Български  |  English

Вуду наука: отвъд предела, отвъд Ванга или отвъд здравия разум?

 
Ако не беше статията „Отвъд Ванга”, публикувана в бр.13 на в. „Култура” от 8 април 2011 г., със сигурност нямаше да обърна внимание на поредното обемисто томче с градски легенди за необикновения живот на баба Ванга (Светла Теодорова, „Ванга: Отвъд предела”, Изд. „Изток-Запад”, 2011 г.). Но в тази статия, още в самото начало, авторката на новоизлязлата книга е заявила нещо, което привлича вниманието, а то е, че е написала книгата, за да защити убеждението си, „че алтернативното знание би трябвало да има място в живота на съвременния цивилизован човек наред с научното знание”. Не че това е необичайна позиция в днешно време в България. Необичайното в случая е, че зад нея застава автор, представен ни като „старши научен сътрудник по биофизика в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН”. (Междувременно една бърза проверка показа, че Светла Теодорова никога не е била старши научен сътрудник, няма дори докторска степен, а от една година не е и щатен сътрудник на ИЯИЯЕ. Няма да коментирам причините за тази „грешка”, защото това би отклонило дискусията в съвсем друга посока. А и, в крайна сметка, авторката на „Отвъд Ванга” наистина е физик и е работила доскоро като професионален изследовател. Важното е какво твърди в това си качество, а не какви допълнителни буквички е изписала пред името си.)
 
Светла Теодорова обяснява своята нетрадиционна за един учен позиция по следния начин: 1). Съществуват факти като ясновидството, които науката отхвърля, защото не може „да докаже” и обясни. 2). В същото време, обяснението на тези факти е напълно във възможностите на „алтернативното знание” (към него Теодорова отнася езотериката, окултизма и теософията). 3). Затова науката, а заедно с нея и всички ние, следва да признаем официално „алтернативното знание” и построените с негова помощ обяснения, ако те „по логичен подход и методология се родеят с научния анализ”.
Науката, обаче, не отхвърля ясновидството, защото „не може да го обясни”, а защото поставя под съмнение статута му на факт. И не е достатъчно едно обяснение да е логично, за да настояваме то да бъде „официално признато” от науката. Много напълно логични обяснения са съвършено безполезни, ако се опират на неверни предпоставки. Обясненията, основани на „алтернативно знание”, са тъкмо такива. Тези възражение срещу основната теза на Светла Теодорова ще бъдат изложени по-долу в детайли.
Науката не отхвърля факти, които не може да обясни, а само „факти”, чието съществуване е под въпрос
Обвинението, че учените са склонни да не признават фактите, които не могат да обяснят, е нелепо. И един бегъл поглед върху историята на науката е достатъчен, за да ни убеди, че не само няма такова нещо, но и че тъкмо необяснените факти, често възприемани като ”аномалии” по отношение на тогавашното знание, са един от двигателите на прогреса в науката. Брауновото движение, катодните лъчи, масовото измиране на динозаврите, следите от ледници в Индия – всички тези факти дълго време са били загадка за учените, но малцина са били онези, които са поставяли под съмнение статута им на факти. Съвсем друг е случаят с ясновидството. И до днес няма неоспорими свидетелства, че такова явление съществува. Показателно е, че вече 40 години образователната фондация на бившия илюзионист Джеймс Ранди предлага награда (която към днешна дата възлиза на сумата от 1 млн. долара) на онзи, който успешно издържи теста, доказващ реални паранормални (в т.ч. ясновидски) психически способности, но от явилите се до момента над 1000 претендента, нито един не е успял да заслужи наградата.
