С карнавално опиянение „Литературен вестник” преди 20 години почна да зачерква най-нелепите и безжизнени норми в българската литература. В същото време с академичен хъс и високомерие вестникът утвърди най-новите нейни стереотипи и норми – нормите, които ни свързаха със света и, преди всичко, със собственото ни време. Не едно поколение припозна себе си като постмодерно тъкмо чрез неговите страници, влизайки в словесната фурия на вечното българско Възраждане.

Твърд защитник на демократичните ценности, „Литвестник” парадоксално стана жертва на българското им институционално разбиране – и през последните години публикацията на всеки пореден брой е въпрос на чудо, а редакторската работа често е доброволство, което има само символна отплата. Ние в „Култура” много добре знаем как се работи така. Но има ли друг, изцяло литературен вестник, който да защитава днес високата българска и световна литература и от медийната невидимост, и от моралната вятърничавост на пазара? Няма.

През тези 20 години отношенията между „Култура” и „Литвестник” невинаги бяха лесни, но пък бяха отношения между най-близки медийни съседи. Затова сърдечно поздравяваме своите колеги с надеждата „Литературен вестник” да продължи да бъде любопитна университетска аудитория, дръзка литературна лаборатория, лингвистично основание за свобода!

P. S.  На 12 март, събота, от 18 ч в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски” ще се състои голямото благотворително четене „ЛВ на 20. Поетите и вестникът”.