Иван Теофилов на 80
Поетическото изкуство на Иван Теофилов отразява уникалната му чувствителност към светлината и нейните промени във времето. Словесното постигане на светлината, нейното превращение от природа в култура, в благороден световъртеж на цивилизации – такива са причините да препрочитаме с „радост, на мислене подобна” стихосбирките на Теофилов и, преди всичко, вече класическите „Амфитеатър” (1968) и „Град върху други градове” (1976).
Големият поет винаги участва в оживената беседа между културните пластове на едно искрящо от памет настояще – на Пловдив, на Средиземноморието, на Стара Европа... Но дори когато спасява мигове в самотната планинска махаличка, Иван Теофилов вижда мирозданието през призмата на високата култура и своята изконна нужда от простота и изящество. В шемета от пъстри цветове и форми, пресъздаден от неговите стихотворения, неутолим остана копнежът на Теофилов по съюз между красотата и добрината, по неоплатонично спокойствие.
В нелеки времена поетиката на Теофилов остана напълно безразлична към господстващите теми и мотиви, съзидателно търсейки Човека - и светлината, изрязана в неговата усмивка. Затова, със своята космополитна мяра на поет, преводач, драматург и редактор, той спомогна за утвърждаването на цяла вълна в съвременната българска лирика в средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век.
Затова беседваме в богатството от време, дарено ни от Иван Теофилов, и в деня на неговата светла годишнина.
М.Б.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