Светла Теодорова обаче настоява, че ясновидството е факт, макар и не „научно доказан”. Смислено ли е подобно твърдение? Вярно е, че има факти, които осъзнаваме като такива, без да прибягваме до услугите на науката за тяхното установяване. Това, че Ванга е починала през август 1996 г., е такъв факт. Безспорен факт е също, че Ванга е имала брат. Факт е и че Светла Теодорова е автор не само на „Ванга: отвъд предела”, но и на книгата „Трансцендентално знание и нетрадиционни явления”. Всички тези факти ние възприемаме като безспорни и без специалната намеса на научни доказателства. Но дали твърдението „Ванга притежаваше ясновидски способности” е от същия вид? Това, което знаем със сигурност, т.е. можем да приемем за факт, е, че много хора са убедени (до степен, че могат да се закълнат в това), че Ванга е познала едно или друго събитие от живота им. Този факт обаче допуска различни обяснения и приписването на ясновидски способности на Ванга е само едно от тях (и бих добавила, не най-правдоподобното). Знам, че убедените привърженици на хипотезата за необикновените способности на пророчицата ще изригнат от възмущение при следващите ми думи, но строго погледнато, в неконтролираните условия, при които са били регистрирани „познаванията”, и при липсата на надеждни данни за отношението на успешните отгатвания към неуспешните, чисто логически нямаме право да изключим хипотезите, че Ванга е получавала нужната й информация по други пътища или че успешните отгатвания са просто въпрос на шанс. Като добавим и достатъчно общите и неясни „предсказания”, които със задна дата са разпознати като предвиждания на конкретни събития, картината като цяло не позволява да изключим обясненията, които са алтернативни на хипотезата за ясновидски способности. В този смисъл тази хипотеза е именно хипотеза, а не факт. Светла Теодорова обаче е водена от друга логика: ясновидството има логично обяснение, следователно трябва да приемем, че то съществува! Но дали е достатъчно едно обяснение да бъде „логично”, за да настояваме за официалното му признаване от страна на науката?
„Алтернативното знание” може да „обясни” много неща, но ползата от тези „обяснения” е съмнителна
Намирането на логични обяснения никога не е било проблем за човека, дори в древността, когато знанията му са били ограничени. В VI в. пр. Хр., например, Талес е предложил следното напълно логично обяснение на земетресенията: Земята понякога се люлее под краката ни, защото, подобно на кораб, плува в безкраен океан и когато в този океан има силно вълнение, то кара Земята да се люлее. Обяснението на Талес е логично, но има един „малък” недостатък – то, както добре знаем днес, се опира на невярна предпоставка (Земята плува в океан) и затова то самото е невярно. Логично е било и обяснението на болестите в Средновековието: в контекста на всеобщата вяра, че всичко на Земята се случва или не се случва по божията воля, убеждението, че болестите са божието наказание за настоящи или минали грехове, изглежда съвсем логично. Отново основният недостатък на това обяснение е, че е невярно и поради това напълно безполезно – то не е помагало на хората нито да се предпазват от болести, нито да ги лекуват успешно. Окултните обяснения на ясновидството са от същия порядък. Това, че са логично следствие от определени възгледи за „духовната същност на човека”, само по себе си не е кой знае какво достойнство. Особено ако самите възгледи са силно под въпрос. Какво ни дава, например, „обяснението” на необикновените способности на Ванга, основаващо се на предположението, че при нея, както и при останалите ясновидци, вероятно има „спонтанно силно отворена шеста чакра” („Ванга: отвъд предела”, с.96)? Това „обяснение” по нищо не се отличава от Талесовото обяснение на земетресенията и обяснението на болестите като божие наказание, защото предпоставката, на която се опира (учението за чакрите), е също толкова произволна и неподкрепена от емпирични свидетелства. Който иска да вярва в подобни „обяснения” – нека си вярва, ако това го кара да се чувства по-добре. Но да ни убеждават, че за науката най-добре би било да „признае официално” подобни измишльотини, защото не можела да обясни ясновидството, си е чиста арогантност. И е жалко, и непонятно за мен, че в случая тя се демонстрира от човек, който смята себе си за учен и който е загрижен, че с отричането на „нетрадиционните явления” науката се излагала на обвинения в „закостенялост”. Нима? Окултизмът и езотериката, и в частност ведическото учение, на което се опира Светла Теодорова, са много по-стари от модерната наука, възникнала едва през XVII в. И за разлика от науката, тези учения не са се развили много от древността до днес. Кой тогава е закостенелият?
Могат ли да се борят срещу псевдонауката хора, които не могат да я различават?
