Косъмче от четка (изкуство), брой 7 (2890), 25 февруари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Съзерцателят
Български  |  English

Съзерцателят

 

Симеон Симеонов, Сега, Галерия Сариев, 8 февруари – 11 март 2011
В разговор преди година Симеон Симеонов сподели, че красивото за него е удоволствието от гледането и че в днешно време хората са свикнали да консумират всичко прекалено бързо, което им пречи да се радват на произведението и да вникнат пълноценно в него. Видях, че това не са само думи, а принцип и най-искрено отношение на скулптора към всичко, което прави. Спомних си как преди време, притичвайки из гигантските галерии на Лувъра, следвах стрелката с най-туристическия Топ 10 на световните върхове в цивилизацията, само за да ги погледна и сякаш за да отметна поредния улов от някакъв идиотски норматив. Сетих се също колко размито беше вниманието ми след няколко часа чакане на огромната опашка пред академията във Флоренция, за да зърна истинския Давид. Не онзи на площада, с който се снимаха тълпите, а истинския. Възхитих се, потресох се, сгърчих се в екстаза на личното си и професионално удовлетворение и се разлях в опиянението на момента, че съм там и стоя “очи в очи” с това чудо, но видях ли го наистина? Съзерцавах ли?
Съзерцанието е всъщност базисен елемент от работата на Симеон Симеонов. Преди да “нагази” в материала, той мачка, гали, разпъва, свива, надува формата с поглед дълго и влюбено, докато разгадае всичките й вдлъбнатини и равнини, всички заоблености и ръбове. Същото прави и с пространството. Всеки път реагира различно, според това какъв е въздухът, в който ще постави изкуството си и с който ще го изпълни. Затова е много ревнив към всеки детайл. Защото още преди да се появи произведението му в това определено пространство, той се е сближил с него повече от невъзможното и напълно му се е посветил.
Има още нещо, освен тази искрена отдаденост, което много харесвам у Симеон Симеонов. Той не се прави на концептуалист. Когато провесва латексова отливка от главата на Давид от тавана на галерията - в естествен размер, празна, аморфна, неузнаваема, розова – Симеон Симеонов не си играе на пропагандна демагогия в полза на съвременния скептицизъм към класиката. Напротив. Това е неговият начин да го обори. Ползвайки музейните жалони на тази класика като най-сигурна основа, той буквално, физически, с материала (латекс или силикон) напластява отгоре “съвременност”, докато добият най-автентичен вид и се разгърнат в целия си философски потенциал. Така Давид вече не е евтин сувенир на вездесъщата музейна индустрия и пасивен камънак за поклонение, а истинска емблема на настоящето.
Друго се случва с Вилендорфската Венера. Тотемът на богинята-майка се трансформира в ембрион и затваря жизнения кръг на своето древно значение и цел. Точно така се и казва работата на Симеон Симеонов, показана в галерия “Сариев” за първи път – Трансформации. Но четирите мултиплицирани “ембриона” приличат по-скоро на технологични пашкули, в които, за сметка на познатите деформации с раздуване и промяна на формата от позитив към негатив, вече надделява суровата прелест на калъпа - ключовият етап на мислене и създаване на формата, нейният инкубатор.
Това е “Сега”, заедно с рисунките – разнородни, странни и изпълнени с една носталгия по леонардовски и с видеото, което документира надуването и произволната промяна на формата чрез крайно напрягане като творчески акт. Така, заради съзерцанието, заради задълбоченото изследване на формата и нейния живот в пространството, скулптурата вече е пърформанс.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”