Диалог за бъдещето, но не в картинки
За нас най-сигурният начин да променим обществото е като научим децата си да бъдат будни и в този специфичен процес ние ще променяме и самите себе си – и като родители, и като учители, и като активни граждани. С тези думи Явор Джонев откри конференцията “Диалог за бъдещето”, която се състоя на 11 март в хотел Хилтън. Събитието бе организирано в рамките на проекта “План за действие за информационни комуникационни технологии – подкрепа за ученето през целия живот”, финансиран от Европейската комисия.
Основната цел на инициативата “Диалог за бъдещето”, под чийто надслов протече и конференцията, е голям обществен дебат за бъдещето на страната, в който да бъдат въвлечени всички слоеве на обществото, в резултат от него да изкристализират обществените изисквания към образователната система, като след това, на базата на тези формулирани изисквания, се търсят стратегии за тяхното задоволяване и нови подходи в образованието.
Необходимо е да чуем всички заинтересовани страни, всички класи, всички групи в обществото, защото досега никъде не са определени обществените изисквания към образователната система, подчерта Джонев.
По думите му, дори и сега да напишем и приемем най-хубавия закон, дори и да изберем най-способния образователен министър, ние няма да можем да променим образованието, защото няма да сме се обединили около представата защо сме заедно и накъде ще вървим в бъдеще.
Задачата на конференцията бе да постави началото на широкия обществен диалог. Първата й част бе посветена на свободни изказвания. Втората беше своеобразна „мозъчна атака” - участниците трябваше да формулират мнението си (с няколко думи и с рисунки) по основни въпроси, като: от къде и накъде се движи светът, образованието в България, образованието в света, накъде избирам да се движи образованието в България; да характеризират с една дума отношението си към Аз, Ние, Ние и Вселената; да попълнят „Анкети за вярвания” с най-различни въпроси – всичко това с намерението да се освободи мисленето, да се предизвика колективно споделяне, но и да се сумират различните погледи и очаквания, за да се открият общите тенденции, Обобщените данни от въпросниците и от сесиите ще бъдат качени на портала progresivno.org - “Диалог за бъдещето”, като ще бъдат подредени в зависимост от това дали засягат функционални или принципни въпроси в сферата на образованието, дали се отнасят до маргинализираното население в гетата или до градското население. Ще се отдели специално внимание на свързаността на училището с университета и на идеята за ученето през целия живот. На по-следващ етап, на база на обработените данни, ще се организират дискусии в по-малки групи, като резултатите от тях ще бъдат дискутирани в онлайн конференции. Така, в рамките на един двугодишен цикъл, ще може да започне обединяването около общи структурни изисквания към образованието. В рамките на тези дискусии ще бъдат обсъдени и различни варианти на сценарии накъде ще се развива страната ни през следващите 50 години. И ако продължим да си мислим, че основните ни икономически сили са туризмът и селското стопанство, страната ни ще се развива по един начин, а ако изберем иновативните технологии с висока добавена стойност – по друг. Не е случаен фактът, че в България има непропорционално развита софтуерна индустрия, това е резултат от държавна политика, провеждана преди години, и аз съм един от нейните резултати, каза Явор Джонев, който е сред създателите на една от най-големите софтуерни компании у нас.
Накрая той описа няколко възможни посоки за прилагане на изискванията към новото образование, формулирани в рамките на общите срещи и дискусии – едната ще е политическата и ще е свързана с това всички политически сили да се обединят около общите принципи, втората ще е свързана с инициативността на неправителствения сектор, в който организациите в сферата на образованието ще работят за приемането на определени закони и политики, свързани с принципите, около които вече са се обединили в рамките на срещите и дискусиите. Третата посока е на въздействие върху сегашната образователна система – чрез създаване на институт, в който да се проучват и разработват нови педагогически практики, а четвъртата ще е изграждане на комуникационна система, благодарение на която всеки член на обществото да бъде информиран за принципите, около които участващите в “Диалог за бъдещето” са се обединили.
По време на свободните изказвания Любов Георгиева, вторият двигател в инициативата, говори за създаването на своеобразни “комитети” из страната, в които веднъж месечно различните заинтересовани страни – учители, родители, ученици, да се срещат и дискутират. Тя подчерта, че е необходимо знанието да бъде човеколюбиво, а не объркващо - и тук тя даде пример с това, че най-бързото животно на планетата е различно в различните учебници. Ето защо Георгиева предложи създаване на национална база с информация, в която да се разпространява човеколюбиво знание, лесно за възприемане чрез графики и изображения.