В бр.14 от 15 април Светла Теодорова е публикувала кратко допълнение към статията си от предишния брой, озаглавено „Необходимо пояснение”. В него, между другото, тя заявява, че  има намерение да обсъди с колеги възможността за организиране на „Движение за борба с псевдонауката и суеверията”. Похвално намерение. Но може би, преди да се заеме с реализирането му, авторката на „Отвъд Ванга” е добре да се запознае с това какво разбират под „псевдонаука” сериозните учени по света. Защото противно на твърдението й, че „поне от 15 години насам вече никой сериозен учен не оспорва съществуването на явления, като терапевтично въздействие чрез психо-биополе, ясновидство, телепатия, левитация и т.н.”, нещата стоят тъкмо обратното – единици са сериозните учени, които третират тези нетрадиционни явления като факти, мнозинството ги разглежда като типични примери на псевдонаука. За да се убеди в това, е достатъчно да отвори последната издадена „Енциклопедия на псевдонауката” (M. Shermer, Ed., „The Skeptic Encyclopedia of Pseudoscience, 2002) или да се запознае с дефиницията на псевдонаука, зад която застава Националната научна фондация на САЩ („Science and Engineering Indicators 2006”, Chapter 7 „Science and Technology: Public Attitudes and Understanding. Belief in Pseudoscience”).
Не мога да не отбележа и че собственото отношение на г-жа Теодорова към фактите я сродява по-скоро с представителите на псевдонауката, отколкото със сериозните учени. Ще илюстрирам това с два примера.
В статията си „Отвъд Ванга” Светла Теодорова заявява, че „е научно доказано още през 60-70-те години на миналия век”, че „дланите и пръстите на биотерапевтите в работен режим излъчват ултравиолетови фотони, които стимулират организма”. Това, че ултравиолетовите лъчи стимулират организма, си го знаем – затова обичаме да се припичаме на слънце и облъчваме децата си с кварцови лампи. Но кой и кога е установил, че не само слънцето и специалните лампи, но и пръстите на определени хора излъчват в ултравиолетовия спектър? Когато в лично писмо зададох този въпрос на г-жа Теодорова, тя посочи като свой основен източник… книгата на Джуна (Джуна Давиташвили, „Ръцете си слушам”, Изд. Медицина и физкултура, 1990). Предавам дословно получения отговор: „В книгата на Давиташвили е описано как е установен този факт. Проведен е експеримент с нея от американски учени под ръководството на Майкъл Мърфи през есента на 1979 г. в Тбилиси по време на международен конгрес по проблемите на подсъзнателното. … Информация от Давиташвили (стр. 88-89): Тогава американците взеха филмова ролка с чувствителност двеста единици и поискаха от фотографа 6 черни плика. Във всеки от тях сложиха по два отрязъка непроявен филм с дължина 8 дюйма. След това поставиха по три плика в два големи бели плика, единия от които ми връчиха. Държах между ръцете си белия плик около 40-50 секунди. Най-много да е било една минута. След това го върнах на американците. Те взеха пликовете със себе си в Калифорния, след като отбелязаха тези, на които бях въздействала, и вече там проявиха дванадесетте отрязъка от филма.
Думите на американеца: И ето резултатите: шестте отрязъка, които не бяха подложени на въздействието на Джуна, бяха абсолютно черни. Докато другите шест бяха осветени по особен начин. Появиха се своеобразни следи с формата на малки кръгчета. При това, центърът на кръгчето беше съвършено бял, а от него излизаха лъчи... Около бялото петно имаше червени, розови, сини и светлосини петна. ... При слабо въздействие се появява само синкава или бяла окраска. При силно въздействие – червена.”
