Северното кино – сладко-кисели емоции
Наскоро в Дома на киното, Червената къща, Euro Cinema и Dada Cultural Bar се проведе поредният фестивал ”Северно сияние”, организиран от Сдружение ПОЗОР. Имахме шанса да видим филмово разнообразие от Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония и Литва, Латвия и Исландия.
С интересната история и добрия актьорски екип първият половин час от исландския филм “Висша сила” на Олаф Де Флор Йоханесон ми създаде приятното усещане, че ме очаква вълнуващ и свеж филм. За съжаление, обаче, после тръгва надолу. Най-големият проблем на “Висша сила” е, че в един момент приятният опит да бъде хитър и смешен се превръща в упорито напъване да бъде точно това. Доста различната, но издържана до края норвежка комедия “Повечето хора живеят в Китай” доставя много по-пълно изживяване въпреки омнибусната си структура – 9-те сегмента са на различни режисьори и вдъхновени от норвежка политическа партия. Резултатът е интелигентен и смешен филм, който, въпреки че се занимава с политиката в Норвегия, е забавен и за хора, абсолютно незапознати с нея - партиите са само средство да се разкажат важни истини за хората. Ако филмът беше балкански, щеше да е не само патетичен, но и неразбираем за редовия зрител... “Другарят Педерсон” на известния норвежки режисьор Ханс Петер Моланд следва историите на няколко разкрепостени работници, чиято амбиция е въоръжена революция срещу “капиталистическите свине”, но всъщност само пеят и правят секс. И то неинтересно. Така, вместо да води до размисъл зрителя и да покаже колко е важно всеки един феномен в обществото да се наблюдава от повече ъгли, филмът дава само мътна представа за интересно движение в норвежкото общество през 70-те. Социумът и интимните драми се преплитат и в датския “Малкият войник” на Анет К. Олсен. В него се разказва за военна, която след завръщането си от война е наета от собствения си баща да разкарва неговите проститутки около града. Тя решава да помогне на една от тях. Въпреки че разиграва един от типичните европейски сюжети, “Малкият войник” не е толкова бавен и тежък, колкото би се очаквало. Разбира се, историята на проститутките - жертви на трафик, е сърцераздирателна, но достатъчно забавните моменти и страхотният саундтрак спасяват филма от клишето “депресивен/досаден/социален европейски филм”.
“Мътни води” на Ерик Попе е за млад мъж, който случайно убива дете по време на банална кражба. След като излежава присъдата си в затвора, той се връща в обществото като църковен органист, майката го познава, животът продължава... Забележителна и изпълнена със съспенс история за вината и покаянието. Но филмът е повече от това, защото страхотната актьорска игра и майсторската режисура пробиват дълбоко. Финалът е бурно емоционален по особен начин. Това е рядък тип драма с внушение на трилър. В “Север” Руне Денстад Лангло отново разглежда интимните преживявания на индивида, но този път с романтична носталгия и симпатичен хумор. След нервна криза скиор се изолира като пазач на ски парк. Когато разбира, че може би е станал баща, той тръгва на интересно пътуване на Север и сам предизвиква разни ситуации, които да му попречат да стигне целта си. Но се справя благодарение на деликатните хора по пътя. Тази чаровна история е богато украсена със сладко-кисел скандинавски хумор и божествени пейзажи. Музикалното оформление с етноелементи въздейства като контрапункт на суровата норвежка природа. За мен единственият недостатък на филма е, че е прекалено кратък. Финландският “Писма до отец Якоб” на Клаус Харо е също прекрасно заснет, разказан с лекота и със силно уважение към зрителя. Филмът е отражение на днешния свят, без да бъде дидактичен. Внимателната режисура и страхотният кастинг, както и вълшебната визия, помагат да се разкаже една, на първи поглед, не особено впечатляваща история и да се покаже простотата й в неочаквано развитие. И още един филм с минималистичен сюжет и уникална визуална атмосфера – литовският “Къси светлини” на Игнас Мишкинис. Той анализира човешките отношения през двама приятели и ослепително красива жена в дълга нощ по празните улици на Вилнюс. За мен бе най-стилният на фестивала. Може да изглежда като много хубаво украсен, но не особено вкусен сладкиш, но понякога (когато този сладкиш е наистина много, много добре украсен) и това е достатъчно!
Определено дългите тъмни зими оказват своето влияние, но разнообразието, представено на “Северно сияние”, показва приятен колорит от стилове и сюжети. Историите от европейския Север са вдъхновени от географския им произход, но са разказани така, че да доставят удоволствие на зрителя от света. Само мога да се надявам, че балканското кино ще се научи да следва северния пример.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
