Медийните скандали като африкански ритуали
Многобройните скандали, които се тиражират в последно време от медиите в интервал между една седмица и месец, поставят въпроса за отношението им към демокрацията. На този проблем бе посветена публичната лекция на проф. Ивайло Дичев “Страсти и принадлежност. Новата геометрия на скандала,” която той изнесе на 26 април в конферентната зала на Американския център в Столична библиотека и която беше организирана от Център за академични изследвания.
Дичев сравни скандалите с ритуалите на бунта в Югоизточна Африка, при които периодично член на племето излиза напред и започва да обижда вожда, че няма нужните качества, за да бъде такъв, но всъщност този ритуал има за цел да препотвърди позициите на силния. Така, в някакъв смисъл, ритуалното оспорване на властта е елемент от летитимацията, то не е нещо, което дълбоко я застрашава, особено когато е вписана в съответните правила и норми. И парадоксът на демокрацията, посочи Дичев, е в това, че колкото повече обществото се омиротворява и колкото повече има благоденствие, спокойствие и регламент, толкова повече легитимността на властта се подкопава, защото няма врагове, заплахи и сили на хаоса. От този парадокс следва и съответната роля на медиите, които със скандалите трябва да произвеждат компенсаторни страсти и врагове, които отново и отново да прелегитимират властта.
Скандалите, които непрекъснато се популяризират, събуждат най-различни емоции, които медиите канализират. В интернет епохата, която е свързана не само с обсъждане и изказване на мнения, но и с производство на собствени съобщения – писане в блог, препращане на линк към новина, се наблюдават два процеса при производството на колективни емоции - реакция на послания, централно спускани от професионалисти, и преработка на посланието чрез мултипликацията му от отделните потребители, посочи Дичев.
Той обърна специално внимание на новата медийна констелация, при която мнението на потребителя е най-важното, което от своя страна налага една нова културна конструкция на рейтинга – новините се класират автоматично по най-четени, най-линквани и т.н. Така се стига до журналистически популизъм, при който медиите казват онова, което се харчи - една небивалица, която на следващия ден опровергават; и така в рамките на няколко дни разпалват два скандала. Освен с небивалици, скандалите се подхранват и от фрустрираните очаквания на гражданите - от една страна, те очакват властта да налага себе си, а от друга – тя да се съобразява с волята на народа. В подобен случай общественото недоволство непрекъснато се люшка между две обвинения към властта – в безотговорност и в корупция. Тук Дичев даде примери с оставките на двама здравни министри – български и френски, които, покрай масовата паника с различните видове грипове, купили ваксини, които по-късно се оказали безполезни, а висшите чиновници били обвинени в корупция и свалени от власт. Другият феномен, около който възникват скандали, посочи Дичев, е тайната. Според Достоевски, властта е чудо, тайна, авторитет, но при един от последните скандали около подслушването на Ваньо Танов, критиките, които се породиха и които взаимно се изключваха, бяха: от една страна - защо тези хора са корумпирани, а от друга – защо тези хора не си пазят информацията.
Дичев обърна внимание и на фигуралността на скандалите, която се характеризира с това, че в тях човек търси собствения си живот. Културологът даде пример с изследване във Франция, според което французите са много по-скандализирани от взимането на апартамент с връзки, отколкото от кражбата на няколко милиона.
Другата особеност на медийните скандали е тяхната свързаност с търсенето на всички възможни гледни точки – т.е. не решаването на скандала чрез налагането на една добре аргументирана позиция на експерт, а неговото използване за разбунване на духовете.
И последната особеност на скандала, която открои Дичев, бе отсъствието на възможност да се прогнозира каква политическа чувствителност каква позиция ще заеме. Дичев даде пример с казуса около Уикилийкс, който е приветстван от близкия до десните Стефан Попов в статията му в “Култура” – “Усмивката на анархическия разум: феноменът Уикилийкс” (в бр. 45 от 24 декември 2010 г.) за разлика от позицията на дясната Сара Пейлин, която призовава за ликвидирането на Асандж.
Накрая Дичев завърши лекцията си, поставяйки въпроса дали наистина днес гражданството има по-голям контрол върху властта.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