Да приемем този разказ за достоверен, но как от него следва, че регистрираните на фотоплаката следи са именно от ултравиолетови лъчи? И не е ли по-добре, вместо да се доверяваме на разкази на изследваното лице (което не е специалист), да потърсим описание на експеримента и интерпретация на резултатите му в публикациите на тези, които са го извършили? Ако има такива публикации, разбира се. А ако няма, то това не трябва ли да се тълкува най-малкото като предупреждение, че с експеримента, ако изобщо е бил проведен, вероятно не всичко е наред? Ако Светла Теодорова действаше като учен, а не като адвокат на съмнителни тези, щеше да си даде труда да провери правени ли са и други изследвания с „екстрасенса” Джуна и какви са резултатите от тези изследвания. И щеше, разбира се да открие, че такива има. В началото на 80-те Ю. Гуляев и Е. Годик провеждат такива експерименти в Института по радиотехника и електроника към АН на СССР в Москва. Тяхното заключение е, че възможният физически канал за въздействие от страна на „екстрасенсите” е инфрачервеното топлинно излъчване, т.е. резултатът от манипулациите на Джуна и подобните на нея извън плацебо ефекта не е нещо по-различно от „топлинен масаж”. (Подробности за тези изследвания, както и за програмата, в рамките на която са били осъществени, могат да се прочетат в книгата на Е. Годик „Загадка экстрасенсов: что увидели физики”, Изд. „АСТ-Пресс Книга”, 2010 г.) А ето какъв е коментарът по този повод на академик Едуард Кругляков, председател на Комисията за борба с лъженауката към Руската академия на науките: „Какво се оказа? Джуна не е нищо повече от масажистка с висока квалификация, но за лечение на болни това не е достатъчно. … Всички останали чудеса, приписвани на Джуна, тежат на съвестта на пресата и телевизията” (Едуард Кругляков, „Пладнешки учени”, Акад. Изд. „Марин Дринов”, 2003). Накратко, липсват каквито и да е свидетелства за това, че „ръцете на биотерапевтите в работен режим излъчват ултравиолетови фотони”. И най-малкото учен, който обявява намеренията си да се бори с псевдонауката, би следвало да съобщава подобна хипотеза като „научно доказана”.
Вторият ми пример е свързан с предполагаемото изказване на Айнщайн, с което завършва статията „Отвъд Ванга”: „Целият свят се покланя на мен, а аз се покланям на учителя Петър Дънов от България”. Посланието, което авторката иска да ни внуши, е ясно: след като дори Айнщайн – един от най-великите учени на XX в. – отдава признание на такъв виден представител на „алтернативното знание” като Петър Дънов, на нас, простосмъртните, не ни остава нищо друго, освен да го последваме и да се съгласим със Светла Теодорова, че „алтернативното знание има място в живота на съвременния цивилизован човек наред с научното знание”. Но казал ли е наистина Айнщайн тези думи? На въпроса ми кой е източникът, по който цитира предполагаемото изказване на Айнщайн, Светла Теодорова отговаря в писмото си до мен, че „тези думи бяха казани на 17 февруари 2007 г. по БНТ от председателя на Бялото братство в България Андрей Грива”. Чувала съм тези приписвани на Айнщайн думи и преди. И преди съм се съмнявала в тяхната автентичност, но този път реших да направя необходимите справки и се свързах с един от известните изследователи на архива на Айнщайн, историка на науката Джон Нортън (в момента директор на Центъра по философия на науката в университета в Питсбърг, САЩ). Ето извадки от писмото, което получих в отговор на запитването ми дали съществуват документални свидетелства за подобно изказване и изобщо данни за това, че Айнщайн е познавал или проявявал интерес към Дънов: „Малко вероятно е това да е действителен цитат от Айнщайн. Аз никога не съм чувал за него преди, не съм чувал и името на Дънов. … Изглежда невероятно такова подкрепящо изказване да остане незабелязано от изследователите на Айнщайн. … Освен това, думи като „покланям се на” не са типични за Айнщайн, който многократно е изтъквал своето „презрение към авторитети” (contempt for authority) … Това е позната игра. Някой обявява, че Айнщайн бил казал „Х”, а после от нас се очаква да доказваме, че не го е казал. Но така ангажиментът за представяне на доказателства е поставен на грешното място. Ако някой твърди, че Айнщайн е казал „Х”, той е този, който трябва да представи доказателства за това.”
Да, наистина генерирането и разпространението на псевдоцитати от знаменитости, както и на псевдообяснения и псевдодоказателства на псевдофакти, е позната игра. Жалкото е, че в нея понякога се включват – на грешната страна – и хора, на които обществото е повярвало, че са учени.