Ученичката в 11 клас на 73 СОУ Юлия Кошаревска също заложи на зрителните сетива, представяйки своя визия за училището на бъдещето – в него всяка стая ще е в различен цвят, а дъските ще са интерактивни. Любимият час на Кошаревска ще е часът по медитация – времето, когато всеки, в зависимост от предпочитанията си, ще може да чете, да слуша музика или просто да се наслаждава на тишината. Кошаревска предложи да има час по тийм билдинг, в който учениците да участват наравно с учителите си. Направи впечатление, че в училището на бъдещето Кошаревска представи свои реално съществуващи учители, които “умеят да критикуват, поощряват и насърчават”.
Ева Борисова от асоциация “Родители” пък прикани учителите да не отправят само упреци: “вие не сте отговорни родители”, а да се опитат да им помогнат да се научат да бъдат достатъчно добри майки и бащи. Тя призна, че пред нея, като родител, най-голямото предизвикателство е пътят към свободата, който нейните деца трябва да извървят. Тя разказа как момичета от ромската общност й обяснили нещо, което до тогава тя само усещала - че само детето може да ти даде усещането, че ти си най-важната, “че ти си царицата”. Ето защо е толкова трудно за майката да мисли за детето си като за свободен човек, който сам, без нея, ще прави своите избори. И тук - по пътя към тази свобода, Борисова помоли учителите да започнат да помагат на родителите, да развиват качествата им и така да участват в родителския процес на учене през целия живот. Тя определи себе си като съдружник на учителите, на които доставя най-важния ресурс - децата, и към които училището не може да предявява особени претенции, тъй като те не могат да бъдат внесени отвън.
От своя страна Марин Бодаков разказа за обичащ работата си млад учител и неговия опит с „добрите, но вече изтървани” деца. В качеството си на баща Бодаков заяви, че днес родителите често са по-инфантилни от децата си – и често на учителите им се налага да поемат родителски функции. Той постави въпроса: “Как да помогнем училището да стане притегателно място за младите учители, които засега все още усещат мисия в учителското си препитание?”
Втората серия от въпроси, които Бодаков постави, бяха пряко свързани с преподавателската му дейност в СУ: Защо новоприетите студенти идват в университета, изгубили любопитство не само към света, но и към самите себе си? Какво се е случило вкъщи и в училището, че са така одосадени, че приемат за меродавен и единствено значим само собствения си опит? Защо са убедени, че излагат собствено гледище по даден въпрос, а всъщност възпроизвеждат популистки медийни стереотипи? Защо не вярват в знанието, което папагалски възпроизвеждат като изпечени конформисти?
Като възможен отговор на един от въпросите Бодаков посочи съдържанието на някои от учебниците, които често подценяват не само вкуса, но и здравия разум на учениците. Ето защо те пренасят скуката си към университета, в работата си и в семейството си - и отдавна вече не са онези 5-годишни деца, които „копнеят за големите добри училища,/ дето ще ги учат как да станат великани със крила”, според стихотворението на Ейдриан Мичъл.
Последният въпрос на Бодаков бе защо в училище трябва да има оценки по музика, изобразително изкуство, физкултура и, още по-кощунствено, оценки по литература – такава, каквато бива преподавана днес тя у нас. И настоявайки за спешно увеличаване и осъвременяване съдържанието на часовете по музика и рисуване в училище, той призова да не пъдим чрез оценки децата от съвременното изкуство.
Евгения Пеева от “Заедно в час” се присъедини към първия въпрос на Марин Бодаков – как да привлечем млади и мотивирани хора, аргументирайки се, че именно учителят променя живот и е двигателят на промяната, за която толкова много се говори и настоява. Тя обаче подчерта, че промяната не е краен резултат, а процес, който именно учителите, осъзнали своята кауза и мисия, трябва постоянно да задвижват. Самите реформи, новите закони в сферата на образованието оказват слабо въздействие, а реалната промяна се осъществява благодарение на отделни хора – “институционални предприемачи”, които целенасочено и осъзнато работят за промяната, със или без помощта на закони и реформи, каза Пеева.
