От пръв поглед ( кино), брой 7 (2890), 25 февруари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Чародейната Портман
Български  |  English

Чародейната Портман

 

“Черният лебед” (BlackSwan), 2010, САЩ, 108 минути, режисьор – Дарън Аронофски, сценарий: Марк Хейман, Андрес Хайнц, Джон Дж. Маклафлин (по история на Андрес Хайнц), продуценти: Скот Франклин, Майк Медавой, Брайън Оливър, Арнолд Месер и др.; оператор – Матю Либатик, художник – Терез Депрез, музика – Клинт Менсъл, в ролите: Натали Портман, Мила Кунис, Венсан Касел, Барбара Хърши и др.
Награди: “Златен глобус” за Натали Портман, “Марчело Мастрояни” от Венеция за Мила Кунис, 5 номинации за “Оскар” и др.
Филмът ще открие 15. София Филм Фест на 4 март 2011.
 
Дарън Аронофски отново нищи стремежа-обсесия. С “Кечистът” показа, че е способен да развълнува с простота (вж. “Култура”, бр. 18 от 2009). И в “Черният лебед” пак се заби в психеделичния наратив, превърнал го в арт-прелъстител за познавачи (“Пи”, “Реквием за една мечта”, “Изворът на живота”).
“Черният лебед” е романтично-психоаналитичен лабиринт от парадигми: сън-факт, фригидност-либидо, дисциплина-порив, грях-невинност, артист-роля...
Балерина в трупата на нюйоркския “Линкълн сентър”, Нина получава големия си шанс – да е звезда на невиждана постановка на “Лебедово езеро” от Чайковски. Херувимското й лице и класната техничност на нейното танцуване й отреждат Белия лебед, ала за Черния е прекалено стерилна. Волята й да го постигне, натрапчивата грижовност на майка й (Барбара Хърши), перверзните техники на френския хореограф (Венсан Касел), агресията на пенсионираната прима (Уинона Райдер) и разпасаната виталност на конкурентката Лили (Мила Кунис) корозират лабилната й психика. А тя на свой ред терзае крехкото й тяло. Потъваме в хоръра на халюцинациите. Телесна мутация, пиянски екстаз, лесбийски оргазъм... са етапи от превъртането на Нина. Перфекционизмът се оказва фатален.
Съдейки по боксофиса и повсеместното лудване по “Черният лебед”, Аронофски може да е спокоен – и психеделизмът му е в мейнстрийма. Само че на фона на интелектуалния му дебют “Пи”, сега стилът му изглежда спекулативен. С раздвояването на личността в едър план “Черният лебед” препраща едновременно към Полански и Кроненбърг, но без хипнотизма. С трилърната еротика – към жанра джало на Дарио Ардженто, но с претенция. Безобразни клишета се търкалят от кадър в кадър – от представянето на балета и амбицията до задкулисието и саморазрухата... Венсан Касел е дефинитивно бутафорен, Уинона Райдър и Барбара Хърши – безлични, Мила Кунис – примитивна. Дръзкият саундтрак на Клинт Менсъл (неизменен коз в киното на Аронофски) сякаш презарежда класическата магичност в музиката на Чайковски. И визията не е плаха, напротив – агресивна и спецефектаджийска (да не повярваш, че е на радикалния Матю Либатик, също коз в киното на Аронофски). Тяхната съвкупност, вместо до обичайната органика при този режисьор, води до какофония. А към въздухарството на филма тя добавя и кичозност.
Ала гледайте “Черният лебед” заради свръхконцентрираната, енергийна и ефирна Натали Портман. Многострадалната й балерина е Одета-Одилия, девица-жена, насилник-жертва. Зад убедителното изпълнение се провижда и дипломата й по психология в Харвард. Но актрисата, родена в Израел през 1981, още от малка показа екранна харизма – спомнете си чудната Матилда с огромните тъмни очи в “Леон” (1994) на Люк Бесон и трепетната Лорън (дъщерята на Ал Пачино) в “Жега” (1995) на Майкъл Ман. После изигра десетки роли, сред които екзотичната кралица Падме Амидала в сагата “Междузвездни войни” на Лукас, червенокосата Алис без задръжки в “Отблизо” (2004) на Майк Никълс, взривоопасната епизодичка Лесли в “Моите боровинкови нощи” (2007) на Уон Карвай... Момиченцето разцъфна в нестандартна чародейница.
Реалният Ранди „Тарана“ Робинсън в “Кечистът” извади Мики Рурк от летаргията, донесе му признание, но не и “Оскар”. Измислената Нина в “Черният лебед” изстрелва Натали Портман във висините на актьорството и неизбежно ще й донесе първия “Оскар”. Тя е единственото живо нещо в този сапунен мехур.
още от автора


1 - 10.08.2011 15:17

Обида за Роман Полански!
От: ivan nikolov
Геновева отново се е развихрила със 'словообразуването'. Дойде ми на ума, че може би тези чудecа ги чете в чуждата преса и после нескопосно си ги превежда на 'българкси'. Както и да е. Ревюто и' не заслужава никакво внимание. Но не мога да отмина факта, че си позволява да сравни този боклук, наречен Черен Лебед, с филмите на Полански! Та той е точно обратното на всичко, което Полански е правил и прави във филмите си. В едно интервю той се изказа много негативно за безразборното използване на камерата и монтажа -движения, рязане - той го нарече 'fruit salad'. В Лебеда не плодова салата, ами направо еметична помия бяха забъркали - то не бяха close-ups, то не беше камера, държана с ръка! Може би това, което най-много му липсва на този филм е мярката - от всяко нещо имаше толкова много, че чак да се задавиш и отвратиш. Само истински талант не се видя.

  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”