 
Б. а.  Изразът „вуду наука” съм взаимствала от книгата на Робърт Парк „Вуду наука: пътят от глупостта до измамата” (Park, R. (2000). Voodoo Science: The Road from Foolishness to Fraud. Oxford University Press.)
 
още от автора
Лилия Гурова е преподавател в НБУ


5 - 08.05.2011 18:13

КОМЕНТАР (1)
От: Bozhidarova
От Светла Теодорова

Не мога да си обясня как Лилия Гурова, доцент по философия на науката, може да твърди, че определени явления (ясновидство, телепатия и т.н.) са псевдонаука. Все едно да се каже, че светкавицата е наука. Светкавицата е явление и се изучава от науката физика. С нетрадиционните явления се занимава парапсихологията (психотрониката, в модерното й название). Може да се каже, че парапсихологията е псевдонаука. Но такова твърдение е коректно само, ако парапсихологията претендира да бъде разглеждана като наука. Ако няма такива претенции, тя е просто област на изследване. Освен това аз не се считам за парапсихолог. Аз съм физик (и биофизик), но не и парапсихолог. Тъкмо затова пледирах да се говори за алтернативно знание. Нека го наречем паралелно знание (тъй като изглежда понятието “алтернативно” е било изтълкувано от някои не в смисъла, който аз влагах). Наука и знание не е едно и също!
Заглавието на книгата на Робърт Парк от което Л. Гурова е заимствала компонент за заглавието на своята статия е: „Вуду наука: пътят от глупостта до измамата”. Да, действително много глупост и много измама съществуват във връзка с паранормалните явления. Не го бях подчертала в моята статия, защото на читателите на в. “Култура” смятам, че това е ясно. Моята идея е да се утвърди сред хората на науката и в обществото едно адекватно отношение към нетрадиционните явления в техния “чист вид”. А тъкмо такъв случай имаме при Ванга. От една страна това е сигурно установено чрез неколкогодишните коректни изследвания на проф. Георги Лозанов. Нека се знае, че първия път, когато е отишъл при нея, той е допускал, че сред множеството чакащи Ванга може да има “агенти”. Последващите му занимания с нея са го убедили категорично, че изобщо не става дума за измама. От друга страна стотици хиляди хора имат непосредствени, лични впечатления от практиката на Ванга. Нима всички тези хора са малоумни или психически неуравновесени, та не са могли да разпознаят бръщолевенията на една врачка! Нима трябва да приемем, че сред тях и проф. Тончо Жечев, проф. Чавдар Драгойчев, проф. Димитър Шойлев, проф. Георги Едрев, проф. Светлин Русев, Нешка Робева, Евтим Евтимов, Димитър Шумналиев и т.н. са хора заблудени и безотговорни, които разпространяват “градски легенди” за Ванга!
Когато д-р Лозанов е искал вече да внесе скрита апаратура, с която да продължи изследванията си, му е било забранено повече да работи с Ванга. Защото вече е било ясно, че ясновидство има! Но то не се е вписвало в рамките на марксическата идеология. Днес в рамките на коя идеология не се вписва?
Нетрадиционните явления не са инструментално регистрирани. Единственото явление на физическо ниво, съпътстващо паранормални феномени, което е експериментално установено, е излъчването от дланите и пръстите на биотерапевт и на лице извършващо психокинеза. В случая на психокинеза акад. Ю. Б. Кобзарев и акад. Ю. В. Гуляев са регистрирали посредством фотоумножител електромагнитно лъчение и посредством керамичен микрофон ултразвук («Техника молодежи» 1988, № 2, 38-41). Не би могло да се очаква изследване върху психокинеза да се публикува в научно списание. Тези явления официално не се считат за обект на науката.
Не може да се поставя въпросът, че науката е претърпяла бурно развитие, докато древните учения не са се развили. Това, за което се говори като за “тайно” знание от древността, достъпно за посветени, е получавано по интуитивен и медитативен път. То предполага най-малкото съответна нагласа и изолираност от светски живот. В задъханото съвремие условията са съвсем различни. Науката е тази, която има да се развива, за да може да достигне до осмисляне на това знание.
