Български  |  English

Дигиталната утопия на образите

 

Дигиталните технологии превзеха и 19-ото издание на отворените класове “Светът, видян от киното”, проведено на 19 и 20 февруари в Университетския театър “@лма @лтер”.

Под надслов “Дигитален поглед към съвременното изкуство с Льо Френоа” гост-лекторите, поканени от френския продуцент Патрик Сандрен, се опитаха да представят пред родната ни публика измененията в “художествените практики”, настъпили вследствие на все по-засилващото се дигитализиране на съвременното общество. Естествено, първият въпрос, който би си задал всеки, е “Кой или какво е това Льо Френоа?”. “Льо Френоа - национално студио за съвременно изкуство - е институция за художествено образование, но и за създаване и разпространение на художествени, аудиовизуални и мултимедийни произведения”, стана ясно от разясненията на неговия представител Ерик Прижан. Той представи тенденциите в съвременното мултимедийно изкуство чрез прожекции на творби от възпитаници и преподаватели на Льо Френоа. Показаното създаде необходимата основа за последвалата дискусия, чийто вещ модератор бе известният киновед и куратор Доминик Паини. Той самият има богат опит в организирането на мултимедийни изложби, посветени на киното. В разговорът между Прежан и Паини бяха откроени основните разлики между класическите филми и съвременните дигитални произведения: “Цифровият образ е непрекъснат поток от сигнали без реален носител”; това дава отражение не само на формата, но и на “естетиката на съдържанието, което се забелязва в постановката”; “творецът, използващ дигитални технологии, се интересува повече от съдбата на образа, отколкото на персонажа”; прекият резултат е “отстраняване на повествованието, но не и на драматургията”; изгражда се “утопия на образите, реализация на желания от автора свят”. Паини заяви: “В основата на повечето мултимедийни произведения стои загадката”. Кураторът Жорж Десaнж обаче доказа, че не е необходимо наличие на дигитални средства, за да има провокация и загадка, позовавайки се на историята на пърформънса. Присъстващите се съгласиха, че мултимедията е средство и дали ще бъде използвана, зависи от поставената цел. Същата теза застъпи и философът Жорж Диди-Юберман, който разгледа подробно ролята на статиста във филмите, а Паини направи паралел с промяната на политическата и социална йерархия в резултат на интернет революцията.
Някои от слушателите изразиха тревога, че дигитализирането дава превес на визията и формата за сметка на съдържанието.
Дали това е така, ще разберем през май, когато в Националната художествена академия и Софийската градска галерия ще бъдат открити изложбите “Льо Френоа” и “ABC Съвременно белгийско изкуство”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”