Мрежа/паяжина ( интернет), брой 7 (2890), 25 февруари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Личности по каталог | web 3.0
Български  |  English

Личности по каталог | web 3.0

 

Направило ли Ви е впечатление, че от доста време виждате новини и обновления само на едни и същи хора на вашата стена?

Забелязали ли сте, че когато пуснете нов статус, снимки или препратки, същият този кръг от хора коментират върху тях?
Не се притеснявайте, всички все още ви обичат и никой не ви е блокирал.
Притежателите на фейсбук профил със сигурност разпознават началото на едно съобщение, обиколило наскоро социалната мрежа, придружено с упътване как проблемът да бъде решен. 
Става дума за проблем с автоматичния филтър на „новия фейсбук“, една настройка по подразбиране, която отсява за нас публикациите на хората, с който най-активно комуникираме за сметка на всички останали.
И други уеб услуги напоследък ни изненадват с подобни „улеснения“ по подразбиране, оставяйки ни да гадаем по какъв начин сме успели да излъчим толкова много, поддаваща се на категоризиране, информация за себе си. Какво всъщност се случва с Web?
Промяната е резултат на подетата в края на април м.г. инициатива, наречена Facebook Open Graph, засягаща, за добро или зло, не само едноименната социална мрежа, но и начина, по който изобщо Web работи. Новата Webвече е една категоризираща Web. Допълнителното „омрежване” на смислово ниво се случва благодарение на група методи и технологии, целящи да позволят на машините да разбират смисъла на информацията в електронните документи. Това е една “мрежа от данни“, както я нарича Тим Бърнърс Лий, „която може да бъде директно обработвана от машини.”
Като всяко нововъведение, така и Facebook Open Graph разкрива постепенно в хода на работата своите недостатъци и грешки, но също така буди и ред подозрения. Едно от тях е, че целта е не една по-структурирана и богата Web, а просто прихващане на повече информация за нас самите, нашите идентичности и поведение онлайн в базите данни на Facebook, която да бъде предоставяна на издателите на съдържание.
Не бива дори да си правим илюзия, че крайната цел на нововъведението в случая с Facebook няма за цел разкриване на нови комерсиални хоризонти в Web. За да разберем как то тепърва ще работи, бихме могли да погледнем на семантичната мрежа като на диалектично единство от два сегмента: данни и електронна търговия.
Данни: събираните от Facebook данни са в полза на таргетираната реклама. Свободните данни, тъй важни за развитието на семантичната уеб, за която призовава в името на прогреса Тим Бърнърс Лий открай време , не са сред интересите на Facebook.
E-търговия: това, което различава комерсиалната дейност в семантичната мрежа от съществуващата досега, подчинена на принципа pay per click (заплащане на брой посещения), е, че тя е организирана на друг принцип. Специфичните и поверителните запитвания на естествен, човешки език изместват търсенето по ключови думи. Семантичната мрежа е една категоризирана мрежа. Ако публиката иска нещо, тя пита за него и тогава издателите й го предлагат, а не обратното – вече произведен продукт очаква чрез търсачките евентуалният купувач да достигне до него. Това е едно, така да се каже, преобърнато търсене, ние търсим нещо, което още никой не ни е предложил. Подобен принцип на задоволяване на очакванията ни трябва да въплъти в себе си представите за прогрес, но всъщност очертава едни твърде предвидими и ограничени хоризонти, детерминирани не от нашите собствени, а от най-примитивните масови очаквания. Ето защо много от нас приемат нововъведенията, в това число и новия си Facebook профил напоследък, не като услуга, а като източник на безпокойство и дискомфорт.
Има нещо дълбоко обезпокояващо в схващането, че всички по света биха възприели една единствена, унифицирана онтология и биха се вписали в нея, без да изгубят консистентността си. В есето си „Поколението защо?  писателката Зейди Смит цитира манифеста на пионера на виртуалната реалност Джейрън Лейниър „Вие не сте играчка” заради начините, по които хората „смаляват самите себе си“, за да накарат да изглежда по-акуратно описанието, дадено им от някой компютър.
Уви, дори Facebook все още не може да предложи компютърен аналог на онова, което ние наричаме „личност“.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”