И това сигурно ще се осъществи след много години. Днес, при растящото редуциране на бюджетни средства, отделяни за наука, изучаването на паранормални явления е последното направление, за което би могло да се мисли. Освен това подобни занимания не са дисертабилни, нито биха довели до бързо увеличаване на публикациите. С тези явления могат да си позволят “лукса” да се занимават или учени, изградили вече своята кариера, или ентусиасти като д-р Шафика Карагюла, отказала се от такава кариера (въпреки твърде привлекателните перспективи).
Коректно ли е един учен, който уважава себе си, да оспорва статута на факти на тези явления? Това, че ясновидството не се измерва с амперметър или други физически уреди, изобщо не може да се използва като доказателство, че то не съществува. Д-р Карагюла е проучвала лица с изразена екстрасензорна перцепция по отношение на полета около магнити, кристали и хора. Без да прави глобални изводи, тя просто казва следното: “Щателно събраните данни налагат необходимостта поне да се изкаже хипотеза, че такива полета действително съществуват. Всяко друго отношение към това явление би било ненаучно.”
4 - 08.05.2011 18:01

КОМЕНТАР (2)
От: Bozhidarova
От Светла Теодорова

Нека се върнем към Ванга. В редица случаи Ванга не е познавала, говорела е и “глупости”, както казват някои. Но тези случаи са значително по-малко от случаите на невероятно силни познавания. Точно тези думи “невероятно силни познавания” са казани от д-р Лозанов.
Ако един сериозен учен иска да докаже, че ясновидството на Ванга не е факт, то той би трябвало да се запознае с всички случаи на Вангини твърдения и предсказания, публикувани в поне четирите най-сериозни книги, отразяващи нейната практика, и да разгледа случаите един по един. Ако не намери поне три случая, обстоятелствата около които 100% изключват възможността Ванга да е получила информация чрез “шпиони” или отгатването й да е било въпрос на “шанс” (ама че твърдение!), то той би могъл да каже, че ясновидството на Ванга не е факт. В противен случай става дума за тенденциозна фразеология.
И така имаме следния казус. Науката не обяснява в настоящия момент нетрадиционните явления, но чрез анкетни и статистически проучвания, проведени по стриктна методика, чрез различни експерименти се установява, че такива явления съществуват реално. Ако се опитаме чрез неправомерни разсъждения или теоретични спекулации, боравещи с научен материал, да обясняваме паранормален феномен, това би било псевдонаука (такава е например торзионната “теория”).
Има една възможност, когато, ако не се дава научно обяснение, то не се изпада и в псевдонаука. Това е възможността да се погледне към теософията. Във ведическото знание (на което до голяма степен се основава Западноевропейската теософия) може да се намери опора за оформяне на представа за онтологична реалия, която да се означи с понятието “нефизическа материя”. Тогава душата може да бъде определена като локализирано, високоорганизирано образувание от нефизическа материя. Такъв теоретичен конструкт би могъл да бъде фантасмагоричен, ако не се опираше на някакви “емпирични” данни. Науката не изследва тези явления, но ние априори заявихме, че нашето изследване е извън научните теории и инструментариум. В случая като “емпирични данни” бихме могли да разглеждаме многократните споделяния на Ванга, че тя вижда “мъртвите”, т.е. душите на починалите близки на посетителите, че възприема с вътрешното си зрение някакъв конник и чува глас, който й говори. Значи ние тръгваме от фактите: Ванга познава и твърди, че вижда душите. Въз основа на тези факти изграждаме “теория”, основавайки се на ведическото знание. Получава се логично и непротиворечиво обяснение, което при това не почива на невярна предпоставка (както произволното предположение на Талес, че Земята плува в океан), а на факти: многократни познавания на Ванга и многократни споделяния за това, което тя “вижда”, в това число пред най-авторитетни представители на нашия културен елит. Абсолютно несериозно и оскърбително е да бъдат обвинявани тези хора, че съчиняват “легенди”.
Разграничаването на действителните явления на екстрасензорна перцепция и биотерапия от шмекерлъците, злоупотребите и комерсиалната дейност ще бъде стабилната основа, върху която могат да се преодолеят суеверията в обществото. Толкова ли малко се вярва на хората, та за да гарантираме да няма суеверия, трябва да “изхвърляме от коритото и детето заедно с мръсната вода”! Л. Гурова е писала в статията си, че това, че ясновидството може да се обясни като логично следствие от определени възгледи за духовната същност на човека не е кой знае какво достойнство. Защо да не е достойнство?
