Ходене по буквите , брой 17 (2900), 06 май 2011" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Иван Теофилов. “Вселената на яйцето”. ИК “Жанет 45”, Пд, 2011, цена 12 лева
В писмо до Иван Теофилов по повод празненството, на което признателният Пловдив и ИК “Жанет 45” честваха неговата 80-годишнина, Георги Господинов казва: “Иване, благодаря ти за аристократизма, който излъчваш през всички тези години. За особената не тукашна геометрия на духа, която поддържаш.” И действително,аристократизъм е думата, която всеобхватно определя “Вселената на яйцето” – спомени и равносметки, наблюдения и прозрения на човека, когото “един приятелски литературен кръг” от 80-те години избра за свой учител (вж. с. 97-109). Знатната памет на Иван Теофилов ни връща и към бургаския театрален феномен, към одисеите на драматурга Теофилов в кукления театър, към Христо Фотев и Георги Марков... Фрагментите “Момчето, което бях” ни разкриват красивите извори на вече класически стихосбирки, като “Амфитеатър” и “Град върху градове”. Защото, “когато наблюденията са значими, възниква и стимулът да ги изобразиш”, споделя Иван Теофилов, предизвикан от поезията днес. Аристократизъм, покой – и безкомпромисност.
 
“Възможните майки”. Истории, есета и размисли в поезия и проза за майчинството. Съставители Емилия Миразчийска и Райна Кастолди. Превод: на съставителите, Соня Андонова и Христина Василева. Издателство “Скалино”, С., 2011, цена 14 лева 
116 жени в неподписани текстове разсъждават върху избора да бъдат майки или върху невъзможността да станат майки, или върху съзнателния отказ да бъдат майки. Произходът на тези жени е предимно от България и Италия (предстои италианска версия на книгата). Имената на участничките могат да бъдат прочетени само на кориците, като между българските авторки има жени с безспорна тежест в съвременната българска култура и общество. На повърхността остава интригата кой е текстът, примерно, на Райна Гаврилова или на Мила Искренова, Еми Барух, Аделина Попнеделева... Изреждането е напосоки – и абсурдно. В дълбочината си, обаче, “Възможните майки” не притежава интелектуални претенции – тя е немилозлив калейдоскоп от изповеди. Благодарение на тях е ясно, че представите за раждането и майчинството търпят фундаментални промени, с които ще се съобразяват мъжете, поканени да участват в книгата “Възможните бащи”. “Опитвам се да разбера кога възникна и как се наложи Бебе-религията? Какво се смени в света около нас така, че половината от човечеството – женската половина и някои мъже – да заживеят с убеждението, че майчинството е еманация на съществуването: връх, смисъл, цел, живот..., а лишените от тази благодат, както и неспособните да разберат философията на бебе-центризма, са някакви второкачествени човеци” – така започва един от най-дразнещите текстове, а го преписвам за читателите, докато новородената ми дъщеря Ния е едва от няколко часа вкъщи. Не знам коя е немилостивата авторка на този и последвалите мощни въпроси, в които намират упование немалко жени, но отговорът им спи кротко в съседната стая – и тепърва сам ще се пита за биологичното удовлетворение и неговата рационална перспектива.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”