Да си спомним за Васил Арнаудов
Преди двайсет години, на 19 март, загубихме един от най-важните строители на музикална България. Освен диригент, педагог, създател и стожер на хоровото изкуство в страната, общественик и социален коректив, Васил Арнаудов (1933-1991) беше и много специален в мащаба си човек с огромен талант и съзнание за мисия.
Той знаеше да отстоява важността на изкуството, с което се занимаваше. Беше му абсолютен гарант, защитник пред невежеството на властта. И днес, ако бе жив, властта отново щеше да се съобразява с мнението и възгледа, носещ подписа на Арнаудов.
Васил Арнаудов имаше великолепен слух за добрата нова музика. Откриваше ценното и с огромна радост му служеше. Той бе съавтор на най-големите български творци. Бе точно това, което наричаме креативна личност. Вгради се в десетки български хорови композиции. И те винаги ще се свързват с името му.
Всичко това е история. Дали тя ще върви с нас в бъдещето, зависи от паметта и от способността ни да уважаваме традицията и предшествениците си.
Е. Д.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