Но в крайна сметка да погледнем прагматично: с какво помага обясняването на паранормалните явления? Ето с какво. За тези, които нямат по-специални интереси, дори самото докосване до знание, свързано с духовната същност на човека, е от значение. Важно е да се разберат по-дълбоките проекции на смисъла на човешкото съществувание. Важно е да се осъзнае, че стремежът към нравственост не би следвало да произтича поради страх от Бога, а по силата на вътрешна потребност! Защото светът се управлява не само от законите на физиката, химията и биологията, но и от Висш морален закон. А това може да се разбере само ако хората са наясно, че човекът представлява едно единство на физически и духовен свят.
А може би точно това е крайно нежелателно за определени кръгове днес. От спорадични коментарчета в Internet се долавя явна неприязън към “духовното”. Това не е случайно. Очевидно е, че едно по-масово ориентиране на хората към духовната сфера ще доведе до по-изострен поглед и масова нетърпимост към начина на живот в тези кръгове, към тяхната порочна визия за ценностите и към политиката им, основана на стремеж към ескалираща печалба, което влошава условията за живот на болшинството хора на планетата. Ето защо за тези кръгове е важно хората да не мислят по глобални въпроси (а най-добре да не мислят въобще), да живеят ден за ден, да не се стремят към духовно осъзнаване.
3 - 30.04.2011 01:15

Делюзията окултни "науки", езотерика и свръхестествен
От: Нида
Първо бих искал да приветствам в-к Култура, че дава възможност за изява на представител на науката трезво и силно критично отнасящ се към позициите на т.нар. алтернативна "наука". Настъплението на всякакви хора със и/или без титли и подходящо образовение отдавна е заливащ неудържимо обществото и медиите феномен.
Затова даването на трибуна на позицията на сериозната наука е лъч надежда, че обществото не е потънало в мрака на суеверието.
Поздравления и за Лилия Гурова!
За смелото решение да се нагърби с неблагодарната работа да даде гласност на критичната си позиция.
Що се отнася до често употребявания "цитат" на Айнщайн, както се казва - де да беше само този "цитат". Широко разпространени са и други подобни приписвани на велики учени. По повод тенденциозната употреба на приписвани на Айнщайн фрази бих цитирал един истински: "Всичко, което четете за религиозните ми убеждения, разбира се, е пълна лъжа, и то лъжа, която се тиражира постоянно. Аз не вярвам в персонифициран бог и винаги съм го казвал ясно, Ако в мен има нещо, което би могло да се нарече религиозно, това е безкрайното възхищение от устройството на света, доколкото науката е способна да го разкрие."
2 - 29.04.2011 09:38

ОТГОВОР на Светла Теодорова до Лилия Гурова
От: Bozhidarova
Г-жо Гурова

Вие недобросъвестно подменяте моята теза! Навярно само по този начин е могла да бъде спечелена “сила” за аргументите Ви и да бъде мотивирано това непристойно с оглед на моята теза заглавие на статията Ви. А и самата Вие влизате в противоречие със себе си. Отначало правилно сте отбелязала, че говоря за алтернативно знание, по-нататък ме обвинявате, че не мога да различа псевдонауката. А под “псевдонаука” разбирате самите явления, което е абсурд.
Аз не пледирам ясновидството и подобни явления да са научен обект! Тъкмо обратното. Още от самото начало на статията си изрично съм подчертала, че науката в настоящия момент не се занимава с тези явления. Също така изрично съм подчертала в книгите си, че не може да се говори за “окултни науки”.
Казала съм, че след време част от алтернативното знание може да се превърне в научно знание. Защото вярвам в развитието на науката. Тук само ще Ви напомня за Мендел и гените. Вие сама сте отбелязала в своята лекция, за която Ви пратих мои коментари, че Мендел е бил силно критикуван. А днес генетиката се счита за една от водещите научни области!
