Неочакваната очаквана вест
Новината за смъртта на „терорист №1” беше неочаквана. И в първите часове след нея в световните медии преобладаваха информациите, а не коментарите. Тук публикуваме два текста по този повод.
К
Най-накрая курвенският син е мъртъв. Нека забият камбаните.
На 1 май, девет години и 19 дни след потопа от смърт и разрушение, изсипан от Осама Бин Ладен върху Америка, американските специални части повалиха прокълнатата душа на тероризма в Пакистан – убиха го и отмъстиха за ужасите от 11 септември.
Президентът Обама резюмира красноречиво ситуацията на 1 май: Не американците избраха тази битка. Тя ни беше наложена, каза той. Правдата възтържествува. След това президентът обясни как е била въздадена правдата. Днес, под мое ръководство, Съединените американски щати проведоха целева операция срещу лагер в Пакистан. Едно малко подразделение извърши операцията успешно с изключителна смелост. След размяна на изстрели, те убиха Бин Ладен.
Този безславен край го чакаше отдавна и беше напълно заслужен. Роден в богато саудитско семейство, Бин Ладен беше основният архитект на Ал Кайда, една мъглявина от терористични организации, чиято омраза е насочена към (но не само) Съединените американски щати. Тази терористична мрежа бе в основата на атентата срещу миноносеца USS Cole в Аден през октомври 2000 г., на най-малко два атентата в Саудитска Арабия, при които загинаха двама американски военнослужещи, и на атентатите срещу две американски посолство в Африка през 1998 г. Но главната цел на Ал Кайда беше и си остава Ню Йорк.
Разбира се, случи се 11 септември. Но преди 11 септември, Ал Кайда беше участвала през 1990 г. в убийството на Мейр Кахан, президента на Jewish Defense League, и в атентата срещу Световния търговски център през 1993 г. Президентите Бил Клинтън и Джодж Буш-младши направиха всичко по силите си, за да изправят Бин Ладен пред правосъдието, но без резултат. Буш добросърдечно призна триумфа на своя наследник, но все пак предупреди, че борбата срещу тероризма не спира дотук, дори след като тази вечер Америка изпрати едно силно послание.[…] Правосъдието ще възтържествува, независимо колко време ще отнеме това.
За американските войници борбата срещу тероризма означаваше да бъдат изпратени в най-отдалечените ъгли на планетата, най-многочислени и най-ефикасни те бяха в Ирак и Афганистан. По-дискретно бе тяхното присъствие в Пакистан, където Осама Бин Ладен най-накрая пожъна плодовете на това, което пося.
Той естествено ще бъде смятан за мъченик от тези, които искат да разрушат цивилизацията и да ни върнат в IX век – от злосторниците, които са отговорни за толкова страдания, от хората, които няма просто да скръстят ръце, защото човешкото правосъдие победи Бин Ладен. Тази смърт би трябвало все пак да отслаби противниците на цивилизацията. Те почувстваха полъха на смъртта – и кой знае, може би някои от тях ще бъдат наистина разколебани от последните думи на Обама: Борбата за сигурността на нашата страна не е завършена, но тази вечер отбелязваме за пореден път, че когато Америка показва решимост, тя винаги достига целите си. Това е историята на нашата История.
Нека Господ да благослови постоянството на тези, които дебнаха беззаветно преданата на тероризма душа. Нека Господ да благослови тези млади хора, които изпълниха с решителност и храброст своята задача – те са най-добрата част от нашата страна. Господ да благослови Америка.
New York Post
*
Физическата смърт на Осама Бин Ладен просто последва политическата смърт на ръководителя на Ал Кайда, ликвидиран от арабските демократични революции, чиито лозунги бяха противоположни на радикалната му ислямистка идеология. Ако беше елиминиран от Джордж Буш–младши по време на войната му срещу тероризма, Бин Ладен щеше да стане мъченик за джихадистката кауза, щеше да послужи за икона на различни антизападни движение в мюсюлманския свят. Смъртта му днес поставя точка на едно мрачно десетилетие в отношенията между арабо-мюсюлманския свят и Запада, започнало с атентатите на 11 септември и приключило с туниската жасминова революция, с площад Тахрир в Кайро и с исканията на арабските народи за демокрация и човешки права.
Разбира се, Ал Кайда продължава да съществува и запазва способността си да действа. Именно Ал Зауахири, главният й идеолог и пропагандист, след като публичните появи на Бин Ладен през последните години бяха разредени, разпространи една видеокасета, в която окуражава Абуд Ал Зомор, джихадист, арестуван около убийството на Садат, освободен от затвора след падането на Мубарак, който основа радикална ислямистка партия в Египет.
Ал Кайда в ислямския Магреб (AQMI) продължава да държи за заложници четирима французи, а и атентатът в Маракеш не е разкрил още всичките си тайни. Тероризмът продължава да присъства, но способността му да мобилизира мюсюлманските маси е по-слаба от всякога. Бен Ладен, който бе много критикуван публично – от Казабланка до Джакарта – в частни разговори бе възхваляван, че дълбоко е унизил Америка; днес, с неговото брилянтно военно и политическо отстраняване, президентът Обама поема инициативата.
Арабските деспоти бяха получили десетгодишна отсрочка, като залагаха на сплашването: Бен Али се представяше за защитна преграда срещу Бин Ладен. Успоредно с намаляването на значението на Ал Кайда, арабското политическо пространство се отвори. Първо изчезнаха Бел Али и Мубарак, сега и Бин Ладен. Промяната, която се извършва в арабския свят, дело на местните обществени и политически сили, бива улеснена от смъртта на най-харизматичния от джихадистите – тук демонстрираната предпазливост на Белия дом, като не разпространява снимка на трупа и обявява даже, че той е погребан „според мюсюлманските традиции”, има за цел, разбира се, да не позволи обрат в настроенията.
Предизвикателствата пред Барак Обама са големи. Този президент (постоянно уязвяван от Чаеното парти за проявявана, според тях, нерешителност в Близкия Изток, за прекалено голямата му загриженост за арабските - и палестинските - интереси, демонстрирани след речта му в Кайро) успя там, където хвалипръцковците от предишната администрация не успяха – уби отговорника за атентатите на 11 септември, „раздаде възмездие”, по собствените му думи, за невинните жертви от Световния търговски център, от Пентагона и от самолета, който се разби в земята.
Освен ръста на популярност, който ще получи за преизбирането си, той има вече в ръцете си и основен коз, за да деблокира ситуацията в Близкия Изток: да реактивира мирния процес и признаването на палестинската държава от ООН по време на Генералната й асамблея през септември т.г.
Жил Кепел, политолог и специалист по исляма
Le Monde
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
