Български  |  English

Руси Търмъков (1949 – 2011)

 

Снарядите падат все по-близо. Но този удари много болно, много нечестно, много рано, много безумно. Почина Руси Търмъков.
Откакто знам, седмица вече и плача, и се смея – смея се на хубавото преживяно заедно, на свършената работа в отдавна изпреварилото го Дружество за нова музика в България (Господи, отидоха си и четиримата председатели на това дружество, какво е това?), на приятните разговори, на малките фестивални удоволствия и напрежения, на общите ни „задграници”. И плача все за същото. А съм и уплашен, възмутен – кохортата композитори ’49 се пропука, уплашен съм, понеже все ги мисля актуално млади, те са непосредствените ми композиторски батковци. За съжаление, музиката, написаното все пак не е самият човек, топлият човек. За него тъжа. И затова написаното не ми е утеха, сега поне. Странно, може би глупаво – малка утеха е, че Руси се е поминал в града на Глен Гулд... няма да е сам: I died for Beauty – and I for Truth…
Отиде си Руси, който беше здрав, трезв и насмешлив, съмняващ се, но и много тайно лиричен и с копнеж да улови някакви негови си звукови прашинки, да ги подреди по свой си начин – както трябва, но все пак и малко наопаки. В най-хубавите му композиции конструкцията раждаше поезия. Мисля, че Руси имаше свян и благоговение пред музиката. И затова много го обичах, и затова той спокойно напредваше в работата си. Има една болка при артистите – да си снизходително отместен, да си непоискан, да си охладнен. Болка за умиране.
Сбогом, мили приятелю. И ни чакай.
 
Драгомир Йосифов

 



  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”