Български  |  English

Граници на авторството

 

Давид Албахари. „Лудвиг”. Превела от сръбски Рада Шарланджиева. ИК „Панорама”, С., 2011

 
Близо десет години след „Стръв”, първата представена на български книга на Давид Албахари, можем да заситим глада си по интелектуална проза с три нови творби на автора, смятан за един от най-ярките представители на сръбския постмодернизъм.
Появиха се романите „Пиявици” и „Лудвиг”, както и съвместното българо-сръбско издание „Най-хубавите разкази на Давид Албахари”.
Моето лично пристрастие е „Лудвиг” на издателство „Панорама”. Искам да започна с естетското оформление, дело на Капка Канева, което привлича вниманието, като едновременно загатва, обещава, очарова, но и ревниво пази своето съдържание.
В центъра на повествованието е „книгата на книгите”, нашумяла творба с двама автори. Единият е почти неизвестен писател, чиято незначителност е подчертана допълнително от назоваването му като С – условен инициал по буква, която дори не се съдържа в името му. Именно той обмисля, износва и жадува написването на въпросната книга през целия си живот, докато другият й автор - именитият му покровител-приятел-съперник Лудвиг, реализира неговия замисъл и жъне всички лаври. Всъщност публикуването на книгата е поводът, накарал главния герой да прогледне и преосмисли отношенията си с Лудвиг, да се взре по-внимателно в своя обект на преклонение, както и в ролята на доброволен слуга, която му е вменена или самоналожена. Неговите размисли пораждат въпроси, свързани и с отношението автор-произведение и илюстрират една нестандартна, преобърната позиция - писателя като продукт на книгата, под която се подписва. И ние като читатели и свидетели на ставащото се питаме доколко е възможно произведението да е надраснало своя създател, да притежава жизненост, надхвърляща неговата и търсеща да се излее в друг автор, който е готов да бъде негов съсъд. Или става въпрос за несъзнателен отказ от себе си и собственото творение, за жертвоприношение пред идола, който главният герой сам си е създал.
„Лудвиг” е силно рефлексивна творба за границите – границите между таланта и неговата изява, между творбата и нейния автор, за бариерите, които сами си поставяме и не успяваме да прескочим, за провинциализма в мисленето и склонността му да си създава идоли, които изсмукват като вампири креативността и жизнеността ни, за границите на приятелството и доверието, на обичта и самопрезрението, на думите и действието.
И в този роман откриваме характерното за Албахари азово говорене, което зад привидната си монотонност и монологичност крие полифоничност от размисли, емоции, реакции и внушения. С прецизния си строеж, внимателното боравене с детайла, знаковата му повторителност, деликатност на внушенията „Лудвиг” напомня музикално произведение. В него редом с гласа на главния герой С и на неговия приятел-враг Лудвиг неотменно присъства и Белград.
В тази сложна плетеница от интерпретации голяма е ролята на преводача. Затова искам веднага да подчертая, че Рада Шарланджиева се е справила блестящо с тази задача, нейният превод е стилен и изящен, на прекрасен български, богат на нюанси и внушения!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”