че ако има само 1000 лева, би ги похарчил в БИАД) и „популярната поетеса и журналистка” Петя Цолова. Бинев поне беше искрен: Аз за първи път може би участвам в културно предаване, аз съм повече известен, така, в широката общественост с мои некултурни прояви повече (смях от водещите). Но това е... не знам, може би има някакъв вид шизофрения в мене...
Едно от най-лепкавите послания, отправяни постоянно от членове и симпатизанти на Съюза на българските писатели (СБП), беше срещу чалгата. Чалгата в политиката, в културата, в личните ни отношения. Куха патетика, латернаджийски трикове, актуализирани често и в „Часът на думите”. Гостуването на Слави Бинев в „предаването за българска литература”, обаче, не е скандално, то си е съвсем в порядъка на институционално подмазване, в режима на поетичност на „забравените” творци от СБП. Но това са казуси за „Шести септември“ 35, за „проблемни статии” в „Словото днес”, за „поетични” срещи. Странното е другаде – в спускането на слушателя в долната земя, което е важно за драматургията, но е страшно, ако се случва извън нея, в програмата. Слушаш и мръзнеш, но след 5 не си струва. И д-р Иванов да ни е на помощ.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”