От позициите си на учителка по литература говори поетесата Мария Донева. В продължение на три години тя преподава в Професионалната гимназия по електротехника и автоматика “Киров”. Учителят е болезнено сам, но най-мъчителното е, че той трябва да натрапи на учениците нещо, което на него му е много любимо, призна Донева. Нейният въпрос бе как да предизвика и да задържи любовта към изкуството, наречено литература. Донева призова участниците в конференцията, когато мислят за стратегии, да имат предвид, че учителите са като отделни войници - те отиват, бият се, чувстват всичко с кожата си, но не могат да видят цялото, което обаче не означава, че генералите не трябва да се вслушват в техните думи.
Психиатърът Румен Петров пък „хвърли бомба”: предложи родителите изобщо да не пускат децата си в часовете по литература, защото начинът, по който се преподава в тях, не е нищо друго, освен промиване на мозъци. Критичният тон на неговото изказване се допълваше и от песимистичните резултати от проучванията на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) през 2006 г. и 2009 г. За да се промени това състояние на нещата, образователната система трябва да се отвори и да започне да се учи и от PISA, и от „Диалог за бъдещето”, и от децата, и от учителите, и от родителите, препоръча Румен Петров.
Психологът Иван Игов посочи в изложението си “Ефективното образование и състоянието на българската образователна система” (което може да се намери на iigoff.com ), че всички призиви за отваряне на системата и за нейната автономия се сблъскват с нежеланието на чиновниците в държавното управление да отпуснат хватката, защото ще загубят смисъла на своето съществуване. След като изложи доста скандални факти за състоянието на образователната система, Игов подчерта, че времето за реформи отдавна е изтекло и вече са необходими не компромиси, а радикални мерки и непопулярни решения.
Литературният критик и преподавател в Софийския университет Димитър Камбуров нарече „пълни глупости” премахването на оценките и непускането на децата в часовете по литература. Той подчерта, че функциите на предмета „литература” нямат нищо общо с изкуството и че тя е единствената интердисциплинарна дисциплина, която дава представа и за философия, и за психология, и за социология, и за антропология. Второто нещо, на което Камбуров се възпротиви, бе категоричното отхвърляне на „наизустяването”, на възпроизвеждането на една и съща информация. Той даде за пример Китай, където този тип „зубрене” е повсеместен, но държавата отсява даровитите ученици и ги прехвърля в специализирани училища. За да съществува едно общество, подчерта Камбуров, не може всички да бъдат творци и началници, все пак някой трябва да работи, да наизустява и да възпроизвежда това, което му е казано; и да се говори за креативност при изпълнението на поставените му задачи е наивно и несериозно.
Той обърна специално внимание и на въпроса за забавното и приятно учене с картинки. По думите му всеки, който е имал някакъв досег до образованието, би трябвало да има съзнанието, че това не е някакъв процес на взаимно прелъстяване, че това не е някаква емоционална взаимна въвлеченост. Не е нужно ние – учителите и учениците, да се обичаме, защото това, което е важно, е преподаването на знание, а на този процес психологическите украшения много често само пречат. Визуализацията в учебния материал пък води единствено до все по-голямо обезценяване на ролята на езика. Подобни процеси от години се наблюдават и в медиите, и в политическото говорене; и в случая не е маловажен фактът, че идеите не могат да бъдат предадени чрез образи.
Камбуров повтори тезата, изказана и от други участници в конференцията, че провалът на прехода личи най-ясно в провала на образованието и че той се е случил именно заради липсата на каквато и да е визия за бъдещето, заради липсата на каквато и да е идея за солидарност, за общност и за заедност. И тук той подчерта, че онова, което най-много пречи на образованието, е неговата радикална пещерна индивидуалистичност. Тя преминава през приемането на индивида като самодостатъчен център, който винаги се обособява за сметка на някаква общност. Камбуров апелира да се помисли за това как да се преодолее радикалния индивидуализъм, който изцяло зависи от финансовите възможности на родителите, и в същото време да се започне да се работи за насърчаването на индивидуалните качества и специфики на отделния човек. Той препоръча на присъстващите да търсят бъдещите решения с малките проценти от бюджета, отделяни за образованието в момента. Сегашният политически елит няма интерес образованието да повиши своето ниво, защото така няма да има кой да гласува за него, аргументира се Камбуров. Накрая той заключи, че образованието трябва да се мисли като общностен проект, който непрестанно ангажира различни институции, дори и ако те до този момент не са били смятани за част от образователния процес.
Конференцията завърши с лекция на д-р Георги Лозанов, основателя на сугестопедията. А „мозъчната атака” “Диалог за бъдещето” ще продължи.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