Д-р Лозанов е провеждал в продължение на пет години коректни наблюдения върху Ванга с научна методология в статистически аспект. Вашето твърдение: “Този факт обаче допуска различни обяснения и приписването на ясновидски способности на Ванга е само едно от тях (и бих добавила, не най-правдоподобното).” е само вербална изява, която не почива на никакъв научен анализ.
Може би не знаете, че тъкмо когато д-р Лозанов вече е разполагал с неопровержими доказателства (80% познаваемост) и е искал да започне изследвания с апаратура, му е било забранено повече да работи с Ванга. Причината е ясна: потвърждаването на феномена “ясновидство” би било заплаха за марксическата идеология.
Ваши думи: “...нещата стоят тъкмо обратното – единици са сериозните учени, които третират тези нетрадиционни явления като факти, мнозинството ги разглежда като типични примери на псевдонаука.”
Явленията като такива не могат да бъдат наука или псевдонаука! Що за твърдение? Псевдонаука е например “теорията” за торзионните полета на Шипов и Акимов. Защо сте премълчала моята категорично остра реакция спрямо тази теория, поместена като приложение в книгата за Ванга? При това аз съм представила, в сравнение с всички други критики, най-убедителните аргументи по същество за научната недостоверност на тази теория. Ето я моята позиция в борбата срещу псевдонауката! Честно щеше да бъде да изтъкнете това!
В писмото си до Вас уточних, че регистрираното от ръцете на Джуна излъчване е в по-широк честотен спектър, но в статията си съм отбелязала само ултравиолетовия компонент. Вие сте цитирала пространна част от отговора ми по този пункт, но отново щеше да бъде честно да изтъкнете и това мое уточняване.
За изследванията на Гуляев и Годик в Института по радиотехника и електроника към АН на СССР в Москва и за тяхната констатация, че около биологичните обекти съществуват физични полета, аз Ви писах. Да, те са установили, че едно от полетата е инфрачервено топлинно излъчване. Дали Годик в книгата си е казал всичко за Джуна, това не може да се знае.
Патосът на акад. Кругляков е правомерен, защото наистина за били правени опити за чудовищни злоупотреби. Относно “масажистката” Джуна щеше да бъде коректно, ако Кругляков би си направил труда да прегледа цялата медицинска документация на излекуваните от нея и да докаже, че всички тези болести могат да се лекуват чрез масаж. Е, в такъв случай пред масажистите се отваря блестяща перспектива.
Ваши думи: “И най-малкото учен, който обявява намеренията си да се бори с псевдонауката, би следвало да съобщава подобна хипотеза като „научно доказана.”
“Научно доказано” съм казала само по отношение на излъчването от пръстите, защото е имало експериментални резултати. А защо Вие не спряхте вниманието си на моята гневна реакция спрямо твърдението, че ясновидството на Ванга е научно доказано. Щеше да бъде честно да подчертаете това пред читателите.
Относно приписваното на Айнщайн изказване, аз Ви изпратих допълнително писмо, в което ви съобщих отговора до мене на секретаря на УС на ДО “Бяло братство” Мирослав Бачев, че във връзка със 110-годишния юбилей на Алберт Айнщайн през 1989 г., френското радио "Дифюзион Франсе" е цитирало тези негови думи. И това сте премълчала. Съобщението по радиото също не доказва, че думите са били казани, но все пак коректността изисква да се укаже на какво се е позовал Андрей Грива в изказването си по БНТ през 2007 г. Аз също държа да се посочи къде са писани/казани тези думи.
Ваши думи: “Да, наистина генерирането и разпространението на псевдоцитати от знаменитости, както и на псевдообяснения и псевдодоказателства на псевдофакти, е позната игра. Жалкото е, че в нея понякога се включват – на грешната страна – и хора, на които обществото е повярвало, че са учени.”
Грозни и крещящо несправедливи думи сте избрала като финал на статията си. Включително и думата “игра” – нещо абсолютно нетипично за мен.
1 - 28.04.2011 19:47

Стига voodoo!
От: Петър С. Д.
Затова четем в-к К: задълбочено, обстойно изследване, брава Л.Г.!
 |« < 1 2 3
Отвъд Ванга
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”