Български  |  English

Високият волтаж на добрата социология

 

Чалъков, Иван., Иво Христов, Тихомир Митев - “Черните дупки на българската енергетика”, С., “Изток-Запад”, 2011
 
Мнозина биха казали, че да се окачестви книга, излязла през януари 2011г., като най-добра за десетилетието, не e нищо повече от поредно необмислено изхвърляне. Бих ги помолил обаче да си водят записки за прочетените от тях социологически трудове през следващите години и ако намерят по-дълбока и обществено важна книга, с радост ще почерпя.
Защото “Черните дупки на българската енергетика” е най-интересното и полезно нещо, което е писано от социолози от години насам... Онези, които познават парадигмата, изложена в програмното произведение - "Мрежите на Прехода. Какво всъщност се случи в България след 1989", можеха да бъдат сигурни, че тя е важна не само със собствените си разобличаващи открития, но е и обща методологическа увертюра към следващите приложни изследвания с висока обществена значимост. Работата на Иван Чалъков, Иво Христов и Тихомир Митев доказва, че когато методологическата култура е в синхрон с гражданска почтеност на изследователя, социологията може да демонстрира огромната си обяснителна мощ и публична полезност.
Изследването има за непосредствен предмет порочните практики в българската енергетика, в която преднамерено се разхищават повече от милиард лева годишно (по най-занижени оценки). Но неговата особена важност е тъкмо в по-широкообхватното измерение на получените резултати като обяснение на модела за партийно-клиентелистките отношения с “омекналата държава” като основа на частното незаконно присвояване на съществена част от брутния национален продукт.
Важността на направеното откритие е, че то посочва дълбочинния корен на постоянстващия рефрен в докладите на Европейската комисия по отношение на България – връзката между организираната престъпност и политически покровителстваната корупция по високите етажи на властта. От проведения анализ става безпощадно ясно, че същинският проблем изобщо не се свежда до идентифициране на виновните лица, доказване на престъплението и последващо осъждане за доказаната пред съда вина. Проблемът е в това, че корупцията по високите върхове на властта е именно систематичен и засяга самото устройство на обществения живот, но пък тя е само видимата част на айсберга. Основно предизвикателство е тъкмо скритото, невидимото на повърхността – на повърхността на медийната шумотевица около цените на тока и отделните корупционни сделки, но също и на повърхността на всекидневието на редовите дейци в сектора на енергетиката.
Защото изобщо няма как да бъде разбрана систематичната корупция в този основен сектор на българската икономика, ако не бъдат разпознати технологическите и организационни дефекти на енергийната система, които са неоткъсваеми, обаче, от силните й страни. А на свой ред и пороците на системата, и нейните неоспорими достойнства са неразбираеми извън специфичния исторически генезис на енергийния комплекс и неговите основни индивидуални и групови играчи. Което и прави задължително прилагането на подхода “анализ на изминатия път” (path analysis) безусловен методологически императив. Нито полицаи, нито прокурори биха разбрали за какво всъщност става дума, а следователно не биха и видели реална възможност за трайно решение на проблема.
Първата глава, която е всъщност резюме на цялото изследване, е направо разтърсваща с безпощадността на аргументите си и логическата обоснованост на изводите! Авторите заслужават поздравления за куража даже да влязат в противоречие с прекия си възложител, за да отстоят целостта на анализа със скрупульозното натрупване на каскада от факти от различни източници, без които остротата на крайните оценки би изглеждала твърде субективна. В тази връзка е важна също и отстояната смислова връзка на това емпирично изследване с проблема за свръхексплоатацията на обществения труд при социализма. Без  продуктивния диалог с концепцията на Манкър Олсън няма как дълбочината на предложеното разбиране да е същата!
Ще повторя, проведеното изследване е изключително интересно в два плана. От една страна, защото доказва реалната сложност, многоизмерност и невидимост на системо-структурния проблем в българската енергетика. И по този начин преборва устойчиви митовете за този ключов сектор и неговите икономически перспективи. От друга страна, обаче, по същество е направен концептуален модел-разобличение на начина, по който изобщо работи симбиозата: партийна политика – клиентелно политизирана държава - организирана престъпност и систематична корупция. Нито в производството на тютюн, производството и разпространение на алкохола и горивата и пр., че даже и в образованието нещата не са по-различни като общ механизъм (въпреки различието на предмета на съответната публична дейност). Отлично са обяснени както елементите и принципите на механизма, така и многоизмерността на вредите. Те са в преките парични загуби и лошото качество на публичните услуги, но и в косвените - в липсата на социално-икономическа промяна и качество на живота на всички българи, плюс съсипване:
а). на морала на обикновените граждани, които са принудени в такава обществена среда да се борят за оцеляването си, безогледно на средствата, т.е. чрез превръщането на кражбите и корупцията в културна норма;
б). на перспективните икономически и публични деятели, които имат ресурс да работят по друг начин - с висока обществена ефективност и публична отговорност.
От така осветления проблем с абсолютна неизбежност следва и пътят за неговото решаване. Единствената алтернатива на сенчестата икономика, от която се поражда партийна власт, е диалогична публичност на знанието за естеството на проблема, т.е. тъмнината по въпроса е питателната среда, върху която раковото образувание на систематичната корупция паразитира...
Страхотно е, чете се “на един дъх” и читателят може да прости множеството чисто езикови несъвършенства на текста, както и преповтарянето на някои основни тези.
Аз лично гарантирам, че книгата ще влезе веднага в реален учебен процес.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”