20 години без Николай Люцканов
Преди 20 години ни напусна големият български режисьор и педагог проф. Николай Люцканов (14.4.1927 – 21.4.1991). Беше от онези – във всички времена те винаги са малцина – без които театърът ни щеше да е по-беден, по-бездуховен, по-скучен. Беше много талантлив, ерудиран, умен, красив, влюбчив. Успяваше по люцкановски да свърже в едно логика и емоция, патетичност и скептицизъм...
Градеше свои театрални светове, в които влагаше себе си без остатък. Беше предан на таланта си и не правеше компромиси с него.
Когато влезеше в някакво помещение (бил съм многократен свидетел), очароваше всички с очите си, с погледа си, в който се четеше и умора, и безверие, и възторг от живота въпреки всичко. Беше обожаван – въобще не се очудвам! - от многобройните си студенти, някои от които сега са сред първите ни артисти.
Пишеше и пиеси. След неговия, както сега се казва, авторски спектакъл «Дядо Матейко брои звездите» в Ямбол, имаше обсъждане. Нещо говорих за постановката, която ме бе спечелила с чистотата и преклонението си. Разбирах, че пиесата има много личен, съкровен характер за автора си. Николай Люцканов бе развълнуван. След това дълго си говорихме и това са едни от най-смислените ми часове в онези години (началото на 80-те на ХХ век). Само заради тях никога не бих могъл да го забравя.
Както не бива да го забравя и нашият театър, на който щедро отдаде всичко.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 30.04.2012 17:22
"Дядо Матейко..."
"Дядо Матейко..."
От: Борислав
Глесдах пиесата в постановка на Павликенския самодеен театър.
