Ходене по буквите
Майкъл Полан. “Правилата на храната”. Превод от английски Юлиян Антонов. ИК “Изток-Запад”, С., 2011, цена 11 лева
Защо ходя по буквите на тази книжка? В 64 правила Майкъл Полан показва храненето на Западната цивилизация преди всичко като културен проблем. Резюмиран, изходът от проблема гласи: “Яжте храна. Не твърде много. Предимно растения.” Назад към природата ли? Звучи просто, но зад вменените ни отвратителни хранителни навици стоят интересите на хранителната, а вече и на фармацевтичната индустрия. Затова Полан, познат на читателя и с “В защита на храната”, черпи мъдрост от трапезната култура и традиции на човечеството, остроумно приспособявайки ги към нашето време на Billa и Lidl. Дори през пословици и поговорки, известният професор по журналистика и блогър на показва как човешката култура винаги е знаела интуитивно това, което науката впоследствие аргументирано е потвърждавала. Своята битка с “храноподобните ядивни субстанции” Полан води чрез ето такива правила: “Не яж това, което твоята прабаба не би определила като храна”, “Избягвайте продукти, съдържащи и съставки, които един третокласник не може да произнесе”, “Избягвайте храни, чиито реклами непрекъснато виждате по телевизията”, “Щом ви се яде, яжте и “боклуци”, но поне си ги пригответе сами”... Разбира се, правилата са придружени от ударни пояснения, които смазват с близостта си до здравия разум – и задават въпроса: “Защо дадох цели 11 лева за книга, чието послание знам?” Да, знам го, но централните зони на супермаркетите са го изличавали методично от главата ми, изличавайки всъщност хилядолетни местни културни традиции в полза на търговския успех - и в неминуемото съдружие с хроничните хипертонии като начало. Затова Полан се държи като психотерапевт на културата, комуто плащаш, за да чуеш най-после забравеното от самия теб. И да оздравееш.
“Искам шестица”. Текстове от възпитаници на магистърската програма “Преводач-редактор” в СУ “Св. Климент Охридски”. Т.1, цена 5 лева
Томът е съставен от Амелия Личева и Дария Карапеткова, а ако си го купите, ще подпомогнете издаването на т.2 от поредицата на една от най-авторитетните и притегателни магистърски програми на Софийския университет. Съставителките показват курсови работи и преводи с достатъчно качества, за да не останат затрупани в прахта на някой кабинет, а публикацията окуражава възпитаниците на магистратурата да заякчават своята общност, влагайки любопитство и воля за новаторство всеки в своята предпочитана област. Томът “Искам шестица” е разделен на дялове - “Титрология”, “Глобализация и прогностики”, “Вина и морал”, “Феминизмът”, “Езиков обмен” и “Преводи”, а моят избор тук е статията на Десислава Ангелова “Проследяване на системата на неопределените местоимения в английски и български език и тяхното приложение в “Алиса в Страната на чудесата”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
