Отговорно репертоарно поведение
Композиция на съвременен български автор бе включил в концерта си като първо заглавие от програмата Симфоничният оркестър на БНР (11 февруари). Премиерно прозвуча “Литийна импресия” от Димитър Тъпков, написана по специална покана на ръководителя на оркестъра Емил Табаков. След изпълнението през декември на “Коледа” от Константин Илиев, подобен акцент означава целенасочено и отговорно репертоарно поведение. Концерта дирижира Томас Калб, под чиято палка прозвучаха и две творби от немския романтизъм: Шумановият виолончелов концерт със солист Анатоли Кръстев и симфоничната фантазия “Из Италия” на Рихард Щраус.
Верен на своя афористичен и смислово натоварен изказ, в “Литийна импресия” Димитър Тъпков е преплел в тънко намереното им взаимодействие музикалните идиоми на фолклорната и православната традиция така, както тези традиции – магия и молитва – са преплетени в нашето духовно установление. За изпълнителския състав е избран специфичният тембър и начин на звукоизвличане на фолклорната женска група (от НФА “Филип Кутев”, диригент Георги Генов) в звънтящия цветови кадър на оркестъра от струнни, клавишни и ударни. Изпълнението бе впечатляващо с изведените оригинални вокални характеристики и постигнатата от диригента и оркестъра диференцирана инструментална жестика.
С Концерта си за виолончело Шуман създава творба, чиято музикална форма се отклонява от нормативния за този жанр класически тричастен сонатно-симфоничен цикъл. Всъщност, цикълът си остава тричастен, но изпълняваните “слято” една след друга части създават нов тип постройка, в която контрастът и напрежението са отстъпили в полза на равностойни като поетика и чувствителност състояния. Не демонстративният виртуозен блясък – една от любимите на поетата през романтизма роля на солиста герой (Паганини, Лист), а приглушената, превърнатата от цел в средство солистичност, по-близка с чистата си музикалност до камерния тип, характеризира произведението – и това бе изведено по убедителен начин от Анатоли Кръстев. С огромен репертоар и богата сценична практика, виолончелистът показва в тази творба една от най-силните страни на своя артистизъм: деликатен и същевременно задълбочен звук, мекота в атаките и фразирането и, заедно с това, богата темброва палитра. Класично третираният оркестър (двоен състав на духовите) със съпровождаща функция осигурява “дишаща” звукова среда на солиста, ритмически раздвижена и наситена с инструментални диалози.
В залеза на голямата немска музикална романтическа традиция композиторът Рихард Щраус пише многобройни композиции в жанра на програмната едночастна симфонична поема. Нейни характеристики са извънмузикалните сюжетни или асоциативни опори, т. нар. програмност: обвързване на музиката с литературни или други импулси, противоположно на онова, което наричат абсолютна или автономна музика (музиката, чието единствено съдържание е самата звукова форма). Жанрът на симфоничната поема се оказва много подходящ, ако авторът иска да изрази нещо конкретно – било то етическо послание, патриотични идеи или предизвикани от природата чувства. Както показва заглавието, “Из Италия” е свързана с впечатленията на младежа Щраус от пътешествието му в красивата страна през 1886 г. Като жанрово определение композиторът използва свободното, неопряно върху норми и модели название “симфонична фантазия”, избира и четиричастния цикъл (по същество цикъл от четири симфонични поеми). “Из Италия” ще се окаже начало на блестящи партитури с оркестрова архитектура, образец на познание и майсторство. Още тук проличава характерният стил на Щраус да тълкува оркестровата маса като съчетана от различни инструментално-групови “хорове”, всеки със своя функция. Така вертикално-хармоничната фактура се оказва резултанта от многохорови пластове. Разбираема става необходимостта от постигането на звучащи чисто интервали, от точна интонация и звуков баланс. Това бе безспорно качество на изпълнението на радиосимфониците. Под диригенството на Томас Калб оркестърът бе строен, тектониката на творбата се озвучаваше с точно намерени динамични и темпови пропорции.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
