В търсене на разкази
Свикнали сме да градим архив на базата на това, което ни предоставят историческите документи. Така забравяме, че и ние пишем история и участваме в процеси, които един ден ще са от значение. А когато говорим за изкуство, сякаш сме още по-немарливи. Забравяме за художниците си и това, че имаме дълг спрямо тях да напишем тяхната история и да завещаем труда им.
В повечето случаи правим ретроспективни изложби, в които си припомняме добре наученото старо, без да се замислим с какво ние можем да допринесем.
С изложбата „Архивът. Разкази” в Галерия Васка Емануилова кураторката Владия Михайлова се занимава с друго „писане на история”. Както знаем, в рамките на Музейната програма на галерията два пъти годишно се организират изложби, които имат за цел да разширят знанието за творчеството на Васка Емануилова, да развият архива и да допринесат за изграждането на образа й. В изложбата са събрани серия интервюта на български изкуствоведи и скулптори, които под формата на аудио документи с разкази са предназначени за архива на галерията. Така на зрителите им се предлага нов прочит на творчеството на Васка Емануилова от днешна гледна точка. Затова обединяващ въпрос за всички, които вземат участие в интервютата, се явява: „ Има ли Васка Емануилова „днес”, която е различна от Васка Емануилова „преди”?”. От друга страна, всеки от изкуствоведите разказва една лична история за прекия си или косвен досег до личността и/или творчеството на скулпторката. Засяга се темата за жените-художници, изкуството по време на тоталитаризма, първата изложба на скулпторката в СГХГ, дарението й и още много теми, които дават възможност за бъдещи анализи. Показана е и гледната точка на скулпторите - какво те откриват в творчеството й като хора, споделящи общ език.
Интересно е, че нейното поколение отдавна е произвело наратив посредством многобройните й портрети. От днешна гледна точка, сякаш и ние правим точно това. Дистанцирайки се във времето, се опитваме да запазим личността на Васка Емануилова, да се доближим максимално до това, което се крие отвъд работите й.
Ето какво виждаме днес в изложбената зала: на първо място, експозицията ни сблъсква с творбите на Васка Емануилова - разглеждаме нейните голи женски фигури, портрети, скулптури на социална тематика; запознаваме се отблизо с образа й от фотографиите; разчитаме нейната индивидуалност от портретите, правени от колеги и приятели. Освен това, обаче, ставаме наблюдатели на самия процес на работа от филмите, посветени на художничката. (В експозицията могат да се видят и двата филма: „Авторът... Моделът” (1988) и „Васка Емануилова. Закъснял портрет” (1998)).
В брошурата към изложбата пък откриваме публикувано писмо „Изложение от Васка Емануилова, скулптор, член на БКП при СБХ”, в което художничката, благодарейки за даденото й звание „заслужил художник”, по-скоро се застъпва за свои колеги, отхвърлени от официалния художествен живот.
За изложбата интервюта са дали изкуствоведите Ирина Генова, Мария Василева, Ружа Маринска, Слава Иванова, Татяна Димитрова, Чавдар Попов и скулпторите Ангел Станев, Валентин Старчев, Павел Койчев.
Събирането на разкази продължава...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
